За Турция, но без черквата "Св. Стефан"

Докато у нас през последните дни управляващи и медии насочваха вниманието към съседна Турция единствено във връзка с честването на края на продължилия 6 години ремонт на нашата желязна черква "Св.Стефан" в Истанбул и присъствието на тържеството по този повод на българския премиер и турския президент Ердоган, Анкара на практика навлезе в един период, който бе определен от сериозните наблюдатели там като "съдбовен за Турция". Става въпрос, че страната "навлиза в атмосфера на избори", макар и те да са официално насрочени за ноември 2019 година. Пресата е залята от коментари за "отрязване още в началото" на предполагаеми кандидати за президент, за настроенията в основните партии, включително извънпарламентарните, за вероятността да се обявят извънредни избори, ако обстоятелствата го налагат и т.н.
Разбира се, че и посещението само за ден на Ердоган в Париж е тема за обстойни коментари, както и ситуацията в Иран или още по-високата степен в обтегнатите отношения с Вашингтон след обявената присъда в Ню Йорк над банкера от "Халкбанк" Хакан Атила. Но друго си е да се подгрява обществото с кандидатура на експрезидента Абдуллах Гюл за президент в следващите общи парламентарно-президентски избори през 2019 година. А ако се посочи, че тази кандидатура е "определена от Англия", което е научено "от доверени източници", тогава играта става повече от забавна. Още повече, че "от САЩ имало възражения поради липса на лидерски качества, но Лондон е бил убедителен и идеята е приета". Исмет Йозчелик дори пише, че "Гюл вече е противник" и се обосновава със зачестилата активност на Гюл във вътрешен и външен план, както и с нарасналия негов трафик на възстановени стари международни връзки.
Читателите не могат да останат безразлични, когато се казва, че "повечето от политическите партии, които участват в избори, не получават държавна помощ, а Гюл не само получава, но и разполага със 17 автомобила и много хора като екип, които са на държавна издръжка".

Хладни отношения

Известно е, че между Ердоган и Гюл отношенията са хладни, но при управляващата Ердоганова партия ПСР, винаги е имало "тишина по отношение на Гюл". Някак внезапно в края на 2017 година "конецът се скъса" и Айдън Юнал, писал речите на Ердоган години, в своя статия, без да споменава името на Гюл, казва, че "самостоятелно кои избори е спечелил, кое нападение посрещна с гърдите си, какъв риск пое, под кой успех постави подписа си", докато "бягаше от всеки спор" и беше "гледан като писано бебе израснало в памук". Изводът е, че "ако нямаше зад себе си здрава организация и търпелив лидер", щеше да е никой. Според Йозчелик Ердоган дълго време не е предприемал мерки, защото е познавал "страхливата натура на Гюл" и не е предполагал, че може да стигне далеч. Но "работата стана международна" и зачестилите контакти с други партии са дали основание за действия. И анализите с внушения по вътрешнопартийния живот в Анкара явно зачестяват. Както и догадките, че и Гюл знае какво се случва в "Бешпете" (президентския дворец), и Ердоган е наясно с контактите на Гюл. В прав текст се твърди, че "американското управление ще направи всичко възможно Ердоган да не бъде избран". Което принуждава Ердоган да прави

"ранно разчистване на сметките"

"да го отреже още в началото", "да го приключи вътре в ПСР", за да не се получи, че Гюл му е алтернатива. Именно затова някои в Анкара предполагат, че Ердоган може да насрочи извънредни избори и да изпревари дадени събития. Позната практика. Още повече, че Гюл може да разбърка сметките не само на управляващата ПСР, но и на опозицията.
Кандидатката за президент от новата "Добра партия", Акшенер, побърза да заяви, че ще има самостоятелна кандидатура и няма нищо общо с Гюл. Изненадващо, но от затвора в Одрин съпредседателят на прокюрдската парламентарна партия HDP, Демирташ, излезе с изявление, че на ІІІ извънреден конгрес на партията на 11 февруари т.г. няма да се кандидатира за съпредседател. А в основната опозиционна партия с лидер Калъчдароолу, кемалистката НРП, мненията за Абдуллах Гюл са разнопосочни. Някои не го приемат, други "гледат топло", трети го определят за демократ или за човек, "който не взима страна". Не са малко и онези, които са убедени, че Гюл е отговорен за това, че ФЕТО, мрежата на Фетуллах Гюлен, обвинена за опита за преврат на 15 юли, е навлязла в университетите и че е назначавал онези ректори, които сега са по затворите.

