Баба Марта бързала...

1 март е един от най-красивите и истински български празници. Трудно ще срещнете на този ден човек, който да не носи на ревера си традиционните Пижо и Пенда или на китката на ръката му да не е вързан поне един червено-бял конец. Усмивки огряват лицата на хора от всички възрасти, които вместо поздрав като магическо заклинание произнасят "Честита Баба Марта!" Вълшебството на традицията завладява и най-малките, рецитиращи "със силен глас" тематични стихчета по заръка на по-големите: "Баба Марта бързала, мартенички вързала, бели и червени, на деца засмени..." Приповдигнато настроение цари и в ДУМА: повечето колеги идват по-рано в редакцията, за да успеят преди първа планьорка да закичат за здраве, благоденствие и късмет приятелите и съседите по бюра и стаи...

Мартишор - така наричат червено-белия амулет по бесарабските земи, които днес са част от Украйна и Молдова. Научени от своите баби, момичетата усукват за гривнички и герданчета вълнена прежда - обагрената в цвета на любовта и кръвта и тази, която прилича на сняг. Детските ми спомени за 1 март са свързани и с изплитането на една кука на симпатични маргаритки - задължително в червено и бяло, със зелени стебълца, които си разменяхме с приятелки и ги забождахме на училищните униформи, като само най-напредничавите знаеха, че това е български обичай...
Традицията да се връзват и подаряват марти, мартинки или мартишори в първия пролетен месец се спазва също в Румъния, Македония, Албания, Северна Гърция и т.н. Почти навсякъде обаче белият цвят олицетворява невинност, чистота и ново начало, а червеният символизира зачатието, живота, слънцето, плодородието и има силата да дарява с жизненост всяко същество.
Преданията за празника са многобройни. Най-популярното от тях представя Баба Марта като сестра на голям и малък Сечко, както са известни още месеците януари и февруари. Двамата братя, които владеят най-студените зимни месеци, изпивали всички бурета с вино и не оставяли за сестра си, което много я ядосвало. Тогава Марта изтупвала белия си кожух и земята се покривала със сняг. Друга легенда разказва, че тя се радвала на детския смях и тогава била благосклонна, изпращайки топло и слънчево време на хората.
Всъщност мартеницата е един от най-типичните български символи с хилядолетна традиция. Въпреки че обичаят най-вероятно е езически, той е сред най-тачените и днес. Поне седмица преди 1 март, когато според народното вярване започва новата стопанска година, на централните улици и пазари в големите градове предприемчиви търговци излагат разнообразната си стока за всеки вкус. А в миналото жените ги изработват сами, даряват на децата и мъжете си, но връзват червено-белия конец и на домашните животни - на кучето, което пази къщата, и на най-красивото агънце в кошарата.
Поверието гласи, че мартениците се свалят, когато видите първия щъркел, лястовица или кукувица. Също така се смята, че е добре да се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. След това красивите бяло-червени амулети се връзват на клончето на напъпило плодно дърво или пък се слагат под камък с пожеланието да сте здрави и честити през цялата година.






Снимки Емилия КОСТАДИНОВА

Кучета и кратунки са хит на пазара
Годината на кучето според китайския календар даде своето отражение и върху мартеничките. Стилизираното изображение на първия приятел на човека сред животните е неизменна украса на усуканите червено-бели конци. Харесват ги и децата, и възрастните. Щандовете са отрупани както с конфекция, заляла ни напоследък от Поднебесната империя, така и с ръчно изработени мартеници. За едни това е начин да припечелят някой лев, други издигат цветните амулети до статут на изкуство. Даже имаше постъпки мартеницата да бъде обявена за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.
Българските майстори започват да ги правят още от октомври: плетат, усукват, навиват, сплъстяват... От броени минути до цели дни отнема създаването на една мартеница. Понякога, докато ги правят, дори им говорят, защото смятат, че са като живите същества - смеят се или се мръщят. Залагат на традиционните памук и вълна. Някои използват и по-необичайни материали като кратунки например. Отглеждат ги в градините, а според формата се избистря и крайният вид на мартеницата.
Специално за шофьорите се предлагат няколко модела - с тъпан и чушка се търсят най-много, хората ги слагат по колите и се радват. Има и големи мартеници, които са хит сред желаещите да украсят офиса или къщата си. А някои купуват червено-белите амулети, за да ги пратят като подаръци - за близки и приятели, заминали да живеят в чужбина.


Нека да е празник по цял свят
България е най-древната държава в Европа, съхранила успешно през изпитанията на хилядолетията своето име, култура и идентичност. Традицията още от предхристиянската ни култура отбелязва възраждането на живота в Новата година на 1 март - единствения по рода си в целия свят най-български празник. Той датира от времето на стара Велика България.
В навечерието на най-българския празник ви призоваваме да си подадем ръка и, преодолявайки разстоянията във времето и пространството, да продължим отколешната традиция, като подарим мартеници на най-близките ни и уважавани хора - за здраве, радост, духовна чистота, берекет и плодородие във всяко добро дело.
Нека точно в 12 ч. на обяд (местно време) на 1 март 2018 г. всеки българин да публикува в социалните мрежи с хаштаг #BabaMarta кадри от нашия уникален празник на вярата и надеждата в жизнеността и благоденствието. Нека покажем на света, че българският дух е жив и където има българи по света, има и мартеници! Нека съзидателното начало да бъде пътеводна звезда в нашите усилия за добро и красота!
Този призив за инициирането на уникална позитивна кампания е отправен към сънародниците ни по света от председателя на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харлампиев, който добавя: "Пожелавам да пазите все така ревностно българските обичаи, традиции и духовност, за да пребъде през годините родната ни култура по света чрез символите, които съхраняват магията на българския дух във всеки, който се докосва до него!"