12 Ноември 2018понеделник21:00 ч.

Акцент

При Бойко България е водена за носа много бойко

Какво е геополитическият шпагат на премиера ни - опит за балансиране или жонглиране с конюнктурата

/ брой: 30

автор:Юри Михалков

visibility 621

В поведението на премиера ни отчетливо се забелязва тежък геополитически махмурлук и раздвоение на личността по конфронтационната ос Запад-Русия.
Да вземем последната проява на това му състояние - изказването му на 12-та среща на бизнеса с правителството миналия месец. България трябва да защити геостратегическото си място за транзит на природен газ към Европа, а не само да бъде клиент на синьо гориво, изтъкна тогава Бойко Борисов. "Натовска Гърция, натовска Турция, натовска Италия поеха "Посейдон" и южния газов коридор за сметка на транзита през Украйна и на 1 януари 2019 година ние ще осъмнем с "Турски поток". Всички, които говореха, че руснаците нямали пари - какви ли басни не чух тогава, съобразихме се с нашата европейска лоялност, демонстрирахме я - и в момента над 450 километра от "Турски поток" са готови, а тръбите на нашите пристанища, които бяха във Варна и Бургас, все повече намаляват. Трябва добре да си направим сметката, запазвайки лоялността си към ЕС и НАТО, и да отстоим нашия интерес. Да загубим транзита в полза на Турция, Гърция и Италия, не мисля, че е нещо, което български политик би одобрил".
Всички знаем, че политиката се чете между редовете. И на първо четене изводът от това закъсняло отрезвяване е, че Борисов много бойко е бил воден за носа от Запада. Съответно и България. На второ четене изводът е, че погребаният руски проект "Южен поток" ни е гарантирал именно това геостратегическо място, което нищо чудно да изтървем. Третият извод е, че САЩ и ЕС заемат позиции, които се оказват в ущърб на националния ни интерес. Направо антибългарска позиция. Четвърти извод: ако го загубим този транзит, ще излезе, че Борисов изпада в нещо като двуполюсно разстройство - не одобрява премиера ни. Това състояние не е ли повод за оставка?
Общият знаменател от всички тези изводи е, че се налага да захвърлим слугинажа към Запада. Да си гледаме българския интерес и най-после

да преминем към антисателитно поведение


Всъщност на 12-та среща видяхме за втори път тежкия геополитически махмурлук на премиера ни. Тежък не само като последици, но и като времетраене. Защото първата проява на този махмурлук се прояви преди три години. Тогава премиерът ни призна, че  причината да не се реализира проектът "Южен поток" е политическа: "Бяхме притиснати от партньорите ни от ЕС да откажем". Дори уточни, че това е станало преди украинския конфликт. "Ние сме си изпълнили задълженията като лоялен член на НАТО и ЕС, изпълнили сме си всички директиви, но по този начин сме загърбили националните си интереси". В един момент дори призна също, че сме били принудени да откажем и АЕЦ "Белене" и нефтопровода Бургас-Александруполис. Всъщност още тогава той призна, че е бил воден за носа. За да бъде тогава лоялен атлант, е приемал ролята или на невежа, или на лъжец. Или и на двете. Впрочем той не е изключение, в тресавището на политиката президенти, премиери, министри и партийни водачи често затъват в такава тиня - най-вече на лъжите. Не само у нас, а и по широкия свят.
И сега не знаеш да се радваш ли, че прозренията най-после са споходили премиера ни, или да плачеш, че това е станало толкова късно. Нищо чудно - безвъзвратно късно. В продължаващия геополитически махмурлук Борисов много бойко се държи за последната сламка - газовия хъб "Бълкан". Разбира се, дай боже да успее, защото България ще съхрани онова геостратегическо място в газовия транзит, макар и частично.
За "Балкан" обаче има няколко  "но"-та, които са отвъд правомощията на България. Премиерът ни знае това, а и не е 100-процентово сигурен в подкрепата на Европа.
Администрацията на Доналд Тръмп прави всичко, за да ограничи руския газ за Европа, за да й достави американски газ, макар че той ще е доста по-скъп от руския. Освен това новият американски закон за санкции срещу Русия предвижда не толкова удари срещу руските богаташи, за да скочат те срещу Владимир Путин, колкото пресъхване на доходите за самата Русия. Това бе обявено наскоро от Държавния департамент. Но точно такъв доход ще носи и хъбът "Балкан", през който ще се транзитира за Европа руски газ. Той може и да не е толкова голям, колкото например е доходът от "Северен поток-1" или пък от дохода на бъдещия проект "Северен поток-2", но все пак ще е доход. Съдбата на "Северен поток-2" още не е решена.  Ако Германия устои срещу натиска на САЩ и американските кукли на конци в Еврокомисията, ако съответно руски газ тръгне по тръбите на "Северен поток-2", за съжаление България най-вероятно ще трябва да се прости с хъба "Балкан". Просто САЩ едва ли ще позволят от него към Москва да тръгне още един доход, па макар и по-малък. И обратно, ако "Северен поток-2" бъде погребан,

