"Ухилени" до уши

България е на 105-о място в класацията на най-щастливите страни. Непосредствено след Египет и Палестинската автономия, и преди Сиера Леоне. В Египет много жегаво, бе. Около Палестина не спират политически разправии. Че сме преди Сиера Леоне, има причина - там 70 на сто от населението живее на прага на бедността, шири се корупция. А у нас? Според ГЕРБ сме се ухилили до уши от всекидневно щастие, стабилност, благоденствие и справедливост, големи доходи и сигурност. Макар че, ако пообработим по-внимателно данните, Сиера Леоне ще ни гълта праха, но в малко по-различна класация...
Финландия била най-щастливата страна. Даже Норвегия, където животът е като за хора, сега отстъпва първата позиция. За другите страни в класацията всеки може да се сети. Ние пак удряме дъното, защото усещането за щастие не е като усещането за корупция. То е свързано с много повече неща, сред които е степента на удовлетвореност от личния статус и от грижата на държавните институции.
Някога имаше сравнителен анализ пак за щастието, в който едва 22 на сто от българите се определят като щастливи - в пъти по-малко от нашего брата европееца. В старите членки на ЕС този коефициент бил над 80 на сто. Жизненият стандарт и чувството за сигурност са в основата на нашето щастие, смятат социолозите.
С жизненото ни равнище днес и с двата крака сме в пропастта на бездушието към народа, дето се мотае само в краката на нашите днешни велможи. Те, ако въобще го споменават, е само заради тяхното его и самоизтъкване, а иначе все едно народецът го няма, той просто им пречи... За доверието към политиците, полицията и съдебната система няма защо да говорим. То у нас е най-ниско в цяла Европа. Цяло чудо е, че българинът още може да оцелява, да се радва на живота все пак, да се впримчва в щастието посвоему, въпреки гадориите около него. Иначе ще се бега в Сиера Леоне примерно.