Из „Джендърски разкази“

Дедо Либен - старият джендър, седеше кротко под крушата на двора до кладенеца, на който скоро щяха да му монтират водомер, отпиваше на малки глътки от дюловата ракия и туку поглеждаше с влажен поглед към съседката. А тя - Ганка, шеташе из съседния двор, припкайки като млада козичка без евросубсидии и с крайчеца на окото целеше деда Либена намръщено. Тя наближаваше 25-ата си година, а още не се беше задомила. Как да се задоми, като на сърцето й лежеше, като охранен кмет на ГЕРБ, Милка от през две къщи. Сите момци от селото я искаха, щото беше стегната, с гърди като балки тикви и стройна снага като ела, садена през социализма. А пък глезените й тънки като лескови пръчки. Как ли не я ухажваха левенти ергени, дърти женени пръчове от сой, комунисти и неолиберали, но тя все ги отхвърляше ледена като вода от длибок кладенец, публично-държавна собственост. А и Милка не падаше по-долу, с тая разлика, че виеше дискретен мустак, същий Хатабьич. Не смееха да се поискат, защото Истанбулската конвенция не беше още приета...