16 Декември 2018неделя23:00 ч.

На фокус

Нищетата на висшето образование

Лошо прогнозиране, глупаво финансиране, посредствени резултати

/ брой: 47

visibility 1055

Проф. Боян Дуранкев

Анализът на качествените характеристики на българското висше образование изисква "дълбочинно" и донякъде "нелегално" изследване, понеже има силни партийно-управленски, идеологически и корпоративни интереси, които бранят сегашното Status Quo.
И все пак, да направим опит за качествен анализ: защо висшето образование е попаднало в клопката на лошите прогнози, глупавото финансиране и посредствените крайни резултати? А и какво да се прави?
1. Никой не може да прогнозира колко и какви специалисти ще трябват на България след 5 години. Затова е пълна какафонията на "крайната продукция". В съвременната обстановка е много, много трудно и даже невъзможно да се определи какви и колко специалисти ще бъдат необходими на страната през 2023 г.
По време на плановата икономика преди 1991 г. в България се разработваха баланси на трудовите ресурси. Знаеше се например колко ядрени физици има в момента, колко от тях ще излязат в пенсия до 3-4-5 години, колко нови специалисти ще са необходими след 3-4-5 години. Краен резултат: ако след 5 години ще са необходими 25 нови специалисти, приемат се 40 студенти по тази специалност, като се допуска, че около 15 от тях няма да завършат. Финансират се 40 места, при това цели 4 или 5 години време за следване. Интересът на тогавашните висши училища беше да се подготвят качествени специалисти, независимо колко от студентите ще завършат. Санкционираше се посредственото образование. Висшето образование беше безплатно, плащаха се стипендии по успех и по социален статус.
След 1991 г. в България се премина идеологически към "пазарна икономика". Фанатиците-пазарници (има ги и до днес!) пропагандираха "нов модел" на "свободен избор". Според тях, "бизнесът" щеше да докладва на свободните висши училища какви специалисти ще бъдат необходими в бъдеще; на базата на "прогнозите на бизнеса" висшите училища щяха да се втурнат да подготвят точно такива специалисти, които са необходими на "пазара на труда" (нова идеологема: "пазар на труда"!); свободната конкуренция между висшите училища щяла да предизвика небивало качество на специалистите; краен резултат - мир и хармония между "бизнес" и висши училища.
Днес, след почти три десетилетия, се оказа че този идеологически опиум на "свободни пазари на образованието", предлаган платимо от

сектата на "свободния пазар"

не само е бил погрешен, но е бил и поразително вреден!
От една страна, "бизнесът" е нещо странно като структура. Доминират микро фирмите - "планктон", който не се нуждае от висшисти. Средните и големите компании декларират недостиг предимно на работници, а не на специалисти. Ако им трябват специалисти с висше образование, то тези потребности се изявяват в годината, когато са възникнали, а не 4-5 години по-рано, за да се запълни вакуумът на специалисти. Не е възможно днес (тази година) да бъдат приети студенти, които да завършат по определена специалност утре (пак тази година). Многото "бизнес организации" имат други, много по-важни непосредствени задачи, отколкото да мислят за 2023 г.: как да се задържи нарастването на високата минимална заплата; как да се намалят корпоративните и личните данъци; как да се притиснат исканията на синдикатите и т.н.
От друга страна, "бизнес" организациите (частните фирми) знаят нещо много добре: висшето образование е сериозен разход! Може да се твърди, че 0,01% от бизнесмените имат желание да инвестират в подготвени специалисти (които могат скоро да ги напуснат, ако друга "бизнес" организация им покаже по-тлъст морков). Затова в България, както и по света, бизнес организациите стоварват финансовите разходи на държавата: "Нали ви плащаме данъци (нищо, че сме голяма част офшорки и крием данъци), я вие - бюрократите, запретнете ръкави и ни подгответе специалисти за нас безплатно!" Любим трик на "бизнеса" е да прехвърля на държавата своите разходи и инвестиции. Нищо ново.
От трета страна, "държавата" приема да подпомогне по косвен начин бизнеса, но и тя го пита: "Какво стана с "пазара на специалисти", защо не ни кажете поне какви и колко ще ви трябват след 4-5 години?!". На който въпрос "бизнесът" културно мълчи, но когато държавата не дава точно необходимите специалисти в момента, "бизнесът" започва да гълчи и хули държавата и висшите училища. В случая "диригент" на процеса на избор какви и колко специалисти да се обучават, става по необходимост същата тази държава, която сектата на пазарниците се стреми да елиминира. Изгонената "държава" през изхода на вратата се завръща с покана от "бизнеса" и тържествено се настанява да прави "план" за подготовка на специалисти (Айн Ранд се преобръща три пъти в гроба си).
Накрая, как държавата прави този "план за подготовка на специалисти във висшето образование"? Отговор:

