Новогодишна наздравица

Новата година идва винаги с надежди. Какво да очакваме от нея?
И си мечтая, защото нали май само мечтите все още са безплатни, новата година да е мирна. Защото много оръжие взе да се дрънка по света, много противопоставяне... Неотдавна излезе новият епизод от сагата "Междузвездни войни". През 80-те години Роналд Рейгън нарече СССР Империя на злото, по аналог с империята от филма. Само че нашият народ има за това поговорка - крадецът вика дръжте крадеца. СССР отдавна вече го няма, но САЩ днес са империята, която владее света, и американското влияние е проникнало навсякъде като наркотик - създава ти илюзията за свобода и удоволствие, а всъщност методично разрушава клетките на организма. И несъгласните, нежелаещите да приемат този наркотик, са принудени да го правят под политически натиск или дулата на оръжията. И защо всички трябва да следваме единствено и само американската мечта? Нямаме ли право на други мечти? Та ако правим алюзия с новите епизоди на филма, сещате се днес кой налага Новия световен ред. Затова пожелавам на всички ни по-малко американски хапчета през 2018.
И си мечтая новата година по-справедлива да е. Макар че едва ли. Капитализмът победи днес, а капитализъм и справедливост са като дявол и тамян. Човешката алчност и егоизъм властват, а богаташите на света едва ли ще допуснат нова промяна в системата. Еволюцията е твърде дълга, а революцията засега се отлага. Но капката и скала пробива с постоянство, затова какво ни остава, освен да дълбаем - бавно и методично, и да се борим според силите си света да променим към по-добро. 
И си мечтая новата година по-здрава да е. Макар че с нашата здравна система, изродена пак от човешката алчност, за какво здраве може да говорим. Както и с изкуствените храни, които консумираме; със стреса, в който живеем; с преумората, която трупаме ежедневно; здравето се превръща в мечта.
И си мечтая новата година по-благодатна да е. Казват, от нас зависи, ама май повече от брюкселските чиновници. Какво ще ни разрешат да отглеждаме, произвеждаме и най-вече да обслужваме. Откъде брюкселско зеле да си купуваме...
И си мечтая по-щастлива да е. Дано! Дано намерим време да се радваме на малките ежедневни щастия, за които често в забързания си делник не намираме време. Щастията, подарени ни от близките и любимите хора, на които толкова държим.
Казват, че в полунощ на Нова година, под звъна на кристалните чаши, мечтите се сбъдват...
Наздраве!