16 Януари 2019сряда17:38 ч.

Царя Освободител - безсмъртен в паметта на българите

Пред 200-годишнината от рождението (17/29 април 1818 г.) на руския император Александър II

/ брой: 43

автор:Кирил Момчилов

visibility 1149

Българи!
Войските ми минаха Дунава и сега влизат във вашата земя, дето неведнъж са се сражавали за облекчение бедствената участ на християните от Балканския полуостров - четем и днес с голямо вълнение Възванието от 10 юни 1877 г. към българския народ на Негово Императорско Величество Александър II. - ... На храбрата Ми войска, предвождана от моя любезен брат, великия Княз Николай Николаевич, по Моя заповед, е възложено да огради на веки вашата народност и да утвърди във ваша полза ония свещени права, без които е немислимо мирното и правилно развитие на вашия граждански живот...
...Жители от българската страна! Задачата на Русия е да създава, не да разрушава. Тя е повикана от Всевишния Промисъл да съгласи и умиротвори всичките народности и всичките вероизповедания в ония части на България, дето живеят съвместно люде от разно произхождение и от разни вери...
...Мюсюлмани от България! Към вас се обръщам със слово на спасително за самите вас предупреждение. Със скръб си спомням Аз неотколешните жестокости и престъпления, извършени от мнозина измежду вас над беззащитното Християнско население в Балканския полуостров. Светът не може да забрави тия ужаси, но руската власт няма да търси сметка от всички вас за извършените от ваши единоверци престъпления...
...Християни от България! Вие преживявате сега дни пристопаметни за вас. Удари часът на вашето освобождение от мюсюлманския безправен гнет..."


След пет века робство идва часът на нашето, българското освобождение!
В самия край на Кримската война (1853-1856) в Петербург скоропостижно издъхва гордият и властен цар Николай I (1796-1855) - изпаднал в дълбока покруса от пълния крах на своите амбициозни планове срещу Османската империя. Новият руски цар Александър II се възкачва на престола на 19 февруари/2 март 1855 г. Той е 37-годишен, когато получава от баща си извънредно тежко наследство: незапомнена разруха в държавата, международна изолация на феодално-крепостния строй...
Александър II е с консервативни разбирания, но своевременно осъзнава необходимостта от дълбоки промени в руското общество. През 60-70-те години в условия на революционна ситуация e принуден да отмени крепостното право, да проведе редица дребнобуржоазни реформи - поземлена, съдебна, военна и др. По време на царуването му завършва присъединяването към Русия на Кавказ (1864), Казахстан (1865), по-голямата част от Средна Азия (1865-1881).
В областта на външната политика централно място заема Източният въпрос: усилията му са насочени към отмяна на условията на Парижкия мирен договор от 1856 г.; не по-маловажна е борбата за облекчаване положението на християните на Балканския полуостров.
Руското правителство отделя специално внимание на обществените организации, чрез които провежда политиката си в балканските провинции на Турция. През 1858 г. привърженици на панславистката партия в Москва учредяват Славянския комитет. Под контрола на този комитет попадат Одеското българско настоятелство, Добродетелната дружина и др.
В българската история Александър II е известен като Царя Освободител. На 12 април 1877 г. в град Кишинев той подписва Манифеста, с който е обявено началото на Руско-турската освободителна война, предизвикана от подема в националноосвободителните движения на Балканския полуостров, от зверствата при потушаване на Априлското въстание през 1876 г.
Мястото не ми позволява дори да маркирам победния ход на бойните действия от форсирането на Дунава до превземането на Одрин. Александър II лично присъства на военния театър, брат му - великият княз Николай, е главнокомандващ руските войски, трима от синовете на императора командват отряди.
Войната завършва с подписването на Санстефанския мирен договор (19 февруари/3 март 1878 г.), но условията му са ревизирани на Берлинския конгрес през юли 1878 г. и България е разделена на части... Всуе, лелеяното освобождение от турско робство създава Третата българска държава.
Върху живота на Александър II са извършени пет покушения (1866, 1867, 1879, 1880, 1881 г.). При последното, от народоволците, на 1/13 март 1881 г., той е убит. Убит е, но остава завинаги безсмъртен в паметта на българския народ!
Първият паметник, известен под името "Руски паметник" в София, е посветен на Александър II. Издигнат е непосредствено след Освобождението, през 1880-1882 г.
А паметникът на Царя Освободител, който краси центъра на столицата ни, е построен в началото на ХХ век и е открит на 30 август 1907 г.
През 1930 г. редакторът на вестник "Литературен глас" Д.Б.Митов задал въпрос на известния български публицист Симеон Радев той, като човек, който принадлежи на русофобските течения в България, какво впечатление извлича от документите за руската политика спрямо българския народ. Симеон Радев отговаря:
- Освобождението на България... бе от страна на Русия дело безкористно. У Александър II и сподвижниците му имаше такъв чист идеализъм по отношение на България, че българският историк трябва да пише за тях с благоговение. Бих казал - на колене!                                                                      
                                           

Плененият Осман паша пред Царя Освободител - Плевен, 28 ноември 1877 г.


Руският император Александър II с гвардията си


Паметникът в центъра на София

Тереза Мей под обстрел от чужди и свои

автор:Дума

visibility 31

Памук поникна на Луната

автор:Дума

visibility 182

Крах за Мей, неизвестност за Лондон

автор:Дума

visibility 192

КАК КОПРИВЩИЦА СТАНА ГРАД-МУЗЕЙ

автор:Петра Ташева

visibility 218

/ брой: 10

Има ли шанс да излезем от батака в земеделието

автор:Въто Христов

visibility 305

/ брой: 10

Софийската централна баня заСПА в музея

автор:Деси Велева

visibility 157

/ брой: 10