За историята

23-та зимна олимпиада в ПьонгЧанг завърши с рекорди. Участието на 21 българи на Игрите обаче ще остане само за историята. Както на повечето зимни олимпиади нас ни имаше само сред участниците. Не и сред медалистите. Очакванията, че спортистите ни ще надминат себе си и ще ни радват с успехи, пак бяха напразни. Пък и как да е иначе? Страната ни няма особени традиции в зимните спортове и дори втори кабинков лифт в Банско няма да помогне. Елитните ни зимни спортисти се готвят предимно в богатите на сняг и условия страни, а средствата, които държавата им отпуска, са малко и недостатъчни.
Сноубордистката Александра Жекова, която ни отсрами на втора поредна Олимпиада, призна в прав текст, че с минимален екип, в който баща й е и треньор, и ваксмайстор, и психолог, има още само масажист, и дори без лекар, трудно се атакуват медалите. Историята сочи, че олимпийските ни зимни успехи са били дело най-вече на талантливи индивиди, а не на силни школи. Изключението е само силното поколение в женския биатлон преди 20 години, когато Катя Дафовска ни зарадва с единствената олимпийска титла в Нагано 1998, а 4 години по-късно Ирина Никулчина спечели бронз в Солт Лейк Сити. Там Евгения Раданова блестя в шорттрека със сребро и бронз. Пак Жени ни отсрами и в Торино 2006. За да се върне сушата откъм отличия.
Сега голямата ни надежда Радослав Янков отпадна в квалификациите, напук на прогнозите да донесе медал за България. Добрите (за родните стандарти) класирания на ски скачача Владимир Зографски, биатлониста Владимир Илиев и алпиеца Алберт Попов не скриват провалите на останалите, участвали в името на Кубертеновия принцип. ПьонгЧанг записа рекорд с 2900 олимпийци в 102 дисциплини от 93 държави. Сред тях и България, това е само нашият принос. Иначе участието ни е само за олимпийската история!