Държавна шизофрения

На 18 януари т.г., същия ден, в който през 1654 г. в град Переяслав запорожките казаци обявяват, че минават под властта на руския православен цар, украинският парламент прие на второ четене т.нар. закон за реинтеграцията на Донбас, който покрай всичко друго постановява, че Русия е "страна-агресор", неподконтролните на Киев земи са "окупирани", но в същото време бунтовниците, не са наречени "терористи", нищо че доскоро за властта гражданската война в Източна Украйна официално бе "антитерористична операция". Сега тя става просто "войскова операция", очевидно срещу "агресора". Бившите "терористи" пък стават, според закона, помагачи на окупаторите. Едновременно с това депутатите не приеха предложението за прекъсване на дипломатическите отношения с Руската федерация, оставиха и в сила Договора за дружба и сътрудничество между двете държави от 1998 г. Освен това наблюдателите обръщат внимание, че в текст на документа не се споменава за "война". Излиза, че има агресор, има окупация, но няма война.
Тези откровено шизофренни формулировки, както и натискът върху украинското депутатство от страна на специалния представител на САЩ по Украйна Курт Волкър подсказват, че целта на този закон не е да създаде предпоставки за решаването на конфликта. В него има формулировки, които категорично

засилват властта на президента

Петро Порошенко и създават възможности за използването на армията на страната без санкцията на парламента. Например създава се нов орган за противодействие на "агресията" на Русея - Оперативен щаб на Въоръжените сили, чийто началник се назначава от президента. Дори депутати от пропрезидентската партия като бившия журналист Мустафа Найем признават, че тук е нарушена конституцията на страната. Но видите ли - само теоретически била нарушена.
Не са споменати поименно и Минските споразумения, които в момента, освен страха на Киев от потенциална руска намеса, са единственото, което поддържа относителното примирие на фронта в Донбас. Да припомним само, че Русия не е страна по Минските споразумения. Сега законодателите представят нещата така, че Украйна воюва с Русия, а реалният конфликт с населението на Донбас, чиито представители са положили подписи под споразуменията, сякаш не съществува. Подобно дезавуалиране на Минските споразумения няма как да доведе до каквато и да било реинтеграция и това вече беше отчетено както от ръководителите на двете непризнати републики, така и от руското външно министерство. Ръководителят на Донецката народна република Александър Захарченко направо заяви, че законът разрушава Минските споразумения и по думите му Киев създава политическа обосновка на предстоящо възобновяване на бойните действия. Той формално е прав, защото статутът на помагачи на окупаторите, който в Киев са измислили за органите на управление на Донецката и Луганската народна република, предвижда с тях да не се водят разговори. Как е възможно да продължат преговорите в Минск при това положение, вече не е много ясно.
Президентът Порошенко след приемането на закона написа в профила си в туитър двусмислената фраза, че документът е

"сигнал и за Донбас, и за Крим"

Държавният глава може да не се притеснява, че сигналът ще бъде чут. Но дали от това на Порошенко и компания ще им стане по-лесно е твърде съмнително. Работата е там, че за никого няма съмнение, че ако Украйна се реши на втори рунд в гражданската война, то резултатите от нея може да не съвсем такива, каквито очакват във Вашингтон и Киев. Няма как да е съвпадение, че десетина дни преди гласуването на закона на второто четене бе обявено, че САЩ ще предоставят през тази година няколко десетки противотанкови ракетни комплекса (ПТРК) "Джавелин". Тези ПТРК бяха обявени от редица киевски политици и самозвани експерти за "чудо-оръжие", което ще им помогне да победят във войната с опълченците от Донбас. Дори се роди подигравателното прозвище "Свидетели на Свети Джавелин". Очевидно е, че американската подкрепа, която с времето се превръща в чиста проба външно управление, е дала допълнителни мотиви на режима в Киев да изостри още повече ситуацията в Донбас и отношенията си с Русия.
Прави впечатление обаче сдържаната реакция на Франция и Германия, които са участници в Минския процес. Представител на германското правителство обяви, че Берлин внимателно ще проучи закона, преди да се произнесе. Това може да означава, че германците нямат пряко отношение към този документ. Телевизия РТ цитира старши научния сътрудник от Института по световна икономика и международни отношения към РАН Владимир Оленченко, който казва, че забавената западна реакция на закона за реинтеграция на Донбас може да накара Киев да помисли, че има пълен картбланш да действа, без да се съобразява с досегашните си ангажименти.
Шизофренията с този закон обаче нямаше да е пълна, ако паралелно не се бяха появили информации за растеж на износа на Украйна към "страната-агресор", включително и към купуването на стратегически енергийни суровини. Украинската държавна компания "Нефтогаз", която три години се преструваше, че не купува руски природен газ, защото го оформяше като закупен от Словакия, обяви тези дни, че ще купува синьото гориво отново директно от "Газпром" без разни счетоводни шашми. Причината за това формално е решение на Стокхолмския търговски арбитраж по дело срещу "Газпром", но множество неангажирани специалисти казват, че на европейците просто

