17 Декември 2018понеделник17:39 ч.

Ще укротим ли Западните Балканите?

България да не се изсилва с посредническата си роля, това е не по-малко важно от самото посредничество

/ брой: 44

автор:Зорница Илиева

visibility 2915

След като председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви, че "заради провокациите на Турция в Средиземно и Егейско море следващият Европейски съвет ще реши дали изобщо да се организира среща на върха ЕС-Турция във Варна", насрочена за 26 март, няма как да не се стигне до извода, че е дошло време да прецизираме изживяванията си като водещ фактор в европейските, включително регионалните процеси. Не само по отношение на съседна Турция, с която по понятни причини имаме специфични връзки, но и към страните от Западните Балкани, които са приоритет в настоящото ни председателство.
Анкара хвърли сянка върху желанието ни да бъдем посредник в нормализирането на отношенията й с ЕС с последните си действия около Кипър и италианската фирма ENA, търсеща там газ, с военните операции в Сирия при Африн и с напрежението с Гърция заради погранични острови в Егейско море.
Няма как на не бъде упражнен натиск от Брюксел към Анкара (и обратно), но там

наша роля на "пощенски гълъб" едва ли се предвижда.

В същото време за интеграцията на Западните Балкани в ЕС, която сме прегърнали като първа грижа на външната ни политика, започна да се говори като за непосилна задача, защото "Балканите най-напред трябва себе си да укротят". Задействат се стари врагове, човъркат се неизживени рани, надъхват се отново мечти за "велики държави", на думи се приема "за да се постигне споразумение, всеки трябва да загуби по нещо" /сръбският президент Александър Вучич/, но на дело чергата се дърпа силно към себе си. И тя естествено се къса. Наистина си заслужава да се разнищи фразата-предупреждение на Виктор Орбан, че "Борисов си заби брадвата в голямо дърво с интеграцията на Балканите в ЕС". Все пак известна утеха идва от факта, че днес балканските страни се стремят да водят диалог /двустранен и на регионално ниво/, да поставят съседските си проблеми в преговори /макар и без гаранции за скорошно решение/, поставят построяването на ж.п. линии, магистрали и въздушни връзки  между балканските столици като приоритет в политиките си и всичко това  в името на членство в НАТО и ЕС. Прието е, че това е единствена гаранция за стабилитет, сигурност и възходящо развитие.
Но в Белград руският външен министър Лавров заявява, че Западът упражнява натиск върху Белград и Москва и поставя управляващите в Сърбия в позиция "или-или" - тоест да се откаже от традиционната си политика на приятелство и преки връзки с Русия, като се присъедини към санкциите срещу Кремъл. Засега на това изискване на Запада сръбската страна отговори  с констатацията, че "двете страни никога не са се изправяли една срещу друга - нещо, което е рядък пример в света" /Вучич на съвмeстната пресконференция с Лавров/. Ден след посещението на Лавров в Белград, обявено като честване на 180 години от установяването на дипломатически  отношения, сръбският президент бе в София по покана на президента Румен Радев, т.е. президентското ниво е спазено. На фона на "такова емоционално, добро и ласкаво посрещане", както се изрази Лавров за посещението си в Белград, визитата в София може да се определи като делова и полезна за добросъседските ни отношения. Веднага, след като заяви, че "Сърбия е на европейски път, но ще гради най-добри отношения с Русия", Вучич пристигна в София, за да получи отново уверения, че "България подкрепя интеграцията на Сърбия в ЕС". В това има символика. Нюансите, които има в изявлението на президента Радев след проведената среща, че трябва внимателно да се  анализират аргументите на Сърбия, които тя представя при преговорите си с ЕС,  както и  думите на Вучич, че "с Русия никога не сме си забивали нож в гърба", са само повод за размисъл при желание да се постигне трайно загърбване на миналото. Към това призова и Вучич в София с думите "да стигнем до окончателно помирение, да оставим миналото, защото сме приятелски народи и да гледаме напред".

Обеща и грижа за нашите Западни покрайнини,


стара незараснала българска рана. И все пак трябва да се има предвид наличието на дистанция в отношенията ни, исторически сложила се, трябва да се говори и действа повече от внимателно, защото времето на балканските войни не е толкова далечно, а различните гледни точки в Брюксел ни карат да бъдем повече умерени оптимисти, отколкото отявлени мечтатели за безоблачно европейско бъдеще. С призива на Вучич "слушайте ни, но и ни чуйте" към Брюксел, както и на президента Радев "да се преодолеят стереотипите за сърбите", които напомнят, че наистина сърбите бяха обявени за "лошите момчета" във войните от 90-те години в бивша СФРЮ, всъщност се дава сигнал, че е време да се прецизират думи и дела, за да се гледа напред и да се излезе от общата за всички на Балканите беднотия.

