21 Ноември 2018сряда11:05 ч.

Светът е малък

Джендър исто/е/рия

/ брой: 18

автор:Николай Коев

visibility 978

    "Джендър ден, уважаеми потребители. Ябълките са малко над лев. Произходът е неизвестен, може да са италиански, полски, вероятно македонски, а още по-малко вероятно - български. Само те си знаят. Може да са някакъв "джендър" сорт, карашък, кой ти казва. Ама вървят, предлагат ни ги евтино от европейския пазар, а ние ви ги даряваме с любов". Тези думи реди зевзек от столичен пазар и бързо стопява стоката. Народът се спира и купува ли, купува, защото ябълките са излъскани и без драскотина даже, но само те си знаят колко химикали са погълнали в процеса на съзряване до привлекателния си търговски вид.
    Взех си и аз. Има вкус на ябълка, но е далеч от онова, истинското, с което от детство сме свикнали. И се замислих дали пък целият ни следсоциалистически живот не е някакъв "джендър", смесица от демагогия, методично отродяване и алчна възприемчивост на модели и практики, далеч  от традиции, ценности и възгледи за живот в нормалност и относителна хармония. Една излъскана ябълка, която обаче все по-трудно преглъщаме... Вероятно затова непрекъснато и напоително ни убеждават в противното. Целта е така да ни хармонизират, че да притихнем съвсем и да слушкаме покорно, за да папкаме. Или по-скоро да папкат малцина, а мнозинството да съзерзацава в недоимък и да си задава въпроса - каква е тази "джендър" съдба?
    Прави ли ви впечатление, че с началото на ротационното ни председателстване на ЕС управляващите натиснаха газта за приемането на проблемната Истанбулска конвенция. Дори премиерът издаде заповед по гарнизона, че "няма мърдане" и трябва да се гласува документът. Да не сме в казарма? Пък и кой ще ни задължава с регламент да вървим срещу традиционното си себеусещане и пол, да се множим също традиционно и се възправим срещу изчезването ни като народ? Да не приемаме внасянето на смут чрез псевдообразование в чистите души на децата? И всичко това, но не както при напомпаната с пестициди ябълка, е сърцевина на не от вчера нашата борба с домашното насилие, която в съчетание с прословутата ни толерантност към различните, би трябвало да ни извае един абсолютно приемлив образ пред началниците в Брюксел. Пък и повече от видно е, че има елемент на докарване на сегашната власт в периода на председателството, а от друга страна, и опит да се разсее фокусът от налетелите ни проблеми напоследък. Но не е ли истинско бягство от среща с реалността отсъствието на премиера от дебатите и гласуването по внесения от БСП вот на недоверие към правителството? И дали е далеч от рационалността и не в интерес на държавността и институциите невъздържаната и конфронтационна реакция на ГЕРБ по повод изказаните истини от президента по повод годишнината от мандата му?  Е, е краткият отговор, който явно не притеснява обсебените от ласките на властта, които вече се възприемат като вечни стожери на управлението. А това вече е диагноза и то не с добра прогноза.
Но така е във времето на настъпващия и политически "джендър", който не от вчера някои припознаха като свой по пътя към благините на живота в държавното управление. Та нима в годините на зазоряващата се демокрация много от настоящите велможи не бяха с червени партийни книжки. След това бързо и ловко прелетяха в другия пол, пардон лагер, на сините. По късно припознаха за месия гражданина Сакскобургготски, а сега прекосиха дъгата и пристанаха като политически девственици на ГЕРБ...Това ми напомня приказката на стар политик, че не е важно кой е влакът, важното е да вози. Държавният ни влак обаче дерайлира и вече е в трета глуха, откъдето впрочем се стремят да пуснат регулярно в движението и "третия пол". Стрелочниците на разпределителната гара пък самоотвержено са се заели и с джендеросване на историята, за да тровят младежта с измислени сенки от миналото, да им внушават омраза към социалистическия строй и идеология, които, независимо от някои грешки, грехове и провали, все пак си останаха най-светлата и истински градивна част от новата ни история. Тези няколко десетилетия, в които българските граждани се радваха истински на живота, градяха, а не рушаха, въздигаха в култ неколцина, но се прекланяха истински пред обсебващия култ за въздигане на отечеството, индустриализираха държавата, създадоха истинска интелигенция, извисиха до респектиращо равнище културата, изкуството, образованието и науката. Затова всичко, създадено тогава, в "мракобесието на социализма и лагерите", според авторите на предлаганите учебници, трябва да бъде заличено и погребано под все пак кратките нелицеприятни периоди и изяви на деформации в тогавашното време. А какво ще пишат историците за периода след прословутата 89-та, та до днес? За прираст на населението ли? За икономически и духовен възход ли? За сигурност ли? За независима политика ли? Отговорът на обективните изследователи на миналото ни  във всеки случай няма да е от полза за вас, "джендъри". Защото историята забавя, но не забравя. Независимо от нахалното настъпление на джендър исто/е/рията.

 

Птичият грип погуби над 1 милион пернати у нас

автор:Дума

visibility 74

/ брой: 226

Забраняват пластмасата в ски зоната в Банско

автор:Дума

visibility 99

/ брой: 226

Прогнозират 5% ръст на туристите през зимата

автор:Дума

visibility 51

/ брой: 226

В Румъния уволниха шестима министри

автор:Дума

visibility 197

/ брой: 226

65% от гърците против договора със Скопие

автор:Дума

visibility 124

/ брой: 226

Груевски получи убежище от Унгария

автор:Дума

visibility 132

/ брой: 226

Евросъюзът държи на договора за ракетите

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 226

Да подадем ръка на сънародниците ни зад граница

visibility 114

/ брой: 226

Искам съд за виновните!

visibility 196

/ брой: 226