От редактора
Международен ден на жената
/ брой: 47
Муза
Като статуя порцеланова си изящна,
Майстор древен ли те е ваял?
И толкова нежна си, толкова бяла,
Седя и те гледам, омагьосан, захласнат.
Като скъпо бижу си неповторима,
Майстор златар ли те измислил?
В сърцето те нося, в моите мисли
И с вечна любов аз те гравирам.
Като цветна картина си непонятна,
Кой ли художник рисувал е ярките багри?
Аз се вглеждам и те разгадавам,
Потъвам в красотата ти непонятна.
Като огнен блус си толкова страстна,
Виртуоз ли е писал ноти вълшебни?
Ритъмът твой бушува във мене,
Аз танцувам с теб - лека, прекрасна.
Като светъл стих си силна, свободна,
Аз съм поетът и искам да те възпявам,
В стихове и рими да те пресъздавам,
Всеки миг с теб да съм искам да мога.