на базата на неверни прогнози

Първо, държавата не знае колко от специалистите с висше образование, които в момента работят, ще напуснат при законната пенсионна възраст; много е вероятно те да продължат да се трудят и след това поради очертаващите се мизерни пенсии. Второ, ако след 4-5 години в България се необходими, например, пак 25 нови ядрени физици, не е ясно точно колко да се приемат - 25, 40 или 400; почти е сигурно, че всички студенти ще завършат - поради начина на финансиране на висшите училища - на база "бройки"; някои от завършилите ядрена физика, ако са бъбриви и красиви, може да станат синоптици по телевизиите; освен това, ако в друга страна-членка на Европейския съюз се предложи по-добър живот за завършилите, кой ще е луд да остане в отечеството си; и т.н. Краен резултат: държавата прави неверни прогнози за бъдещите специалисти с висше образование, спуска неверни "планове" за прием (Айн Ранд пак се преобръща), получава пълна пазарна какафония!
Всички плащаме данъци за подготовката на специалистите с висше образование, но вече я няма лошата "плановата икономика" с точни разчети, а прекрасна "пазарна икономика" с ала-бала резултати.

Пълна какафония на крайните продукти

2. Глупаво финансиране на конкуриращите се висши училища и студентите. Затова извира и прелива посредственост.
При "старата система" до 1991 г. приходите на висшите училища, и съответно заплатите на преподавателите и служителите в тях, не бяха функция от броя обучавани студенти. Това позволяваше университетите да подготвят спокойно студентите, като ги филтрират според техните способности и знания. Казано по друг начин, ако един студент не е подготвен, преподавателят спокойно му поставяше оценка слаб (2). Още повече че висшите училища бяха в конкурентни отношения не за бройките студенти, а за качеството на тяхната подготовка.
"Новата система" на финансиране на висшите училища след 1991 г. бе базирана върху неолибералните хипотези. Както твърдеше ордата на пазарниците, "оставете висшите училища да се конкурират помежду си; със сигурност частните ще предлагат по-високо качество на подготовката; държавните висши училища ще отмрат по естествен начин". Парите ще следват студентите, така както става в обикновените училища! И за разлика от "старата система", студентите ще заплащат пълната такса в частните училища, а в държавните ще доплащат за следването си.
Резултатите от новата система не закъсняха. Интересите на висшите училища се изместиха към няколко много изгодни финансови възможности. Първо, да привличат колкото се може повече кандидат-студенти към звучащи привлекателно специалности, независимо че наименованията-стръв нямат никакво практическо приложение след завършването; като последица - прием на всеки, завършил с 3,00 средно образование. Второ, да не се допуска отстраняване на студенти по слаб успех - това ще намали приходите; да не се обръща много-много внимание на това дали студентите идват на занятия - това е опасно за приходите; да не се обръща много внимание на подготовката на всеки студент - ако е доста по-посредствен, за него има "нормална поправителна", "годишна поправителна", "ликвидационна", "допълваща" и т.н. сесии, докато студентът се добере до върховната оценка среден (2.51).
Трето, да се назначават

