18 Ноември 2018неделя13:13 ч.

Знание

7 центъра за компетентност ще бъдат създадени със 134 млн. лв. европари

След като вече бяха одобрени центровете за върхови постижения в науката, остава неясна съдбата на замислените регионални научни центрове

/ брой: 52

автор:Велиана Христова

visibility 638

Седем проекта за създаване на т.нар. центрове за компетентност на обща стойност над 134 млн. лв. са били класирани от оценителите за финансиране по оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОПНОИР) в частта й за научни изследвания и технологично развитие. Докладът на комисията е одобрен от Кирил Гератлиев, шеф на агенцията към МОН, която управлява програмата.
Проектите са разпределени в 4 тематични области. В областта на мехатрониката и чистите технологии са одобрени два проекта. Единият е с бенефициент Софийския университет - за център "Чисти технологии за устойчива околна среда - води, отпадъци, енергия за кръгова икономика". За изграждането на този център ше отидат 23,668 млн. лв. Вторият одобрен проект е с бенефициент ТУ-Габрово и е за "Център за компетентност "Интелигентни мехатронни, eко- и енергоспестяващи системи и технологии". Бюджетът му е 23,570 млн. лв. 
В областта на информатиката, информационните и комуникационните технологии одобрените за финансиране проекти са също 2. "Дигитализация на икономиката в среда на Големи данни" се нарича проектът на УНСС с предвиден бюджет 13,334 млн. лв. Ще бъде създаден също център за компетентност по национална и киберсигурност, като за целта 13,371 млн. лв. ще бъдат получени от автора на проекта -  Сдружение "Център за компетентност ИКТ сигурност".
В тематичната област Индустрия за здравословен живот и биотехнологии класираните проекти са отново два. Единият е на Института по органична химия с Център по фитохимия при БАН, който с 23,791 млн. лв. ще създаде център с наименование "Устойчиво оползотворяване на биоресурси и отпадъци от лечебни и ароматични растения за иновативни биоактивни продукти". Медицинският университет в Пловдив пък ще изгради център за компетентност "Персонализирана иновативна медицина (ПЕРИМЕД)". Бюджетът за този проект е 23,472 млн. лв.
Един проект е одобрен в тематичната област със странното название "Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии". Той е на Висшето училище по мениджмънт (бивш колеж "Албена", който бе преместен в Добрич и после уседна във Варна). Тук с 13,379 млн. лв. ще се гради център за "Интелигентни решения в креативните и рекреативните индустрии (ИНКРЕА)".
След като бъдат уведомени за получените оценки, всички одобрени кандидати трябва да представят доказателства, че отговарят на изискванията за бенефициент, съобщиха от агенцията. Това означава те да не са фирми, които формират печалба, тъй като в противен случай според правилата за държавните помощи нямат право да получават публични средства. Въпреки големите приказки за пълна прозрачност засега оценките, според които са класирани проектите, не са публично оповестени.
Както стана и при конкурса за центрове за върхови постижения, така и тук е утвърден и списък с проектни предложения - резерви. В него фигурират 8 проекта - 4 от тях са на институти на БАН (по електрохимия и енергийни системи, по механика, по системно инженерство и роботика и по български език), има и по един проект на ЮЗУ, Националния център по заразни и паразитни болести, МУ-Плевен и пак СУ с проект за център в областта на медицината. Общият бюджет на процедурата за центровете за компетентност е 150 млн. лв., т.е. засега около 16 млн. лв. остават неразпределени. След като бъдат сключени договорите с авторите на одобрените проекти и при останали свободни средства, е възможно да бъдат поканени и кандидатите от списъка с резервите, съобщиха от агенцията. Тя оповести и списък с 8 проекта за центрове за компетентност, които не са били одобрени за финансиране от оценяващата комисия, като са посочени и мотивите за отхвърлянето им - или просрочване на крайния час за подаването на проектите, или недостатъчен брой получени точки при оценяването.