Обстановката е напрегната

Обстановката в Турция наистина е напрегната независимо, че Ердоган през последните седмици малко стои в страната. Всъщност става въпрос за това, че на тези предстоящи избори, когато и да са, ще си дадат среща, както казва Ръза Зейлют, "съвременна светска демократична република и един постмодерен падишахлък, основаващ се на еднолично управление". Ролята на опозиционната НРП, кемалисти, никак не е малка в такава ситуация. Ако кандидат на НРП стане лидерът Калъчдароолу, а срещу него стои името на Ердоган, повечето наблюдатели са убедени, че Ердоган ще спечели. Защото Турция е сунитска, а дълги години се внушава, че Калъчдароолу е алевит, въпреки че не е. На още по-висок глас, отколкото беше на референдума през миналата година, ще се крещи, че "на един алевит ли ще дадете гласа си или на един от нас", какъвто, разбира се, е Ердоган.
"Тъжно е, но това е истината", казва Зейлют и препоръчва НРП да не излъчва Калъчдароолу за кандидат-президент. Само дето не е ясно това информация от типа "фалшиви новини" ли е или е част от стратегия за "предварително разчистване на сметките".
Да се казва, че тайната задача на НРП е да издигне Калъчдароолу, за да спечели Ердоган си е доста оспорима теза. Но това е Турция, а тя е "напред с материала", когато става дума за дипломация, избори или политики навън.

Жените вън от политиката

Това е страна, в която жените гласуват за "партията на тюрбаните", защото още от началното училище вече се разпространяват тюрбаните т.е. забраждането и то по нареждане на министерството за семейството. А изследвания показват, че колкото са повече забрадените жени, приели да са вещ, подчинена на мъжа, толкова повече расте насилието над жените.
Политика на ПСР през последните 15 години е да се "изведат жените от политиката, да се поставят под властта на мъжете и да дават своя глас съгласно нарежданията им". Видно е, че тюрбаните т.е. забрадките си имат своя роля и то в крайна сметка се оказва и политическа. Управляващите определено знаят как да използват религията и консервативните настроения сред населението. Според интересите си.

Амбициите навън

Независимо от сложната и дискутирана разнопосочно обстановка вътре в страната, Ердоган и за ден не е изоставил амбициите във външната политика на Турция. Не пропуска да изложи пред журналисти вижданията и целите си, да обясни позициите на управлението по важните световни теми. За обстановката в Иран след уличните протести там в най-малко 70 града, Ердоган заявява, че е разговарял с президента Рохани и е получил уверенията му, че обстановката ще се нормализира до дни. Тя вече наистина е нормализирана, пояснява турският президент. Посочва официалното изявление на турското МВнР по въпроса, но подчертава, че "не можем да приемем, че някои страни като САЩ и Израел се месят във вътрешните работи на Иран и Пакистан. Това го видяхме в Ирак. В Сирия има ли подобрение, а в Либия, Тунис, Судан, Чад какво е?", пита Ердоган. "Всички тези страни са мюсюлмански държави, а върху тях се играят игрички", заявява Ердоган и е убеден, че причините са в наличието на "подземни богатства, които те се опитват да завладеят". И още - "това са истини, които трябва да знаят всички народи, най-вече нашият, защото съобразно това да променят и възгледите си". Да не забравяме, че част от цитираните страни Ердоган посети неотдавна и то в изпълнение на политика за роля, влияние и инвестиции в Африка. В тази връзка редица коментатори в Анкара не пропуснаха да конкретизират целите, които САЩ и Израел са следвали по отношение на Иран. Според тях задачата е била да се породи недоверие между Иран и Турция, да се насочи Иран към вътрешни проблеми, за да се ограничи дейността му в региона на Близкия изток, включително Сирия, Ливан и Йемен, да се постави страната на аятоласите в състояние на отслабена държава, която не може да противодейства на САЩ и Израел, да се създаде по-спокойна обстановка за  Барзанистан т. е. независим Иракски Кюрдистан, да се укрепи коридор ПКК/PYD, т.е. между турските и сирийски кюрди, и в крайна сметка операцията в Иран да получи регионална разрастване. Не е случайно и че се припомнят слова на посланика на САЩ, Джеймс Джефри, че "сътрудничеството между Турция и Иран е по-опасно и от "Ислямска държава".

