17 Декември 2018понеделник10:39 ч.

Мнение

Невинен ли е поп Кръстьо?

Според Георги Мишев печално известният ловешки свещеник вече бил реабилитиран за предателството на Васил Левски...

/ брой: 33

автор:Борис Данков

visibility 631

Така твърди известният писател - кинаджия и надъхан либерал-демократ, бивш член на БКП, който по време на състоялата се в края на миналата година в с. Дойренци "творческа дискусия" с ловешки творци и дейци на културата на тема "Предател ли е поп Кръстьо? "за" и "против" разпалено  заяви: "В известен смисъл чукаме на отворена врата, защото историците, специалистите от БАН, си казаха думата - поп Кръстю не е предал Левски и в този смисъл той е реабилитиран. Още като бях ученик ловешките интелектуалци знаеха и говореха, че няма предателство в Ловеч. След 1944 г. духовенството стана "виновно" за всичко и поп Кръстьо отново влезе в употреба, като един вид Юда. Добре е днес с помощта на общината да се събере всичко, издадено за поп Кръстьо в една популярна книга за ловчанлии, която да е евтина и достъпна. Всичко вече е въпрос на прочит..."
        
          Мантрите Г. Мишеви

От това нетърпящо възражение изказване на надъхания бранител на поп Кръстьо могат да се направят няколко основни извода: Първо, че въпросът за невинността на печално известния свещеник вече е приключен - т.е. че не подлежи на дискусия дали той е виновен или е невинен за предателството на Васил Левски. Поп Кръстьо е реабилитиран, което ще рече, че са изчистени всички подозрения и съмнения върху него. Второ, че още през 1950-1953 г. (когато Мишев е бил ученик във Ветеринарния техникум) ловешките интелектуалци са знаели и говорели, че няма предателство в Ловеч - т.е. че Левски не е бил предаден от поп Кръстьо. А това пък означава, че независимо от проклетия тоталитаризъм още тогава ловешките патриоти во главе с Г. Мишев са били наясно с "невинността" на попа. Трето - твърдението Мишево, че след 1944 г. "поп Кръстьо отново бил "влязъл в употреба", e вярно, макар че по-точно е да се каже, че и преди тази дата той "не е излизал от употреба". Иначе как може да се обясни "откритието" на Мишевия съдружник и издател на попкръстевите съчинения -  Васил Колев, че след Освобождението "властта имала интерес да хвърли клеймото предател върху поп Кръстьо и да урони авторитета му" (!?). От само себе си се разбира, че всички режими (без оглед на тяхната политическа разцветка) са се наговорили "да ударят" невинния поп Кръстьо. Четвърто - съвсем обяснима е дълбоката убеденост на Г.Мишев, че "всичко вече е въпрос на прочит", тъй като през последните години "новият прочит"  стана неразделна част от една политическа манипулация, чрез която се подменят исторически факти и събития, зачеркват се имена и дати, цензурират се учебни програми и учебници, все в интерес на т.нар. "евроатлантически ценности", джендър идеологии и пр. Но дали е така в конкретния случай?

        Що е то реабилитация?

От правна гледна точка реабилитация  означава заличаване на осъждането и отмяна за в бъдеще на последиците, свързвани със самото осъждане. Реабилитацията е позната на българското наказателно право още от Наказателния закон от 1896 г., като първоначално е било възможно тя да бъде поставена само с акт на съда. Както е известно, непосредствено след Освобождението неколкократно е поставян въпросът за изправяне пред съд на поп Кръстьо заради наличието на  сериозни подозрения, че той е предал Апостола, но така или иначе до съд и присъда не се стига. Спрямо него обаче е произнесена обществена присъда, която може да падне, единствено ако бъдат опровергани всички съмнения около съучастието му в предателството на Васил Левски.
Самият Георги Мишев след 10 ноември 1989 г. е реабилитиран като член на БКП, изключен преди това от партията, но той се отказва от реабилитацията заради своите нови "демократични възгледи". Но това е съвсем друга тема, която ще оставим без коментар.

