29 Март 2024петък13:54 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Личности и съдби

Потомците на А.С.Пушкин и М.Ю.Лермонтов - освободители на България

Те продължават голямата руска и славянска традиция великите творци и техните потомци да бъдат верни на идеите на свободата, духовността, морала и Родината

/ брой: 43

visibility 2211

Емилия ЛАЗАРОВА

Имената на генерал Александър А. Пушкин и генерал Александър М.Лермонтов не са сред най-популярните между достойния руски генералитет и пълководци от Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Те имат своята слава в народната памет и обич на българите, особено в освободените от техните воински части градове и села на България по време на войната. И както имената на техните бележити родственици - поетите А.С.Пушкин и М.Ю.Лермонтов, стоят едно до друго като съвременници и носители на руския дух, език и култура.
В годините 1820-1823 г., когато гениалният поет А.С.Пушкин е в изгнание в Бесарабия, той живо се интересува от националноосвободителните борби на народите на Балканите и особено симпатизира на българите. Вниманието му е привлечено първоначално най-вече от общуването с преселилите се българи там заедно с оттеглянето на руските войски от българските земи след последните руско-турски войни. Контактите на А.С.Пушкин с българите са най-вече в района на  Северното Придунавие - Бесарабия (Буджак) и Молдавия. Там великият поет слуша техните разкази  за борбата на българския народ  против турските поробители, слуша и се вълнува от песните им, впечатлен и възхитен е от мъжествената им борба. Горещото си съчувствие към националноосвободителната борба на българите А.С.Пушкин изразява в повестта си "Кърджали", в едноименното си стихотворение и други творби. 
Най-големият син на А.С.Пушкин е роден на 18 юли 1833 г. След гибелта на великия поет на дуел всички тревоги и грижи за възпитанието на децата поема майката - Наталия Н. Гончарова. Получил прекрасно домашно възпитание и качествено образование през 1848 г., Александър е записан в Пажеския корпус - авторитетно и престижно военно училище.
След успешна военна служба през 1870 година полковник А.А.Пушкин е назначен за командир на 13 Нарвски хусарски полк. Начело с него нарвските хусари добавят към миналата воинска слава на един от най-старите кавалерийски полкове нови подвизи по време на Руско-турската война 1877-1878 г., а военните способности на големия син на поета се проявяват блестящо по време на бойните действия при освобождението на редица български градове и села. Хусарите на полк. А.Пушкин преминават река Дунав на 29 юни 1877 г., като преди това, той строява ескадроните и ги поздравява с успешното достигане до българска земя. И се обръща с думите: "Братя, погледнете, пред нас е България, свещена славянска земя! Там загиват от разярените турци нашите сестри и братя! Те чакат нашата помощ! Достойно да изпълним своя дълг!"
Първоначално Нарвският хусарски полк е в състава на челния Русчукски отряд, който трябва да задържа и отблъсква настъплението на стохилядната турска армия, устремена към вр. Шипка. В края на юни 1877 г. активно действа в състава на Османпазарския отряд в района на гр. Търново. През октомври е сформиран сборен отряд под командването на полк. Пушкин във връзка с провеждането на сложна операция за завземането на важни опорни пунктове на османските войски. Полкът се отличава в сраженията, които се разгръщат в периода септември-ноември 1877 г. в районите на селата Ново село, Кесарево, Тотлас, с. Златарица и др. За своята смелост и решителни действия Александър Пушкин е награден със златно оръжие с надпис: "За храброст". В тези тежки дни и боеве от вражеските куршуми загиват шест коне, с които той се сражава. През месец ноември 1877 г. 13 Нарвски хусарски полк влиза като освободител в гр.Елена.
В разгара на бойните действия през зимата на 1878 г. полк. Ал. Пушкин е назначен за командир на бойни част, съставени и от български опълченци. В голяма част от времето тогава Нарвският полк е в състава на 13 кавалерийски корпус, който действа в старопланинските градове в близост до проходите. През януари разузнаването съобщава, че с.Читак е заето от турски войски и там, както обикновено, те се готвят да устроят масово клане над местното българско население. Необходимо е да се предотврати кръвопролитието. Отново рамо до рамо опълченците и хусарите на полк. Пушкин освобождават с.Читак и спасяват жителите му от насилия и унищожение. В края на януари е освободен и Котел, а в града влиза и Нарвският хусарски полк. За инициативността, умелото командване  и личната храброст полковник Пушкин е награден с орден "Св.Владимир" ІV степен, а всички войници от полка - с паметен знак "За отличие в Турецкую войну".
В следващите месеци от войната Нарвският хусарски полк на полковник Пушкин е обединен с Драгунския полк под командването на полковник Ал.М.Лермонтов и това военно формирование става известно като "летящият полк". Задачата е освобождението на много селища в района на Южното Черноморско крайбрежие. На 6 февруари - денят на освобождението на гр.Бургас, полк. Лермонтов и полк. А.Пушкин са посрещнати с радост от местното население.
 След войната А.А. Пушкин е издигнат до генерал-лейтенант. За 35 години в армията той става кавалер на почти всички руски ордени - "Св. Владимир" - ІІ,ІІІ, и ІV степен, "Св.Анна" - І степен, в това число и "Св.Александър Невски" с брилянти. От всички бойни награди най-скъпа за генерал Пушкин е златната сабя с надпис "За храброст".
 Вече в оставка, Александър Александрович Пушкин участва активно в обществения живот на Москва. Целия си опит той посвещава на просветителното дело. От 1895 г. е почетен наставник в Опекунския съвет на учрежденията на императрица Мария, завежда учебната част на Комерческото училище, член е на съвета на Екатеринския и Александровския женски институт. Посвещава се и на пушкиноведението и пушкинознанието. Повече от двадесет години той грижливо съхранява  ръкописи, чернови, документи, лични вещи и реликви на своя велик баща, прави дарения на Румянцевския музей. Александър А.Пушкин умира на 82-годишна възраст на 19 юли (1 август) 1914 г. в селцето Малое Останкино, Тулска губерния.