им е писнало от номерата

с реверса на руски газ през трети страни.
Тези действия на държавната "Нафтогаз" ама никак не се връзват с противодействието срещу "страната-агресор", а всичко се прави с цел да бъде задоволен нагонът на националистическите сили в Украйна. Нещо повече. Преди дни стана ясно, че Украйна е отменила и въведени през 2017 г. санкции срещу друга руска енергийна компания - "Южтранс", която й продава антрацитни въглища. Украйна на думи купува недостигащите й въглища от САЩ, но и в украинската, и в руската преса нееднократно се пишеше, че на практика американски компании купуват въглища от Русия, която пък ги взема от Донбас и така в крайна сметка Киев пак купува суровини от "сепаратистите" и "окупаторите".
Да не говорим, че за непълната 2017 г. Националната банка на Украйна не просто отчете растеж на стокооборота с Русия, а и че той е надхвърлил растежа на стокообмена с Европейския съюз. До 1 декември 2017 г. взаимната търговия на Украйна с Русия е нараснала с 28,6% спрямо 2016 г. до 9,36 млрд. долара, а с ЕС търговията се е увеличила с 27,6% до 29,3 млрд. долара. И в двата случая Киев има отрицателно търговско салдо. Тези данни предизвикаха възмущението на влиятелния полски вестник "Жечпосполита", че макар да е обявена за агресор, Москва продължава да остава един от водещите търговски партньори на Киев. Цитирани са данни на украинското посолство в Русия, според които преките руски инвестиции в Украйна през 2016 г. се оценяват на 1,6 млрд. долара.
Украйна ще има нужда да увеличава експорта си, защото международните финансови институции през последните месеци отказват да й отпускат

поредните финансови порции

МВФ вече почти година не дава на Киев нови траншове. Изискванията са стандартни - реформи, сред които и чисто политически, като създаването на Антикорупционен съд, но и нова методика за определяне на цените на газа за населението. Тези пари, а става дума за 1,9 млрд. долара, са част от голямата програма на фонда в размер на 17,5 млрд. до 2020 г. Тези пари Киев ги чака от април м.г. На 1 декември м.г. Еврокомисията също отказа на Украйна да й изплати последните 600 млн. евро по програмата от 1,8 млрд. Мотивът пак е липса на реформи. На 16 януари стана ясно, че и Световната банка е отрязала украинското правителство да даде гаранции за заем от 800 млн. долара, защото вариантът на закон за Антикорупционния съд не я устройва. Работата е там, че в момента САЩ и други западни страни реализират на практика механизъм за контрол на украинските власти, който уж е предназначен за борба с корупцията, но всъщност трябва да ги държи на къса каишка. Това ще става чрез изцяло контролирани предимно от САЩ институции - Националното антикорупционно бюро, което е създадено, и бъдещият Антикорупционен съд. Украинските власти вече водят къде скрита, къде явна борба с Бюрото и откровено саботират появата на съда. Може да се каже, че режимът в Киев в момента има много повече проблеми с т.нар. "съюзници", отколкото със "страната-агресор". Защото западните ментори знаят, че клептократите в Киев, в комбинация с обикновени фашисти и банални некадърници, назначени на постовете си по "революционна целесъобразност", ще видят сметката на Украйна, без изобщо да се налага нарочената за всемирно зло Москва да се намесва. Не че руснаците имат полза от краха на украинската държава. Властта в Киев обаче разбира това и вероятно смята, че най-добрият начин да поддържа значимостта си за Запада е да засилва агресията спрямо Русия. На четвъртата година от украинската драма обаче глупаците вече са значително по-малко. Особено извън бившата съветска република.