20 Ноември 2018вторник18:47 ч.

Актуално

Да се издигне статутът на българския език в ЕС!

Петиция на Асоциацията на българските училища в чужбина ще се гледа днес в комисия на Европарламента

/ брой: 54

автор:Велиана Христова

visibility 327

Комисията по петиции на Европейския парламент ще разглежда днес в Брюксел апела на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) с искане българският език в страните членки на ЕС да се признае за матуритетен. Инициативата има за цел да защити т.нар. "малки" езици, сред които попада и българският, и да улесни запазването на връзката между учениците в чужбина и родния им език. В нейна защита се обявяват евродепутатът Светослав Малинов и колегите му от българската делегация в Eвропарламента. Това съобщи Снежина Мечева, говорител на асоциацията и директор на Българското училище към посолството на България в Лондон.
Борбата за статута на българския език в ЕС продължава от години. Петицията на АБУЧ бе внесена точно преди година с подписите на хиляди българи, живеещи зад граница. Учителите от АБУЧ са категорични, че огромен стимул за българчетата ще бъде оценяването на знанията им по родния език в чужбина и признаването на тази оценка или сертификат при кандидатстване например във висше училище. АБУЧ призова Европейският съюз да подпомогне за осигуряването на правна и административна възможност за полагане на матура или друг вид езиков изпит по всеки един от официалните езици на ЕС, в това число и по български език във всички държави членки.
Петицията е подкрепена от българския президент Румен Радев и от вицепрезидента Илияна Йотова, от българските евродепутати, от депутати от 44-то Народно събрание, Министерството на външните работи, Държавната агенция за българите в чужбина и др. Петицията досега е подкрепена с хиляди подписи на хора от 36 страни, от които 22 държави членки на ЕС.
В европейските образователни системи съществуват големи различия по отношение на преподаването, оценяването и признаването на езиковите познания. Повечето държави членки на ЕС не предвиждат възможност за явяване на езиков изпит при завършване на средно образование или признаване на сертификат по европейски език извън основните изучавани - английски, френски, немски, испански и италиански. Това дискриминира учениците, носители на по-малко говоримите езици. За всички нас трябва да е ясно, че без български език няма българи, а без българи няма България. Запазването на българската идентичност на младите хора зад граница е национална грижа и проблем в условията на съвременната глобализация, свързан със сигурността на държавата ни и нейното съхранение, заявяват от АБУЧ. И добавят: "Въвеждането на матуритетен изпит по български език или на изпит, който да се признава в дипломите за средно образование в страните членки на ЕС, ще гарантира дълготрайната заинтересованост на младите българи да овладяват своя майчин език до завършване на средното им образование и ще им позволи да имат право на избор къде да продължат своята по-нататъшна реализация, в това число и в България".
На този фон обаче да припомним един срамен факт - българите, които работят в структури на ЕС в Брюксел, заявиха преди време, че нямало нужда да се открива българско училище там, както са направили всички останали страни за своите чиновници в ЕС - понеже децата им нямало да се върнат в България и "родният език няма да им е нужен". Както се казва, "поради что се срамиш да се наречеш болгарин!".