за "Балкан" може да има по-голям шанс


По една или друга причина, Америка има навика да нанася основния удар, без да убива докрай. След като бъде стопиран големият руски доход от "Северен поток-2", нищо чудно Вашингтон да остави по-малкия доход. 
По сходен начин стоят и нещата с изграждания "Турски поток".  Той се състои от две трасета - едното е за самия турски пазар, а другото за Европа. Америка е в много сложни отношения с Ердоган и тя не може да спре руското трасе за самата Турция. Но може да  опита блокирането на второто, по-важното трасе, от което Русия ще получава много по-голям доход. Между Вашингтон и Анкара предстоят преговори и нищо чудно Белият дом да предложи на Ердоган нещо, което ще бъде много изкусително за него и той най-вероятно няма да устои: отказ от подкрепата за кюрдите в Сирия, които са инфарктен проблем за Ердоган, но в замяна на турски отказ от второто трасе на руския газ. Тогава кепенците за хъба "Балкан" ще хлопнат, преди изобщо да е отворил врати.
Сходна позиция може да заема и Еврокомисията, която също е на американска каишка, макар че вече се дърпа да е поне на по-дълга каишка. Борисов се е нагърбил с помирителна роля между ЕС и Турция и на  26 този месец ще бъде домакин на такава помирителна среща. Но по внушение на Вашингтон ЕС може да обещае на Анкара падане на визите, ако тя откаже второто трасе на "Турски поток". И това може да стане зад гърба на помирителя. 
Нищо чудно при нежелания провал на газовия хъб Борисов все пак да не подаде оставка, макар че няма да одобрява как е действал като премиер. Добре, но занапред все така ли ще се държи за полата на Европа? Или ще закрачи сам като унгарския му колега Виктор Орбан, който дръзва да прави ядрена централа с Москва? При истинското отрезвяване определено би следвало да е второто.     
По отношение на конфронтационната ос Запад-Русия, тук видяхме цялостно раздвоение на премиера ни. На няколко пъти той изразяваше категорични, но в същото време