Полковник Александър Михайлович Лермонтов е представител на така наречената "острожниковска" линия (по името на имението Острожниково) на Лермонтови, племенник на поета Михаил Ю.Лермонтов. Баща му - адмирал Михаил Николаевич Лермонтов, е пряк потомък на Петр Петрович Лермонтов и е брат на Евтихия (Юрий) Петрович, баща на великия поет Михаил Юриевич Лермонтов. Бъдещият адмирал Михаил Н.Лермонтов едва 16-годишен получава първия си орден "Св.Георги", а скоро след това участва във войната срещу Наполеон в сражението при Бородино, за което е отличен с орден "Св.Анна". Във войната с Турция (1828-1829 г.) се включва в обсадата и превземането на крепостта Варна в състава на руския Черноморски флот. Във Варна той воюва рамо до рамо с брат си Дмитрий Н.Лермонтов. За доблестното си участие и двамата братя Лермонтови са наградени с високи  руски ордени и отрупани с почести.
Тяхната слава и подвиг продължава синът и племенникът полк. Александър Михайлович Лермонтов. Роден е на 27 февруари 1938 г. в гр. Либава, където тогава служи баща му. Възпитаник на Пажския корпус, випуск 1856 г. и в следващите години поема пътя на военната кариера. На 23 април 1872 г. Александър М.Лермонтов е произведен в чин полковник и назначен за командир на 13 Драгунски на военния орден полк. На този пост той остава и ръководи своите офицери и войници до края на Руско-турската война.
Сведенията за участието на 13 Драгунски военен полк под ръководството на полк. Ал.М.Лермонтов се отнасят до първите дни на м. август 1877 г., когато военната част е разположена в района на гр. Елена, в близост на с. Беброво. Селото има важно стратегическо разположение - тук се пресичат основни пътища - от Търново за Сливен и от Горна Оряховица за Котел и Бургас. В тези стратегически направления и райони и в следващите месеци са бойните действия на 13 Драгунски полк под командването на полк. Ал. Лермонтов.  На 7 август той взима решение да атакува и да отблъсне турските части от страната на тогавашното с.Ахметли (близо до с.Беброво). Битката е неравностойна, но полк.Лермонтов успява да залови Хаджи Фюсейн паша, да освободи с.Беброво и така да се гарантира победоносният път на руските войски към  Котел и Бургас. Няколко месеца след това - в края на ноември и началото на декември в района на гр. Елена отново се разгарят тежки боеве. Руските войски са многократно по-малобройни от турските и са под общото ръководство на ген. Домбровски, а полк.Лермонтов командва предната Маренската позиция. В резултат на необикновения героизъм и подвиг на руските воини не само за втори път е освободен гр. Елена, но тази победа съдейства и за победата при Плевен.
През следващите месеци части от полка на Лермонтов се отличават в боевете за освобождението на гр. Сливен. По време на войната градът има важно военно значение и е част от стратегическата посока Казанлък-Шипка и Одрин. На 16 януари, след като нанася сериозни поражения върху отстъпащите турски войски, победоносно първа в Сливен влиза Втора дивизия от 13 Драгунски полк на полк. Лермонтов.
След Сливен, Ямбол и Бургунджи (с.Горно Александрово) руските войски освобождават и Карнобат. Звездният час, славата, признанието и личното удовлетворението на полк. Лермонтов за всеотдайното служене в Руско-турската война 1877-1878 г. и Освобождението на България идва на 6 февруари 1878 г., когато "летящият отряд" на руската армия освобождава Бургас без нито един изстрел. Още на следващия ден - 7 февруари, е освободен и Созопол.
Заради личния принос в освобождението на гр. Бургас полк. Ал.М.Лермонтов е издигнат в генерал-майор и е награден с със златно оръжие "За храброст", с орден "Св.Владимир" ІІІ степен с мечове, и "Св.Станислав" І степен. 
След Руско-турската война 1877-1878 г. ген. Ал.М.Лермонтов продължава военната си кариера. Умира на 26 декември 1906 г.
 И както вече е традиция в семейството на Лермонтови, за освобождението на България участват няколко поколения. Единствената дъщеря Ал.М.Лермонтов - Александра, напуска удобния и уреден живот в Санкт Петербург през 1877 г. и постъпва като милосърдна сестра в руската армия на българска земя. 
През май 1879 г. Александра Лермонтова заедно с 4-ти армейски корпус на ген. Скобелев идва в Бургас. Тук, в новоосвободена България тя организира и подпомага обучението на медицински кадри и създаването на болница. Със свои собствени средства аристократката закупува болничен инвентар и инструментариум. Александра Александровна Лермонтова  умира в Санкт Петербург през 1903 г.  
Братята на ген. Ал.М.Лермонтов - Михаил и Константин, са също участници в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Това са: поручик Михаил Юриевич Лермонтов - воювал при Елена, Созопол и Елхово, както и поручик Николай Владимирович Рузкий - воювал и ранен при боевете за Плевен, при с.Долни Дъбник.
И двамата потомци на великите руски поети А.С.Пушкин и М.Лермонтов - Александър Ал. Пушкин и Александър М. Лермонтов, продължават голямата руска и славянска традиция великите творци и техните потомци да бъдат съпричастни и верни на идеите на свободата, духовността, морала и Родината.


Генерал Александър А. Пушкин


Генерал Александър М. Лермонтов
   
 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 191

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 197

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 168

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 173

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 196

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 188

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 182

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 196

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 157

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