все по-евтини преподаватели

- заплатите и хонорарите са разход по новата система, които да се съобразяват с финансовите интереси на висшите училища. При рехава система на акредитация и особено при липса на системен ежегоден и ежемесечен държавен следакредитационен контрол, се оказа напълно допустимо да се включват (особено на хонорар) преподаватели без нито една публикация, без опит, буквално привлечени, образно казано, от Околовръстното шосе или на особено преклонна възраст. Четвърто, все пак частните висши училища, след като уж разчитаха само на собствените си приходи, се насочиха към щения за държавни програми, за да увеличат приходите си.
В полза на собствените си печалби (все пак и в образованието е "пазарна икономика" в Интернет пространството се нароиха десетки сайтове, предлагащи разработването на курсови и дипломни работи; решени тестове по университети, предмети и преподаватели; даже... "успешно вземане на изпити". Естествено, МОН "не знае" или "не е негова работа"... А висшите училища не смеят да ползват световните системи за разкриване на студентско плагиатство - нали все пак не искат да банкрутират!
Краен резултат: пълноводен поток на посредствености, само тук-там на по-успешни висшисти. Със сигурност има и завършили "уж-студенти", които не са се срещнали поне един път с учебник?!
3. Пет групи (пълни и полу-) студенти. И всички в клопката на парите и "удоволствията".
При "старата система" до 1991 г. студентите влизаха при сравнително висок успех от средното образование. В зависимост от успеха си и социалното си положение, те нямаха съществени грижи за доходите си по време на своето следване, понеже получаваха сравнително достатъчни стипендии.
При "новата система", при която студентът сам или с родителите си си осигурява не само личната издръжка, но и ежегодното заплащане на таксите за следването, нещата се променят и минават на "пазарни начала". Стипендиите не са достатъчни за осигуряването на средства за елементарен живот. Това и целят неолибералните пазарници: "Когато студентът заплаща своето следване, той има по-голяма отговорност за резултатите от обучението си."
Но в България не всеки има родители, които са с високи доходи. Може да се твърди по приблизителна оценка, че около 80% от сегашните студенти са в примката на бедността: родителите им работят (ако са щастливи въобще да имат някаква работа!) на минимални и ниски заплати; отделените средства не стигат за елементарни жизнени стандарти за самия студент, камо ли за покупка на учебници; понякога не стигат и за плащането на семестриалните такси.
Какво се случва при такава обкръжаваща студента "рискова среда" в България? Пет варианта са възможни.
Първо, отписване на част от студентите още през първата и втората година поради (те няма да го признаят поради накърняване на достойнството им) недостатъчни за живот доходи. 10-20%.
Второ, 4-5-годишно "ходене по мъките" на тези, които са от типа "искам да зная, каквото и да ми струва". 10-15%.
Трето, ту ходене, ту неходене на занятия, понеже контролът е кекав. Това са обикновено студенти от типа "детето на мама и на тате", което не знае защо учи въобще, но има приемливо равнище на финансови източници, за да "изкара" следването си. 20-30%.
Четвърто, влизане в ролята на "студент-явление". Тези полустуденти - понеже трябва и да работят, и да следват, ходят повече на работа и идват на занятия само в "краен случай" - контролни и тестове. Иначе ще гладуват и ще трябва да напуснат следването. 20-40%.
Пето, най-рядкото, но все пак съществуващо студентско откритие, е възможността да си "невидим студент". Тези студенти-призраци отиват един-два пъти на занятия от възможните 15 седмици през семестъра, но се явяват на изпити (може направо на "поправителен" или "ликвидационен") и... продължават напред. 10-15%.
Да не се пропуска и една голяма съблазън за част от "студентите" - т. нар. Студентски град в София, предлагащ обилно алкохол, чалга и (вероятно) качествени наркотици в заведенията върху територията на реститутите. Срам и позор за всеки студентски град по света!


