Близо ли е Виена до София?

Преди дни на посещение в София бе външният министър на Австрия д-р Карин Кнайсл, а се очаква и визита на австрийския канцлер Себастиян Курц. При разговор с него в Берлин само преди дни германската канцлерка Ангела Меркел се опита да се пошегува, че "в политиката има място и за 31-годишни, и за 63-годишни". Дали това бе намек за "крехката му възраст в голямата политика" (тоест за липса на достатъчно опит) или е просто признание за постигнатото от Курц на последните, предизвикани от него, извънредни избори в Австрия, може само да се гадае.
Необходимо е внимателно да наблюдаваме политиката и процесите в Австрия, където младият амбициозен канцлер решително застава на страната на онези, които искат "хармония с ЕС", признават и поддържат значението на Брюксел, но настояват за реформирането му в унисон с промените, на които светът е свидетел. За да заеме ЕС мястото си в голямата политика, да има "фокус към големите въпроси", които да се решават без протакане, а не да се "намесва в малките, по които националните правителства са в състояние да вземат отношение", казва австрийският канцлер. Никак не е случайно, че Курц често е поставян в редица с канадския премиер и френския президент Макрон, въпреки, че не носи шарените чорапи на Трюдо и не е написал книга "Революцията" като "повелителят от Париж". Той просто е част от новата вълна политици, но консервативен и като начин на обличане (все пак без вратовръзка), и като политика, и като  поведение, което е характерно за консервативното в голямата си част австрийско общество.

Не е женен, но живее с ученическата си любов

посещава концерти с класическа музика или опери, не парадира с благополучие, но австрийките явно го харесват.
И не само те. Изборът му за външен министър в неговото правителство (независимо, че е от квотата на коалиционния партньор, крайно дясната Партия на свободата с лидер Хайнц-Кристиян Щрахе) е доказателство, че Австрия няма да стои настрана от световните и регионални процеси, които разтърсват геополитиката. Д-р Кнайсл не само е дипломат от кариерата, но и е напуснала по свое желание австрийското външно министерство, защото "партийната политика ми лазеше по нервите". Тя владее отлично 7 езика, включително арабски и иврит, работила е в посолствата на Виена, в Париж и Мадрид, била е журналистка на свободна практика с блестящи анализи, кореспондентка в Словакия на "Ди пресе", преподава в университета на Виена и във Военната академия, а впечатляващите й политически анализи по въпросите на Близкия изток и енергийния пазар са следени с повече от интерес. Специализирала е в Университета Джорджтаун във Вашингтон и ENA в Париж. Не е без значение, че е родена в Аман, Йордания, където баща й е бил пилот на крал Хюсейн и е участвал при създаването на йорданската авиация. Забележително е интервюто й в "Курир" дни преди посещението й в София, което е илюстрация на  характер, възгледи и твърдост, така липсващи на познати нам политици. Въпросите са повече от пеперливи: "Австрия ще гласува ли срещу санкциите към Русия", "Щрахе е критичен към тези санкции, а Вие", "справедливи ли са тези санкции", "Правилни ли са тези санкции", "Режимът на санкции на ЕС грешка ли е", "Добре ли е, че Русия осигури Сирия на Асад". Отговорите са дипломатични, но и откровени. Последователно д-р Кнайсл казва, че "действаме в хармония с ЕС, ще имам разговори по темата в Брюксел", "аз ще обхвана атмосферата, което е важно в дипломацията", "справедливостта не е политическа категория", "бих могла да държа реферат по международно право дали санкциите са правилни, но зная, че единствените санкции, които доведоха до резултат, бяха санкциите срещу ЮАР и то в областта на спорта.
"Целта на САЩ да отслаби руската петролна индустрия не постигнаха резултат", "санкциите се оказаха неефективни", а "руската интервенция в Сирия бе направена в координация с Китай, Иран, Ирак и САЩ, а ако не беше спряна ИД, тя щеше да стигне до Латакия, Средиземно море, и още 100 000 бежанци щяха да залеят Европа, тоест руската интервенция донесе нова динамика в сирийския конфликт". Коментарите са излишни.
И още: "Партийната политика няма да ми лази по нервите, защото сега не съм дребен чиновник, а министър и ще се опитам да постигна обрат", т.е. без партийна политика в министерството. Ако успее с последното

дали да не я поканим и за наш външен министър?