Петиция
Признаване на официалните езици на ниво матура


Асоциацията на българските училища в чужбина призовава за насърчаване на сътрудничеството между държавите членки в областта на чуждоезиковото обучение и призовава Европейския съюз да подпомогне и допълни действията на държавите членки за осигуряването на правна и административна възможност за полагане на матура или друг вид езиков изпит по всеки един от официалните езици на ЕС, в това число и по български език във всички държави членки. С цел осигуряване на равнопоставеност и облекчаване на мобилността на семейства с ученици в среден курс на образование в ЕС настояваме резултатът от такъв изпит да се вписва в дипломата за завършен етап от обучение на съответната национална образователна система на държавата членка на ЕС, където учи и живее ученикът.
Основание за петицията е същността на езиковата европейска политика, която цели опазването и насърчаването на езиковото многообразие като средство за интеграция. Осъзнавайки, че отговорността за изготвяне на образователните политики принадлежи категорично на държавите членки, ние смятаме, че проблемът има основание да се постави на европейско ниво, тъй като той засяга ученици на всички държави членки на ЕС, представлява пречка за мобилността на семействата и не може да бъде решен чрез междуправителствен подход.
Съгласно Европейската стратегия за многоезичие (ESM) и за постигане на предвидената във всички актове на ЕС мобилност и интеграция на вътрешния пазар признаването на една от ключовите компетентности на гражданите, а именно езиковата, следва да става безпрепятствено във всяка точка на ЕС. Това са и заключения на всички проучвания в тази област.
Европа се нуждае от по-ефективни, приобщаващи и справедливи системи, които дават равен достъп на всички до висше образование. Ако целта на стратегията за многоезичие е майчин + 2 езика, то на практика от младите носители на по-слабо разпространените езици, живеещи в друга държава членка, често се изискват 3 чужди езика, а майчиният не се оценява и признава. Начин за премахване на тази неравностойност би било именно признаването на всички официални езици на ЕС като матуритетни в държавите членки или признаването на сертификати за оценка на езиковата компетентност по Общата европейска референтна езикова рамка със силата на матуритетен изпит.
Настояваме Европейската комисия да включи въпроса в програмата си и да събере необходимите данни от всички държави членки за възможността всички по-слабо разпространени езици да бъдат включвани в оценки, точки, кредити, балове, нива, необходими за кандидатстване във висши учебни заведения и по-общо за всякакви количествени и качествени критерии за равнището на квалификация на младите хора в Европа.
Настояваме този въпрос да стане приоритет на следващата тройка председателства, а именно на Естония, България и Австрия. Гражданите на две от тези държави са пряко засегнати, тъй като езиковите компетентности по естонски и български език днес не се оценяват равнопоставено с останалите.
Настояваме Съветът на министрите на образованието да сформира работна група по този въпрос и да състави списък на възможностите за младежите да представят за оценка всички техни езикови компетентности по всички официални езици на ЕС, включително и по "малките езици" във всички държави членки. При спазване на принципа на субсидиарност тази работна група би могла да работи заедно с ЕК по предложение за Решение (или друг акт) на Съвета и Парламента за установяването на такъв списък и механизмите за признаване или на положени езикови матури в други държави, или на сертификати от лицензирани тестови центрове, наравно с организираните матуритетни изпити в приемната държава. Това ще позволи на всички държави, които не разполагат със собствен ресурс за организирането на матуритетни изпити по 24 езика, да дадат все пак равни възможности на всички млади европейски граждани, пребиваващи на тяхна територия.
Езиковата политика на ЕС недвусмислено изисква стимулиране, изучаване и разпространение на официалните езици на ЕС. Важно е се даде възможност на тези ученици, които не живеят и учат в родината си, чиито родители са се възползвали от правото си на свободно движение в ЕС, да не загубят връзката с майчиния им език. В допълнение, поддържането на слабо разпространените езици в страните членки на ЕС може да се разглежда и като възможност един ден гражданите на ЕС, намерили временно условия за живот в друга държава, да се завърнат в държавата им по произход. Ако не са поддържали знанията си по майчин език, те губят мотивация и възможност за общуване и обмен с държавата им по произход, което също е ограничаване на мобилността и лишаване от перспектива за многостранен избор в рамките на Европейския съюз.
Повдигнатият проблем би могъл да се впише в Новата програма на уменията в Европа, в предстоящото преразглеждане на Европейската квалификационна рамка и новия Европас. Считаме, че ако Съюзът не може да задължи държавите членки да включат в програмите си всички европейски езици, то би могъл да насърчи съхраняването и развиването на езиковите знания и умения чрез признаването на всички форми, вкл. и неформални на това обучение и най-вече на резултатите му. Децата, загубващи майчин език поради мобилност, са загуба на потенциал за Европа. Съхранението и развитието на езика, обратно, ги превръща в три или четириезични граждани, от които Европа има нужда за по-силна интеграция, по-добро познаване на всички държави членки и по-уравновесено развитие.

 Асоциация на българските училища в чужбина
                       (Със съкращения)



Снежина Мечева
Снимка Авторката
 

Сидеров: Борисов решава, аз съм прост депутат

автор:Дума

visibility 192

Актуализация на избирателните списъци иска БСП

автор:Дума

visibility 165

БСП прави трети опит да замрази депутатските заплати

автор:Дума

visibility 98

1 млн. литра горива са изтеглени от пазара

автор:Дума

visibility 91

У нас спадът на строителството е най-голям в ЕС

автор:Дума

visibility 138

/ брой: 225

За 60% от пътищата ще се плаща тол такса, обхватът ще расте

автор:Дума

visibility 141

/ брой: 225

Испания се закани да блокира Брекзит заради Гибралтар

автор:Дума

visibility 45

Океанът изхвърли кашалот, погълнал 6 кг пластмаса

автор:Дума

visibility 69

Вучич за Груевски: Не арестуваме за Мерцедеси

автор:Дума

visibility 196

Няма евтин бензин

автор:Димитър Събев

visibility 123

/ брой: 225

Задкулисието на здравната "реформа"

visibility 737

/ брой: 225

Какво носи у нас заниманието с политика?

visibility 48

/ брой: 225