     Факти, които досега никой не е  опровергал
                 
Факт № 1 - това е небезизвестната шифрована телеграма Nr 1117 от 24 ноември 1872 г. на софийския мютесариф Ахмед Мазхар паша до неговия търновски колега, която в частта си за поп Кръстьо гласи следното: "...Но понеже поменатите Димитър и Марин, съгласно получените инструкции от своите другари, сега отказват да са взимали участие в това отвратително дело, то заповядайте на поменатия поп Кръстьо да съобщи как са устроили бунтовническото събрание в лозята на доносчика и още кои други лица участват в комитета, като моля Ваше сиятелство да благоволите да ни изпратите в най-скоро време както неговите показания, така и неговата пълна преписка, съдържаща досегашните му донесения, отнасяща се до комитета..."
Всъщност това е единственият документ, чието съдържание досега се изопачава от привърженици на "невинността" на поп Кръстьо чрез манипулации на превода и понятията, което не променя същността на факта, че той е бил доносник на турската власт, сиреч - предател.
Факт № 2 - след  Освобождението в Ловеч се появява раненият при залавянето на Левски турски онбашия Юсеин Бошнак, който на 24 юни 1878 г. при среща с Ив. Драсов, М. Поплуканов и Д. Пъшков на техния въпрос за предателството на Левски отговаря в прав текст: "Поп Кръстьо го предаде и разказа на каймакамина всичко".
Факт № 3 - В своята  прословута "защита" под заглавие "Паметникът на свещенодякона Игнатия Левски", публикувана в 1879 г., покрай върлите ругателства срещу Апостола "невинният" поп Кръстьо изтървава следната фраза: "Кой стана причина да уловят поп Кръстя и със зверски начин да го принуждават да обади всичко?" - кой знае защо блюстителите на неговата "праведност" винаги пропускат тази фраза покрай ушите си.
Факт № 4 - мнозина от "адвокатите" на поп Кръстьо много често си оставят като резервен аргумент неговата митична предсмъртна изповед пред поп Георги Антипов, която до ден днешен никой не е видял. А и да съществува подобна изповед, възниква логичният въпрос може ли да се разчита на нейната достоверност, след като тя е извършена от свещеник "припознал" (предал!!) през 1876 г. пред търновската извънредна комисия - ловешкия войвода Тодор Кирков.

       Кой е "за" и кой "против"?

В своята книга "Предател ли е поп Кръстьо? "За" и "против" (2015) ловешкият изследовател Петко Еврев е направил пълно "осчетоводяване" на всички мнения по спорния казус на дейци от Ловешкия революционен комитет, историци, писатели  и общественици от Освобождението до наши дни.
Оказва се, че сред привържениците на тезата, че Левски е предаден от поп Кръстьо са: съратничката на Апостола - Величка Хашнова, неговите ловешки сподвижници Никола Цвятков, Марин поп Луканов, Димитър Пъшков и Иван Драсов;   още - Любен Каравелов, Христо Ботев, Киро Тулешков, Константин Иречек, Иван Вазов, Захари Стоянов, Христо Иванов - Големия, поп Минчо Кънев, писателят Антон Страшимиров; неговият брат Димитър Страшимиров, Васил Шанов, Тодор Луканов, проф. Александър Бурмов, Никола Кондарев, проф. Иван Унджиев, Мерсия Макдермот, Стефан Каракостов, Любомир Дойчев, Жечко Попов, Светлана Иванова, Серафим Северняк, Камен Калчев, Тодор Абаджиев, Цветана Павловска, Васил Боянов,  писателят-драматург Константин Илиев, Велислава Дърева, проф. Пламен Митев, проф. Крумка Шарова, Дойно Дойнов, Александър Стефанов, акад. Георги Марков и др.
Измежду защитниците на поп Кръстьо, които са против "приписваното" му предателство са: митрополит Йосиф, ловешкият окръжен управител Филип Симидов, Стоян Заимов, влиятелният ловчалия Яким Шишков, поп Георги Антипов, учителят историк Никола Станев, писателят Стилиян Чилингиров, Иван Клинчаров, Данаил Кацев-Бурски, ловешкият лекар Никола Сяров, учителят Илия Краев, Илия Еврев, Матей Т. Минчев и Евтим М. Танчев - баща и син, изследователи на Левски; Младен Стоянов, Жельо Желев, Димитър Панчовски, Николай Хайтов, Росен Тахов, Велин Аргатски, Николай Панайотов; троянският краевед Дочо Дулев; издателят на попкръстевите съчинения - Васил Колев, акад. Константин Косев, проф. Христо Темелски, Стоян Михайлов, Божидар Димитров, Иван Лалев, Теодор Тончев и др.
Като разсъждава върху наличието на толкова много мнения "за" и "против" Петко Еврев стига до извода, че "всеки сам за себе си трябва внимателно да търси и да намери своя отговор" на основния въпрос - предаден ли е Васил Левски от поп Кръстьо? Един извод, който означава, че и до ден днешен липсва единно мнение по този   казус. Според П. Еврев това се дължало на "отсъствието на ясни документни доказателства". По всичко изглежда обаче, че това "отсъствие" не е попречило на обхванатите от еуфорията на местния патриотизъм "историци" като Г.Мишев да си затворят очите за фактите и да крещят неистово: "Еврика! Поп Кръстьо е реабилитиран!"
   