Отстояването на собствени интереси не е антиевропейска политика


и това би трябвало да е лайтмотив в отношенията и с Изтока, и със Запада. А обявяването на нежелание за членство в НАТО и искане за "военен неутралитет"  не би трябвало да се приема като екзотика, натиск за отстъпки или удар върху авторитет, а просто като отстояване на наложили се чувства и настроения сред народа. Съобразяването с народни въжделения е основа и за успех във всички избори. Просто, но трудно постижимо при тези геостратегически интерес към региона ни.
Ние решихме, че като водещ фактор за Западните Балкани заради нашето председателство, можем да сме инициатори на процеси, които ще стиковат действията на страните от Балканите и то в евроатлантическа посока. Да, ама преговорите на Белград с Прищина за "нормализиране на отношенията", протичащи под егидата на ЕС,  остават не само болезнена тема сред населението в двете страни, но по-често са и повод за прехвърчане на нови искри и то не само по линията Сърбия/Косово. Във връзка с 10-тата годишнина от обявяване независимостта на Косово албанският премиер Ед Рама в прав текст се обяви за "общ президент на двете страни". След "разочарованието" на американското посолство в Тирана от "невнимателната реторика", явно неприемлива на този етап, Еди Рама се коригира: "Вярвам, че никой няма да ми пречи да мечтая". Дали не цели осуетяване на договорки между Сърбия и Косово?  Или не оставя настрана идеите си да оглави албански въпрос  на Балканите? В Македония се въздържаха от коментар, а в Прищина побързаха да посочат, че Албания "не може да ни дава съвети" и "няма смисъл да се влиза в ненужни спорове" /премиерът Рамуш Харадинай/. Засега явно има съпротива срещу "мечтите" на Еди Рама. Президентът Хашим Тачи е категоричен, че "независимостта на Косово е необратима", но не се отказва от идеята в преговорния процес с Белград да се включат и САЩ. Там е опората, според Прищина. Отговорът на Белград няма как да е друг, освен с думите на Лавров, че "ако Сърбия ни извика, ние не можем да останем настрана в този диалог". 
В черногорската столица Подгорица с граната бе извършено нападение срещу американското посолство, после извършителят се "самовзривил", но каквито и подробности да се появяват по медиите за този акт, важното е, че има настроения в малката страна, които не съвпадат с обявени приоритети във външната политика, най-вече по отношение на НАТО. Както и сигнали, че външните сили няма да коригират своите стратегии по отношение на Черна гора, а и за Балканите като цяло.
Като се вземе предвид и ситуацията в Босна и Херцеговина, граничните спорове между Хърватия и Словения, сложните отношения между Белград и Загреб, които посещение неотдавна на Вучич в Хърватия не успя да омиротвори, би трябвало да стане ясно, че решаването в кратък срок на всички проблеми, трупани с десетилетия,

е нецелесъобразно като задача за региона.

Има проблеми и с корупцията, с организираната престъпност, с върховенството на закона, с пропастта в социално отношение, с етно-религиозни противоречия, с радикализация на изповядващо мюсюлманска религия население, с миграционни потоци и все в този дух. Това показва, че има много преговорен път да се извърви и това не е дело за месеци или година. Ципрас вече заяви, че "Гърция не бърза в спора за името на Македония" и поставя условия, които в Скопие трудно могат да се преглътнат без политически сътресения. Това не се случи и с думите на първия дипломат на ЕС Фредерика Могерини, която посочи, че "ще прояви стратегически оптимизъм за диалога Косово/Сърбия, но за 2018 година е малко прибързано". 
Както се казва, нека не си заравяме главата в пясъка и да отчитаме подобаващо подмолни процеси, действия зад кадър и договорки в ущърб на съседи, защото това не е забравена практика. Не само балканска. Корекции на граници, размяна на територии днес са дъвки, които проучват настроения и провокират визии, но винаги се отхвърлят, когато нарушават интереси. Та как Прешевската долина да се разменя  с Косово, когато там минават магистралите Белград-Скопие-Атина и се намират мините "Требча", достатъчно богати на полезни изкопаеми? Вучич е ясен: "Сърбия възнамерява да си сътрудничи с всички, да защитава своите интереси и да реализира европейския път на развитие, но без да прекъсва отношенията си с традиционните си партньори". Допълва, че "ние не възнамеряваме да жертваме нашите традиционни ценности по отношение на Русия, поне докато аз съм президент и докато партията ми има мнозинство в парламента". Ето тук е част от "червената линия" в нашите двустранни отношения. Че той е достатъчно гъвкав политически, спор няма. Въпросът е как ще отиграем нашите позиции и интереси, особено след председателството, щом с толкова апломб решихме да се изявяваме като лидери с посредническа роля? Хубаво е, че добихме самочувствие и сме добронамерени към съседите си, за да се постигане на разбирателство и сътрудничество, но още по-добре ще е, ако внимаваме да не се надскачаме. Няма да ни го позволят, видно е. 



На 1 март българското европредседателство организира среща ЕС-Западните Балкани в София с участието на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер и други евролидери с ръководителите на държавите от Западните Балкани. Акцентът бе поставен върху проекта за коридор 8, който да свързва Черно море с Адриатика. Този проект е сред малкото възможности, с които страната ни може да отиграе правилно както своите, така и интересите на региона.
Снимка БГНЕС

Ботевград чества 125 години партийна организация

автор:Дума

visibility 0

11 млрд. евро годишно губи България заради корупция

автор:Дума

visibility 39

Запалиха колите на свидетели по "Суджукгейт"

автор:Дума

visibility 68

Благодариха с плакат на Борисов за новото трасе от АМ "Струма"

автор:Дума

visibility 124

77 млн. евро глоба за БЕХ заради монопол

автор:Дума

visibility 38

Българинът харчи една трета от доходите си за храна

автор:Дума

visibility 43

Протестиращи се опитаха да нахлуят в сградата на КЕВР

автор:Дума

visibility 157

Тръгва поръчката за нов газопровод за 2.8 млрд. лв.

автор:Дума

visibility 342

/ брой: 244

Лавров: Порошенко готви провокация на границата с Русия

автор:Дума

visibility 78

Автобус се заби челно в стена, 44 ранени

автор:Дума

visibility 123

Взривиха бомба в гръцката телевизия "Скай"

автор:Дума

visibility 49

Фейлетонни щрихи на труда

visibility 147

/ брой: 244

Дълговите роби

visibility 224

/ брой: 244

Датата

автор:Дума

visibility 107

/ брой: 244