18 Ноември 2018неделя11:02 ч.

Точката на И-то

Рекламната паричка и медийната тишина

/ брой: 51

автор:Иво Атанасов

visibility 1186

Когато лъжите на едро не вършат работа, усукването на дребно е още по-безпомощно. От стара българска поговорка сме наясно, че всяко чудо е за три дни. Подслонили сме в битието си и съвременния й вариант: на всеки три дни - чудо. Което е валидно в много случаи, но с особена сила сякаш се отнася за скандалите. Те траят по три дни, защото на всеки три избухва нов. Предишният потъва в забрава, поредният шества от сутрин до вечер в ефира, в сайтовете, вестниците и социалните мрежи, докато следващият не го изхвърли от публичното пространство.
Скандалът с продажбата на ЧЕЗ обаче разчупи рамките на тази последователност. И не само защото прескочи границите ни и оплете и друга държава. А и тъй като родните управници подцениха потенциала му. Може би бяха прекалено убедени, че схемата работи безотказно. Дотолкова, че вече няколко пъти им помага да влизат от мандат в мандат. Независимо дали с оставка на някой министър или на цялото правителство. Спомняме си от уроците за предишния капитализъм, че буржоазията винаги е готова да пожертва някого от своите, за да запази властта. Очевидно и при сегашния не е по-различно.
И в този случай се започна с оставка на ресорния министър. Премиерът увери, че в сделката няма нищо съмнително, пък и била между частни компании, та правителството не можело да предприеме действия. Което не е съвсем така, защото ЧЕЗ е държавна компания. И макар нещата да били наред, министерската оставка бе поискана и депозирана. Уж всичко бе от захар, пък викахме "горчиво", както се пееше в една песен. Това лишено от логика действие не успокои ситуацията, а още повече я изостри. Непопулярността на продажбата достигна един от върховете си, когато на публиката бе представен купувачът Гинка Върбакова. Начинът, по който тя говореше и по който бе облечена, не събуди дори елементарна правдоподобност, че тя може да бъде реалният собственик на електроразпределението в една трета от територията ни. По-късно, при представянето й в парламента, я изтипосаха като гранд дама, накичиха я с прескъпи аксесоари, но това не само не успя да изтрие първоначалното впечатление, но и засили усещането, че има някаква игра, нещо подмолно, скрито и нечестно.
Оттук нататък провалът не толкова на сделката, колкото на властта, изглеждаше неизбежен. Особено след учудващо неумелите, за пръв път от доста време, реакции на премиера. Той обвини опозицията, че навремето продала ЕРП-то на ЧЕЗ, пък сега лицемерно искала държавата да си върне собствеността върху него. Тази лъжа беше толкова плитка, че за броени часове бе опровергана. Тя бе и крайно неуважителна към общественото мнение, сякаш то е забравило, че сегашният премиер бе във властта през 2004 г., когато стана сделката с ЧЕЗ, и бе начело на кабинета, който продаде блокиращата квота през 2011 г. Последваха обвинения, че социалистите стоят зад подготвяната сега продажба, но и те увиснаха във въздуха. С нападката си в парламента върху лидера на опозицията Върбакова издаде четата, оборвайки всяка илюзия, че не е свързана с управляващите. Последваха уверения, че нашият министър-председател е поискал и получил от чешкия поверителни документи по сделката и ги е внесъл в секретното деловодство на Народното събрание. От тях щяло да се разбере кой каква роля има. Чешкият му колега обаче отрече да му е предоставял каквито и да е данни. Дойде редът на нова манипулация, в която бе замесена съпругата на бившия министър-председател Станишев. Уж тя работела за фирмата на Върбакова "Инерком". Управляващата партия дори прочете декларация от парламентарната трибуна, в която твърдеше, че най-после истината е излязла на бял свят. Което също се оказа лъжа, и то такава, че на един от гласовете на правителственото мнозинство му се наложи публично да се извини.
Ситуацията сякаш се изплъзна от контрола на властта. Премиерът прибягна дори до езика на омразата. Докато бил в чужбина, тук му спретнали ювелирна акция, и то същите гадове, заради които си подаде оставката преди пет години. Сега обаче щял да ги гони поред и докрай. Тази демонстративна враждебност не само не му помогна, но и усложни положението му. Кризисният пиар не просто изпадна в криза, но и удари на камък, дори се разби. Като че ли всичко вече беше загубено.
Тогава се появи едно червеничко лого. Първоначално в няколко сайта, после в повече, прескочи и във вестници. Логото на "Инерком". Някои медии не приеха примамливата оферта, но други завъртяха рекламния банер. С което завъртяха и пералнята. И настъпи медийна тишина. Понякога тя бе нарушавана, но коментарите за Върбакова вече бяха доста по-меки, разбиращи, оневиняващи, утвърждаващи дори. Скандалът бе овладян, но не от властта и пиарите й, а от банкнотите. Което си го знаем още от дядо Славейковата "Песен на паричката ми". И с което сякаш не можем да се примирим. Може би защото ни го припомнят все по най-противния начин. 

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info

Протести блокират България и днес

автор:Дума

visibility 67

Зимата нахлува от днес

автор:Дума

visibility 220

ДПС: Закъснялата оставка не решава проблемите

автор:Дума

visibility 145

Ще плащаме такса за преминаване по мостове и тунели

автор:Дума

visibility 504

/ брой: 223

ВМЗ ще прави дронове по израелски технологии

автор:Дума

visibility 378

/ брой: 223

БНБ очаква по-нисък растеж

автор:Дума

visibility 177

/ брой: 223

Разходите на домакинствата пак са повече от доходите

автор:Дума

visibility 166

/ брой: 223

1200 са в неизвестност в Калифорния

автор:Дума

visibility 30

Израел отива на предсрочни избори

автор:Дума

visibility 245

Лондон одобри сделката за "Брекзит"

автор:Дума

visibility 265

/ брой: 223

Лепило за конструкцията

автор:Ралица Николова

visibility 341

Скритният човек от народа

автор:Лозан Такев

visibility 712

/ брой: 223

Борисов, спри да лъжеш!

visibility 1418

/ брой: 223

Агресията в училището допълзя от обществото

автор:Денчо Владимиров

visibility 281

/ брой: 223