Разходка из музея на А.С.Пушкин

В Москва има много забележителни места, които трябва да бъдат посетени. Не знам колко време трябва за това. Едно от тях е държавният музей "А.С.Пушкин" на ул. "Пречистенка", където бъдещият велик поет е живял в детските си години, преди да отиде да учи в Царския лицей.
Тази година през октомври музеят отбеляза 60-години от своето създаване. През 1957 година той се отделя от литературния музей "А.С.Пушкин" и започва своя собствен живот. Любопитното е, че в началото не разполага с почти никаква колекция, но след това тук непрекъснато започват да постъпват дарения.
Всъщност това не е родният дом на Пушкин. Много е трудно да се установи къде именно се е родил поетът, защото през периода 1798 - 1812 година в Москва семейство Пушкини дванадесет пъти са се местили на различни адреси, като в същото време се раждат шест деца.
Сградата е част от имението на Хрущьови - Селезньови. Самата къща също не е съхранена във вида, в който я е познавал малкият Александър. През 1812 година избухва пожар и почти напълно я унищожава. След това тя е възстановена, но вече е доста по-различна.
Днес тук има няколко музейни експозиции, но постоянни са две: "Пушкин и неговата епоха" и "Приказките на Пушкин".
"Пушкин и неговата епоха" е построена на биографичен принцип и разказва за живота на поета, за творчеството му, за неговите съвременници, за героите от неговите произведения, за културата и бита на пушкинското време. Представени са над 4000 портрета, книги, ръкописи, предмети, по-голямата част от които са принадлежали на самия А.С.Пушкин и хора от неговото обкръжение.
И докато минаваш през отделните зали, докато се вглеждаш в любопитните експонати, изведнъж времето се е променило, и ти си в други дрехи, и всичко около теб е друго и ти попадаш в друга епоха. Всичко оживява. И ето я впечатляващата със своето великолепие бална зала, в която се носят вихрени танци. На малък бележник с плочки от слонова кост дамите си записват кавалерите, с които ще танцуват. Всеки кавалер има право само на един танц, с който се надява да впечатли дамата. Единствено годеникът е привилегирован с два танца.
Стаите носят духа на времето - то тук е спряло. Запечатано е чрез стиховете на гениалния поет, ръкописи на които има почти навсякъде, заедно с Пушкиновите рисунки. Чрез предметите, които той е ползвал. И ето, че сядаш приятелски на чаша чай с Александър Пушкин, който чете вдъхновено откъси от "Евгений Онегин". Чакаш да дойдат на гости  декабристите. Звучат "Към Чаадаев", "Волност"... Тук е и бюрото на самия Онегин, както и масичката на Татяна. Портрети на стените разказват за музите на поета, вдъхновявали го да напише стихотворения, превърнали се в едни от върховете на световната любовна лирика. И разбира се, Наташа Гончарова, красивата съпруга на поета, осъществила мечтата му за собствен дом и семейство и чиято чест защитавайки, Пушкин загива на дуел. Друга стая ни връща към детството на поета - играчки, ученическото бюро. Чрез поредицата от портрети може да се проследи родовото дърво на рода по бащина и майчина линия. Не всички стаи обаче са толкова романтични, една от тях е в стила на "Дама пика", където неволно потръпваш. В музея е и посмъртната маска на Пушкин, пред която заставаш в преклонение.
И изведнъж... От един свят попадаш в друг. Експозицията "Приказките на А.С.Пушкин" също обхваща няколко стаи. Присядаш в традиционна селска дървена къща, разхождаш се по пазара, с няколко крачки и бърз полет на мисълта отиваш на вълшебния остров Буян. Него така исках да посетя дори само заради асоциацията с името ми и ето, получи се! Около теб са Пушкиновите герои. Заедно със стареца хвърляш мрежата, за да хванеш златната рибка, а тя, бабата, като съвременните момичета, златотърсачка, все недоволна... Оставяш дядото да се оправя и продължаваш нататък. Разговаряш с начетения котарак от "Руслан и Людмила". Виждаш недалеч и баба Яга, на която от чисто джентълменско чувство може да целунеш ръка. Тук е и Кащей Безсмърни, който седи край сандъка със злато. В този момент усещаш богатирска сила - можеш да пребориш целия свят. Това е силата на детските приказки, с които си израснал, които родителите са чели и разказвали вечер, преди да заспиш. И приказни звуци изпълват пространството, и летиш в онзи вълшебен свят на Пушкиновите приказки на крилете на фантазията, и вярваш, че доброто в крайна сметка винаги побеждава.
Седя в атриума на красивия музей. Знам, че трябва да опиша всичко видяно на читателите на вестника, но осъзнавам, че ще ми е трудно. Това трябва да се види, да се усети. Да се пренесеш отвъд времето и пространството. Снимам се пред паметника на А.С.Пушкин. Знам, че на улица "Арбат" има още един музей на поета - къщата, където той е живял шест "медени" месеца след сватбата си с Наташа Гончарова. Сигурно няма да успея да го посетя този път, ще го оставя за следващото си гостуване в руската столица.
Излизам навън, изпълнен с впечатления. И с вярата, че животът може да бъде и приказка, и поезия. Стига сами да го пожелаем.


Балната зала                                              Ръкописи на поета


Традиционен руски самовар,                      Кащей Безсмъртни
използван от А.С.Пушкин
за приготвяне на чай


Стаята от "Дама пика"                           В атриума пред паметника на Пушкин