Кои са приятелите

За присъдата на Хакан Атила, "Халкбанк", от 5,5 години затвор за оказване на помощ при превеждането на средства от Иран при продажба на нефт и газ, което противоречи на наложени на Иран санкции от САЩ и коалиция, Ердоган е категоричен, че това е политически мотивиран случай и е "атака срещу управлението в Турция". Бъдещето ще покаже дали като казва при посещението си в Париж, че САЩ са стратегически партньор на страната му, той вярва безусловно в това партньорство. В същото време с френския президент Макрон подписва тристранно споразумение между Турция, Италия и Франция (между Еуросам, Аселсан и Рокетсан - последните 2 са турски консорциуми) за производства на безпилотни самолети и противовъздушни системи, а самите разговори с френския си колега е определил като "среща с голямо значение". В обширно интервю за националната френска телевизия Ердоган отговаря обстойно на въпроси, които засягат щекотливи теми. Дали вижда Макрон като лидер на ЕС при затрудненията на Меркел, Ердоган дипломатично посочва, че Франция преди всичко има своя различна позиция и това е от години. За последните 15 години той е имал безпроблемни отношения с президента Ширак, друг период с президента Саркози и сега периодът е нов и различен с Макрон. Поставили добро начало в двустранните отношения, но подчертаването, че той управлява 15 години при трима френски президенти, никак не е случайно. Бил оптимист и стъпките били в добра посока. Без значение, че протестите около сградите, където разговаря в Париж, са многобройни и предимно от кюрди. А френските журналисти не пестят критики по отношение на политиките му. За него е важно, че има споразумения във военната област и тристранно сътрудничество с Италия и Франция. Признава, че ако неговата партия го предложи, той ще се кандидатира за президент при следващите избори в Турция, а за Асад напомня, че още преди години го е съветвал да направи реформи в посока демокрация, но не е успял да го убеди. Обяснява турската операция "Ефратски щит" в Сирия като усилие да съхрани границите си, а за подкрепата от страна на Запада на терористични организации, визира сирийските кюрди и ПКК, не са стигнали до единна позиция с президента Макрон.

Ердоган демонстрира самочувствие

За Ердоган снимките, които си правят американските войници в Сирия с кюрдски бойци, са неприемливи, както и веенето от страна на сирийските кюрди на американското знаме заедно със собствените знамена. Не се впечатлява, че на Запад го приемат за силов и авторитарен лидер. Интересува се само от уважението на собствената си нация. Избран е от 52% от населението при 85% гласували на избори, което е доста по-различно, отколкото във Франция например. Убеден е, че тези негови резултати, както и на ПСР, дават основание за извод, че в Турция демокрацията е силна.
Няма спор, че дори и за ден във Франция, дори и понамръщен на вид, Ердоган се стреми да демонстрира самочувствие и вяра в сили и възможности. Без да акцентира особено върху членството в ЕС, той споменава, че "Турция е уморена" от преговорите и няма да чака да бъде приета  "като се моли постоянно на ЕС". Често е казвал, че има и други алтернативи. В Париж не ги назова конкретно, но всички са наясно за какво иде реч. Интересно какво са си говорили с нашия премиер при срещата във връзка с черквата "Св. Стефан".
По този повод не би трябвало да се пропусне изказване на нашия посланик в Анкара, която в интервю за БНР от двора на черквата казва, че "Св. Стефан" е построена на Босфора и е гордост за българите и т.н. За 2 години престой в Анкара би трябвало да знае, че черквата е построена на "Златния рог" (Халиджа) и тогава това е бил един от най-проспериращите райони на Цариград, доста позападнал през последните десетилетия и сега обновяван по начин, който съответства на мащабите на строителството в съседна Турция. Друг въпрос е защо все забравяме правилото "всичко с мярка" и пренавихме пружината до степен, че се губи същността. В това отношение Турция може да е за пример, където всяка дума има значение и не се подхвърля безцелно. Следи се за интересите, а те не винаги съвпадат с нашите. Дори отвличането на внимание би трябвало да се прави компетентно. На ниво, както се казва.



В Истанбул при откриването на обновената и реставрирана черква "Св. Стефан" българският премиер обеща на Ердоган да се превърне в мост за европейските амбиции на Турция
БГНЕС


Слуховете, че експрезидентът Гюл ще се кандидатира отново за президентския пост, подгряха напрежението в страната


Ердоган определи разговорите с френския си колега Макрон като "среща с голямо значение"
БГНЕС


Турското правителство се хвали със стопански ръст от над 11 процента. Инвеститорите обаче избягват Турция. А магазините по главната търговска улица на Истанбул един след друг загиват


Протестът на "Репортери без граници" заради арестуваните в Турция журналисти не трогна Ердоган
БГНЕС

Част от опозицията застава зад Ердоган
 
Една от водещите опозиционни политически сили в Турция - "Партия на националистическото действие" на Девлет Бахчели, ще подкрепи кандидатурата на Реждеп Тайип Ердоган за президентските избори през 2019 г., съобщи Анадолската агенция.
Бахчели, чиято партия има четвърта по големина фракция в парламента в Анкара, обяви пред журналисти, че водената от него политическа структура няма да издига свой кандидат за предстоящия догодина вот.
"Партията ще действа в духа на идеята за национална сплотеност и ще подкрепи Ердоган", подчерта Бахчели.