диаметрално противоположни позиции


По повод приетата миналата година доктрина за национална сигурност, в която Русия е обявена за заплаха, той буквално заяви: "Но в доктрината ни, ако стане война, ние ще се бием на страната на НАТО" срещу Русия. Той каза това, въпреки че 85% от българите не възприемат Русия за заплаха. По повод пък обществените възражения срещу доктрината той се изрепчи: "Цяло лято влачим танкове и оръдия за учения и в един момент казваме - ама те не са ни враг!".
А сега да го видим на отсрещния полюс. В самия край на 2017-та той бе попитан от изданието euinside дали е съгласен с тезата на Доналд Туск, че Русия е стратегически проблем? Ето и отговора му (в съкратен вариант): "За нас Русия векове наред е била приятел. Не мога да се съглася с такива крайни оценки, когато касае една държава като Русия. Ние сме видели и много добро от нея, с нашето освобождение преди всичко. Много руски войници са загинали за нашата свобода... Руският народ, руската култура са били и много след мен ще бъдат изключително близки на българския народ".
Чак да не повярваш, че подобни думи идват от такъв натовец! Как да не го попиташ ще се бием ли срещу Русия, след като векове наред сме били приятели с нея и много руски войници са загинали за нашата свобода?
 Освен това възразява срещу милитаризирането на Черно море или явно действа за отслабване или падане на антируските санкции, макар че едва ли се престарава в това отношение.
Пуска ли се от полата на Европа премиерът ни? И какво означава този негов геополитически шпагат между два противоположни полюса? Лутане на объркан политик, съзнателно възприет опит за неизбежно балансиране или просто жонглиране с позиции според конюнктурата?
За мнозинството българи шпагатът все пак е нещо - премиерът ни не е неспасяем случай на пещерен русофоб като например предишния ни държавен глава или литовската прездидентка Далия Грибаускайте.  

И все пак шпагатът носи рискове


Европейски експерти предупреждават, че натрапваната конфронтация на Запада с Русия навлиза в опасни води. Москва не е малоумна, за да напада натовска държава. Опцията обаче да се бием срещу Русия не е изчистен от профила на премиера. Дори и като съюзник на НАТО ние може да се откажем от такава опция. Ако все пак Борисов или който и да е наш държавник реши, че България трябва да вдигне ръка срещу Русия, трябва да погледне в задното огледало на политиката. Тя е като шофирането - вървиш напред, но гледаш встрани и назад. Та в задното огледало ще види ето какво: от трите ни национални катастрофи през миналия век, две ни се стовариха, когато вдигнахме ръка срещу Освободителя - през Първата и Втората световна война. Наказвани бяхме от събитията. И това стои вече като закономерност. Невидима ръка има не само пазарът, но и историята. И тази ръка ни се стоварваше  заради черната ни, малко така сатанинската неблагодарност и безпаметство на нашите управници.
Към поредна ли национална катастрофа ни тласка върхушката - ето това е въпросът от задното огледало, на който Борисов трябва да отговаря.

 

Антикорупционната комисия привиква Лозан Панов

автор:Дума

visibility 6

/ брой: 220

Калин Калпакчиев оглави Съюза на съдиите

автор:Дума

visibility 5

/ брой: 220

Делото срещу Боршош тръгва след два месеца

автор:Дума

visibility 6

/ брой: 220

Запорираха сметки и имоти на Миню Стайков

автор:Дума

visibility 5

/ брой: 220

КАТ вдига двойно глобите

автор:Дума

visibility 10

/ брой: 220

Горанов: Данъкът за колите ще скочи въпреки протестите

автор:Дума

visibility 8

/ брой: 220

Очакват лоша реколта от зърно догодина

автор:Дума

visibility 6

/ брой: 220

Отварят процедури за еврофинансиране с 1,1 млрд. лв.

автор:Дума

visibility 5

/ брой: 220

Ердоган: Ще продължим да работим за членство в ЕС

автор:Дума

visibility 4

/ брой: 220

Демократите засилват натиска върху Тръмп

автор:Дума

visibility 5

/ брой: 220

Кратки новини

автор:Дума

visibility 10

/ брой: 220

Македония коригира по преспански конституцията

автор:Дума

visibility 7

/ брой: 220

Има едни специалисти антикомунисти...

visibility 13

/ брой: 220

Новият краен неолиберализъм

автор:Мирослав Попов

visibility 6

/ брой: 220

САЩ: Реквием за една левица

автор:

visibility 7

/ брой: 220

Датата

автор:

visibility 4

/ брой: 220