Накрая всички дружно обличат тогите

хвърлят във въздуха шапките, правят си селфита и заминават на "пазара на труда" - част от тях грамотни, но по-голямата част - посредствени.
"Добър" (4) през 1984 г. не е равен на "Добър" (4) през 2017-2018 г. 1984 тежи повече!
4. Академични "длъжности": и всички са вече "професори". И всички лесно.
При "старата система" на научни степени и научни звания израстването ставаше трудно - трябва да се докажеш пред жури от 25 членове на ВАК. Разбира се, и партийният комитет трябваше да ти даде зелен светофар. Но все пак специалистите в твоята област бяха и рецензенти, и членове на журита.
При новата "демократична" система "доцент" и "професор" се трансформираха в "академични длъжности". Според Закона за развитието на академичния състав,     "професор" може да се стане две години след "доцент", ако отговаряш на едни дребни количествени изисквания. И преди това - още две години за "доцент". Учудващо ли е, че длъжността "доцент" и следващата - "професор" се обезцениха докрай?! И заваляха "професури" като топъл майски дъжд! Вече имаме нароени доста остапбендеровци в образованието и науката.
И когато всичко е улеснено, все пак не трябва да се забравят и "връзките" при придобиването на нови академични длъжности. Не е трудно да се разгадае, че нашенските гении при придобиването на някои най-високи "длъжности" след това ще бъдат уважаеми рецензенти на рецензиралите ги. Затворени общности, предварително известни очаквани резултати. Цирк Буш!
Между другото, освен "връзки", освен че при студентите има широко разпространено плагиатство, се оказа, че и сред "академичните длъжности" плагиатството не е чуждо. Ако някой не знае, в България няма система за наблюдение, разкриване и санкциониране на "академичното плагиатство".
Така че и новата "демократична" система на придобиване на "академични длъжности" катастрофира безславно за урок на недоучилите "пазарници". "Професор" през 1984 г. не е равен на "професор" през 2017-2018 г. 1984 тежи повече!
5. Има ли оправия? Накъде след провала на опазареното висше образование.
Дотук бе сравнена далече не отличната "стара система" с крайно посредствената "нова система" на висше образование. Въпросът не е да се върне старата система, не е да се "усъвършенства" новата система, а

да се сменят двете системи с по-добра

Подчертавам, че "виновник" за академичната катастрофа не е министърът, той просто управлява лоша система. Академичните практики по света предлагат много по-добри системи. Ще се огранича с европейските.
Ако наистина се желае промяна на катастрофиралата система и замяната й с нова и успешна, каскадата от мерки може да бъде следната:
Първо, Министерството на труда и социалните грижи заедно с Министерството на образованието трябва да съставят трудови баланси на специалистите с висше образование за 5 години напред. И тогава да очертават истинските потребности на страната по истинските специалности. Край на "пазарната инициатива" на висшите училища за лов на пари на студентите!
Второ, пълно финансиране на всяко държавно висше училище в рамките на 4 г. за бакалавър по определени специалности, независимо от броя на "остатъчните" студенти година по година. Ако част от студентите напуснат, постъпилите средства могат да се използват от училището за развитие на науката.
Трето, безплатно образование за студентите в държавните висши училища; стипендии за успех и според социално положение, позволяващи достойно следване; изграждане на истински студентски градчета чрез държавни инвестиции. Нулева толерантност към отсъствия и плагиатство.
Четвърто, придобиване на научни степени и академични длъжности чрез пулове от специалисти-рецензенти при "усложнена" система, но отчитаща способностите и продукцията на всеки кандидат. Нулева толерантност към връзкарство и плагиатство.
Пето, създаване на мощна система за акредитация и следакредитационен контрол. Държавата да се завърне в своите функции.
И край на опазаряването на висшето образование, все пак.

 

Президентът даде Бюджет-2019 на КС

автор:Дума

visibility 24

/ брой: 244

Стотици почетоха паметта на 18-те ястребинци

автор:Дума

visibility 14

/ брой: 244

Сняг блокира страната

автор:Дума

visibility 24

/ брой: 244

АФИС: За 11 години доверието в ЕС се е сринало с 20%

автор:Дума

visibility 24

/ брой: 244

Тръгва поръчката за нов газопровод за 2.8 млрд. лв.

автор:Дума

visibility 25

/ брой: 244

3.5 млрд. лв. е печалбата от контрабанда на цигари

автор:Дума

visibility 24

/ брой: 244

Над 61% достигнаха загубите на вода

автор:Дума

visibility 23

/ брой: 244

Нови столевки с по-добра защита пуска БНБ

автор:Дума

visibility 23

/ брой: 244

Европа кипи от протести

автор:Дума

visibility 41

/ брой: 244

Набор от правила прие форумът за климата в Катовице

автор:Дума

visibility 30

/ брой: 244

В Страсбург почетоха жертвите на атентата

автор:Дума

visibility 16

/ брой: 244

Украйна създаде новата църква

автор:Дума

visibility 33

/ брой: 244

Фейлетонни щрихи на труда

visibility 30

/ брой: 244

Дълговите роби

visibility 49

/ брой: 244

Датата

автор:Дума

visibility 28

/ брой: 244