Димитровград - Пирот - Суковският манастир

Много пъти съм бил тук. На различни места. По различни поводи. И в различни ситуации. Бил съм и в мирно време и са ме посрещали винаги много приятелски. Бил съм и по време на война, когато натовските самолети (на които нашите политически дупедайци предоставиха коридор за полетите) престъпно бомбардираха мирните градове, а жителите им пазеха мостовете с телата си.
Да, става дума за Сърбия.
Ето и сега пресичаме границата. Стигаме Димитровград или Цариброд, който е само на няколко километра. Именно под името Цариброд градът е в състава на Царство България до 1920 година, когато по силата на Ньойския договор е прехвърлен към Сърбия. За кратко през 1941-44 година отново е български, но за този срамен период от нашата история, когато официалната власт маршируваше под "хайл", нека не говорим... И днес обаче жители на града се самоопределят като българи. През 1951 година той е преименуван в Димитровград, на името на Георги Димитров. Местните на два референдума - през 1993 и 2004 година изразяват позицията си името на града да бъде запазено и всякакви други мнения ще бъдат грубо нарушение на този вот.
Сега в Димитровград живеят около 15 хиляди души. Градът има онази позната и неповторима атмосфера на мило провинциално градче. Ако зимата се разхождаш из него, във въздуха се носи специфичният мирис, когато се отопляваш на дърва, и който създава толкова уют. На главната търговска улица са разположени десетки малки магазинчета и кафенета. Дори и сладкарница "Пчела" - съвпадението с едноименната верига в София е случайно. В магазините може да си напазаруваш качествено месо и месни продукти, сирене и кашкавал. Вкусът на сиренето и кашкавала са като от едно време. В Сърбия много се държи на качеството на храната, тук то е издигнато в култ и ако те засекат, че правиш някакви далавери, ти затварят фирмата и отиваш в затвора, ми казват. Може би затова много българи идват тук на пазар. Както и в съседния Пирот. Качество на ниска цена.
Пирот е разположен на брега на река Нишава, която го разсича на две части. Създаден е от римляните през II век, а през IX век е включен в състава на Българската държава, част от която е до падането ни под турско робство. Паметник от този период е средновековната крепост Момчилов град, за която се смята, че е построена от родопския български владетел Момчил войвода през XIV век и която поразително прилича на "Баба Вида" край Видин. По време на Възраждането градът е един от центровете на българската църковно-просветна борба. След Освобождението първоначално според Санстефанския мирен договор е включен в състава на Българското княжество, но според Берлинския договор е предаден на Сърбия. По време на Сръбско-българската война нашите войски влизат в града, който е български за кратко още два пъти - по време на Първата и Втората световна война.
Днес в града живеят около 50 хил. души. Центърът е красив и добре подреден. Но най-голямата забележителност си остава пазарът. Голям, колоритен. Тук може да се купят качествени плодове и зеленчуци с онзи позабравен у нас вкус... ами истински, натурален вкус. Търговците шумно представят стоката си - дават ти да опиташ от всичко. Дори после да не си купиш, никой не се сърди. Една обиколка на пазара и вече си сит. Млечни и месни продукти, кори за баница, подправки. Всичко е директно от производителите и е евтино. За качеството вече стана дума. Нищо, и сръбските политици напират да влязат в Европейския съюз, тогава ще им видят сметката и доматите ще станат пластмасови, и краставиците ще са внос от не знам къде си, и сиренето - с палмова мазнина и сухо мляко, събирам коментари, изпълнени с горчива ирония. И си спомням как след промените бях шокиран - аз, свикналият да ям пресен салам с трайност няколко дни, когато на трапезата се появи западноевропейски пресен колбас в лъскава опаковка с трайност... 6 месеца. Но да не се отклоняваме.
Край пазара са разположени малки магазинчета и заведения. В ресторантчетата може да си поръчаш вкусна сръбска скара, включваща задължително легендарната плескавица. Ако не успееш да я изядеш, ти я увиват за вкъщи. А в кафенетата (тук им казват "кафани") може да пиеш с наслада класическо турско кафе. От пекарните се носи невероятен аромат на топъл хляб и закуски, който помня от детството си. И вкусът на хляба е същият...
Между Димитровград и Пирот се намира Суковският манастир "Успение Богородично", който също е цел на това пътуване. Някога това е била стара българска обител, намираща се под юрисдикцията на Охридската архиепископия. Намира се на десния бряг на река Ерма, край едноименното село. Невероятно спокойствие те обзема, когато приближаваш. Природата щедро е изсипвала красота. Реката нещо разказва зад гърба ти, манастирът съзерцава сред равното, а непосредствено зад него се изкачва стръмен горист склон. Изумен съм. В градинката отпред розите още цъфтят, а е краят на декември.
Манастирът няколко пъти е бил изгарян по време на турското робство и след това възстановяван. Сегашната църква е изградена за две години - от 1857 до 1859, от майсторите Минчо и Гога, като са използвани сив камък и вар. По традиция тя цялата е изписана с икони. Според някои сведения тук са рисували представители на четири школи: сърби, българи, гърци и руснаци. Има запазено писмено свидетелство, че автор на повечето икони е Васил Попхристов от Самоков в периода 1869-1971 година.
На територията на манастира има и магазин, в който освен свещи и църковна утвар, може да се купи манастирска ракия, вино, сирене, кашкавал с различни подправки. Не е необходимо да уточнявам, че всичко е натурално, качествено.
Връщам се в България със смесени чувства. Търся мнението на хора, които по-често от мен посещават Сърбия за стандарта на живот, за възможностите. Почти всички са единодушни, че е като при нас, че дори и по-добре. А сърбите преживяха през последния четвърт век война, ембарго, болезнено разделение на територията... Ние пък честваме 10 години от приемането ни в Европейския съюз. И какво от това?



Боян Бойчев                                              Централната улица в Димитровград





Суковският манастир                     Пред манастира през декември розите още цъфтят
(поглед откъм църквата)



Изглед от Пирот                                       На пазара в Пирот може да се купи
                                                                  качествена и евтина стока
                                                                   директно от производителите