Амбициите са едно, но за успех трябват съмишленици и то немалко. По-вероятно е погледите, които Виена е вперила по традиция от времето на Австро-Унгарската империя към страните от Вишеград (Полша, Унгария, Чехия, Словакия), да станат трайна дългосрочна политика за приобщаване и работа в екип по отстояване на позиции за промени в Брюксел. И не само по тази линия. Австрия е голям инвеститор в тези страни и много граждани на Чехия, Словакия или Унгария работят тук. Курц не забравя да повтаря, че "и заради географското положение Австрия изпълнява роля на мост между ЕС и Вишеградската четворка", което явно ще бъде и приоритет при нейното председателство.
Квотите за мигранти е един от въпросите, по които Виена и вишеградци нямат различия. Те не се приемат. Старите идеи на Будапеща за разрешаване на миграционната криза чрез насочване на усилията към страните, от които идват мигрантите, сега са посочени като изход и от канцлера Курц. Според него "дискусията около квотите е надценена", а основното е да се укрепят външните граници на Европа, да има надежден граничен контрол и по този начин се гарантира сигурността на ЕС. Сигурно затова из цяла Виена има билбордове за възхвала на австрийската армия и призиви за участие в нея (по принцип билбордовете във Виена са по-скоро изключение!). В тази връзка изказвания като "в дългосрочна перспектива мир в Европа може да има

само с Русия и то като партньор, а не опонент"

както каза канцлерът Курц пред германските медии, дават основание за извода, че вариантът Виена като мост не само към страните от Вишеградската четворка, а и към Москва не е налудничава или провокативна идея.
Както се вижда, във Виена никак не е скучно от политическа гледна точка. В края на настоящата седмица тук ще се провежда под егидата на ООН и среща за Сирия, в която Дамаск се е съгласил да участва заедно с представители на сирийската опозиция, за да се търси изход от кризата в страната. След Женева, Астана, Сочи, сега и Виена е на ход в търсене на решение. Достойно за амбициите на новото правителство на канцлера Курц, но това не е нещо ново, защото Виена винаги е била място за съдбовни срещи, някои от които са решавали съдбата на цели народи. За тези, които познават историята, това не е новина. 
Да, не е скучно в австрийската столица, както винаги. Специалните части са готови за академичния бал на 26 януари, който от 10 години се организира от "Партията на свободата" и винаги протича сред протести. И тази година се очакват около 3000 протестиращи да скандират срещу партията на Щрахе. Той самият, както и неговите министри, тази година няма да бъдат на бала, но австрийските медии внушават, че се очакват и насилия.
Впрочем във Виена почти всяка събота и неделя има някакви протестиращи, които на групи нещо скандират, но виенчани по правило са или в провинцията, или по домовете си, защото "така повеляват нашите правила". Колкото и да интегрира гайстарбайтерите или мигрантите, обществото стои настрана от тях. Дошлите тук предимно източноевропейци или от "юга", както още ги наричат (също тези от Близкия изток), работят като обслужващ персонал, дори и в прословутия хотел и сладкарница "Сахер", макар там да са специално подбирани и да говорят добър английски. Шофьорите на такси са преди всичко турци или сърби, но кой знае защо предпочетат да казват, че са родени в Австрия. Водопроводчиците в по-голямата си част казват, че са албанци, а общите работници в суперите по-често са румънци. Впрочем румънските цигани просят вече и в метрото. Жълти стотинки им пускат австрийците, а не родните съграждани, които съвсем не са малко в австрийската столица. Да се каже, че австрийците са щедри, няма да отговаря на истината, защото отместват поглед, когато забрадени жени се качват в градския транспорт.

А той е точен като швейцарски часовник

чист като "къпано бебе", рекламиращ красотите на Виена с екрани и даващ информация за забележителностите на всеки "бецирк" (район), през който минава. Е, и при 1 см сняг улици, тротоари и площади се поръсват с дребен чакъл срещу подхлъзване, но това са онези "подробности от пейзажа", за които Софийска община няма нито уши, нито очи. Както и за факта, че надписи на английски, включително и на улици или площади, просто няма. Всичко е запазено така, както го е оставила Империята. Затова и туристите в "града на Моцарт" са на тълпи, дори и в студ, и в дъжд. Пък ние може да очакваме скоро и в Софийската опера да се постави балетът "Пер Гинт", защото обикновено маестро Карталов следи изкъсо премиерите на Щатсопер. Остава въпросът дали Виена е близо до София. Ами не е. Тъжно, но факт. Изводите са за наша сметка. Който може, да ги прави.