      Няколко логични питания????


Покрай тази, продължаваща вече близо 20 години, баталия на ловешките защитници на "невинността" на печално известния свещеник възникват няколко съществени питания:
Първо - на какво основание Георги Мишев  твърди, че учените и специалистите от БАН "са си казали думата" - т.е. че са приели неговата теза за "невинността" на поп Кръстьо. И още - в качеството си на какъв той се обявява за... реабилитация на свещеника. Дори през изминалите 20 години той да е успял да си създаде свое "научно лоби" в БАН, това не променя основния факт, а именно, че "мнозинството от съвременното поколение на поп Кръстьо и от всички следващи поколения е убедено, че той е предател. Така мислят и повечето от историците и изследователите на този сложен и мъчителен въпрос" (П. Еврев).
Второ - кои министри на образованието и науката са разрешили да бъдат цензурирани учебните програми така, че учебниците по история да бъдат "почистени"  от предателството на поп Кръстьо и той да бъде представян едва ли не като борец за национални и социални правдини, най-пръв другар и съратник на Левски?!
Трето - кой ще спре провинциалната хистерия около името на свещеника и неговото трагикомично възвеличаване, което не само хвърля сянка върху образа на Апостола, но създава впечатление, че сме неадекватни като народ и нация спрямо  големите имена на нашата история. Така, ако днес в Ловеч бъде кръстен площад на името на "будителя" поп Кръстьо, какво пречи утре в града на люляците да бъде издигнат негов величествен паметник и пантеон, както вече настоява друг от неговите запалени "изследователи". Мишев, националната памет не е халваджийски тефтер, в който могат да се дописват и зачеркват факти комуто както му хрумне, според това дали е завършил Ветеринарния техникум или Ловешката гимназия или пък е от Йоглав или Радювене... Хайде стига локален патриотизъм и пионерска  самодейност!


Поп Кръстьо - будителят и моралният коректив на националната ни съвест...


На сбирката в с. Дойренци Георги Мишев обявява...  своята реабилитация на поп Кръстьо

30 см натрупа във Видин, глобиха 30 ТИР-а на магистралата

автор:Дума

visibility 0

Купуваме електронни винетки от днес

автор:Дума

visibility 6

Асфалт върху сняг полагат в Тетевенско

автор:Дума

visibility 20

Президентът даде Бюджет-2019 на КС

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 244

Тръгва поръчката за нов газопровод за 2.8 млрд. лв.

автор:Дума

visibility 216

/ брой: 244

3.5 млрд. лв. е печалбата от контрабанда на цигари

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 244

Над 61% достигнаха загубите на вода

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 244

Нови столевки с по-добра защита пуска БНБ

автор:Дума

visibility 73

/ брой: 244

Европа кипи от протести

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 244

Набор от правила прие форумът за климата в Катовице

автор:Дума

visibility 105

/ брой: 244

В Страсбург почетоха жертвите на атентата

автор:Дума

visibility 74

/ брой: 244

Украйна създаде новата църква

автор:Дума

visibility 84

/ брой: 244

Фейлетонни щрихи на труда

visibility 101

/ брой: 244

Дълговите роби

visibility 154

/ брой: 244

Датата

автор:Дума

visibility 80

/ брой: 244