Трябва да се напомни, че заради нарушения по времето на министър Меглена Кунева и промени в набирането на оценители при Красимир Вълчев изпълнението на ОПНОИР в частта й за наука се забави драстично. В крайна сметка бяха подбрани оценители по занижените критерии за научна компетентност, определени по времето на Кунева и на Красимир Вълчев в битността му тогава на главен секретар на МОН. Едва в началото на март т.г. бяха сключени три договора за финансиране на проекти за създаване на центрове за върхови постижения, а сега предстоят и договорите за центрове за компетентност. Според ОПНОИР обаче бе предвидено центровете за върхови постижения да са 4 с финансиране 200 млн. лв., а тези за компетентност трябваше да са 8 с общ бюджет 150 млн. лв. До момента трите одобрени за финансиране центъра за върхови постижения са с бюджет 128,752 млн. лв., а седемте центъра за компетентност са с финансиране малко над 134 млн. лв. Не е известно какво ще се случи с близо 90 млн. лв., които остават неразпределени по първите две компоненти в частта за наука. Знае се, че в момента тече обжалване в съда от страна на автори на проекти за центрове за върхови постижения, които бяха отхвърлени. Това обаче не спира процедурите по трите проекта, които са одобрени. Ако съдът удовлетвори претенциите на някой от обжалващите, агенцията към МОН ще трябва да финансира и него. Вероятно е парите да се вземат от "свободните" засега 90 милиона.
Все още остава неясна и съдбата на третата компонента от сегмента за наука на ОПНОИР - създаването на регионални научни центрове с общо 100 млн. лв. Вероятно заради драстичното забавяне в Еврокомисията се бяха появили съмнения дали парите може да бъдат усвоени и ЕК поиска те да бъдат прехвърлени към друга оперативна програма - тази за конкурентоспособност, която е към икономическото министерство. Нито МОН, нито агенцията на Гератлиев, която управлява програмата, съобщават какво ще се случи с тези средства. Не се обявява също колко пари конкретно ще загуби България заради санкциите, наложени от Еврокомисията заради установени нарушения в частта на ОПНОИР и за образование, както и поради драстичното забавяне на всички срокове за процедурите в частта за наука. Не е ясно как договори, които тепърва ще се сключват, може да бъдат междинно отчетени в края на 2018 г., както изискват правилата на ЕК.  
Преди ден обаче изпълнителният директор на агенцията Кирил Гератлиев организира в Пловдив семинар по темата за регионалните научни центрове. Схемата за тях предвижда проектите да са в партньорство между научни организации, местния бизнес и местните власти. Целта е да се подобри капацитетът за икономическо развитие на регионите чрез повече публични инвестиции в изследователска инфраструктура и пазарно ориентирани научни изследвания. Не е ясно кога може да стартират процедури за този вид регионални центрове, при положение че се намираме вече в петата година на програмния период 2014-2020 г., в който се вмества и ОПНОИР.  
 

Протести блокират България и днес

автор:Дума

visibility 67

Зимата нахлува от днес

автор:Дума

visibility 220

ДПС: Закъснялата оставка не решава проблемите

автор:Дума

visibility 145

Ще плащаме такса за преминаване по мостове и тунели

автор:Дума

visibility 504

/ брой: 223

ВМЗ ще прави дронове по израелски технологии

автор:Дума

visibility 378

/ брой: 223

БНБ очаква по-нисък растеж

автор:Дума

visibility 177

/ брой: 223

Разходите на домакинствата пак са повече от доходите

автор:Дума

visibility 166

/ брой: 223

1200 са в неизвестност в Калифорния

автор:Дума

visibility 30

Израел отива на предсрочни избори

автор:Дума

visibility 245

Лондон одобри сделката за "Брекзит"

автор:Дума

visibility 265

/ брой: 223

Лепило за конструкцията

автор:Ралица Николова

visibility 341

Скритният човек от народа

автор:Лозан Такев

visibility 712

/ брой: 223

Борисов, спри да лъжеш!

visibility 1418

/ брой: 223

Агресията в училището допълзя от обществото

автор:Денчо Владимиров

visibility 281

/ брой: 223