Не ги чакаха

В края на миналата седмица, известната американска компания за социологически проучвания "Пю Рисърч" обяви свое изследване сред някои страни от Близкия изток - Израел, Йордания, Ливан, Тунис и Турция, според което народите на тези държави вече се отнасят по-добре към Русия, отколкото към САЩ. Нещо повече, "Пю Рисърч" отчита, че за последните 10 години Русия е станала по-влиятелна в тази част на света, в сравнение със САЩ, Саудитска Арабия, Турция, Египет, взети поотделно. Към Русия се отнасят положително 35% от анкетираните в тези страни, а към САЩ - 27%.
Тези данни, които бяха съобщени от западни медии, като телевизия CNBS например, показват, че десетилетията, в които САЩ бяха еднолични патрони на голяма част от целия регион, безвъзвратно си отиват. Количественото натрупване на грешки, високомерното отношение, непоследователната политика, откровеното предателство към определени държавни глави, като Хосни Мубарак, започването на войни, без да знаеш какъв искаш да бъде мирът след тях, пълната безпринципност при търсенето на военни сили, с които да постигнеш неясните си цели, всичко това нямаше как да не доведе до качествени изменения.
В края на 2017 г. Русия, по мнението на много специалисти по региона, капитализира своите успехи, постигнати през предходните две години, откакто през септември 2015 г. тя вкара войски в Сирия, в помощ на правителството на Башар Асад. За това време тя успя да стабилизира правителствената армия, да и вдъхне увереност, да обезпечи военно и политически стратегическата операция по освобождението на Алепо от джихадистите, подкрепяни от Европа и САЩ, да помогне съществено за ликвидирането на "Ислямска държава", да сведе до нула влиянието на Европа върху събитията, да постави САЩ в догонваща позиция. Дипломатически руснаците надиграха американците напълно. Сега сирийските въпроси се решават от Турция, Иран и Русия, в който формат тя представлява интересите на Дамаск, ЕС е някъде ниско долу в левия ъгъл и гледа тъпо, а американците нервно тропат с краче, че се неглижира посочената от тях площадка за преговори в Женева.
Американците се превърнаха в сила, която лае, но не хапе. А Русия започна да хапе и при това много лошо. Не че не е известна с това, но т.нар. "носители на експертизата" в западните дипломатически и околодипломатически кантори бяха забравили за това и живееха в своя собствен свят на въздушни кули. Те впрочем още се намират там.
Към това трябва да добавим факта, че Русия получи безплатно две пълноценни военни бази в Сирия, които ще и позволят да оказва военно влияние върху региона и Източното Средиземноморие, да прибавим и обстоятелството, че немалка част от руската армия, а по-точно военната й авиация получи безценен боен опит, а стотици образци оръжия бяха изпитани в реални условия. Това е безценен опит, който не само повиши боеготовността на руската армия, но и помогна за търговския успех на руската оръжейна индустрия, която само за 2016 г. заработи 15 млрд. долара и държи твърдо второто място в света с 23% пазарен дял във военната търговия. Голям пробив, не само търговски, но и политически бяха договорите за продажба на зенитно-ракетните комплекси С-400 "Триумф" в Турция и Саудитска Арабия, които вероятно ще бъдат последвани и Мароко. И трите държави доскоро бяха плътно вързани към американския военнопромишлен комплекс. Тези сделки и преговори показват много ясно залеза на американската доминация в Близкия изток и Северна Африка. Допреди няколко години не просто продажбата на такъв тип руски оръжия, а дори намеците за началото на преговори с тези важни за американското господство в региона биха били немислими.
В началото на декември руският президент Владимир Путин направи блиц турне в Сирия, Египет и Турция. В Сирия той обяви изтеглянето на руските войски, което вече е третото от май 2016 г. насам и се разглежда по-скоро като част от началото на предизборната му кампания. В Египет президентът на Русия и колегата му Абдел Фатах ас Сиси участваха в подписването на договор за строителството на първата АЕЦ в страната, договорено бе използването на египетски летища от руската военна авиация, а от догодина ще бъдат възстановени и директните полети от Русия до египетските курорти, прекъснати след като през октомври 2015 г. терористи взривиха пътнически самолет с 224 души от Санкт Петербург на борда. Това ще бъде сериозна глътка въздух на руската туристическата индустрия, която в един момент се беше лишила и от турските, и от египетските курорти.
Западните медии веднага заговориха как в скоро време руски военни самолети ще бомбардират подкрепяните от правителствата им групировки в съседна Либия, където балансът на силите се променя през последните две години в полза на подкрепяния от Москва генерал Халифа Хафтар, чиято Либийска национална армия, вече контролира по-голямата част от страната, без Триполи и околните му градове, но с почти всички значими нефтени находища. Този сценарий никак не е изключен, особено след като ЕС има голяма нужда някой да спре мигрантските потоци от Африка, през Либия, към Стария свят, които се "изливат" в Средиземно море основно през пристанищата на два града край Триполи - Зувара и Сабрата, контролирани от "умерени ислямисти", противници на ген. Хафтар. На фона на ужасните съобщения, че араби в този район са създали истински пазари за чернокожи роби от вътрешността на Африка, може да се предположи, че една военна акция, с ограниченото участие на Русия ще има положителен ефект за много страни и народи, а не само за изтормозените граждани на Либия. Губещ пак ще бъде Западът, но вината тук си е изцяло негова.
Вижда се как неочакваният за мнозина успех на "сирийската авантюра" отваря вратите за нови дипломатически успехи в съседните страни и заемането на "ниши", освободени от американците и западняците. Президентът на Судан Омар Башир на 23 ноември посети Москва и предложи на президента Путин и военното ръководство на страната Русия да създаде военна база на брега на Червено море. Би Би Си в кореспонденция от 9 декември вече писа, че първите руски частни военни се намират вече в Порт Судан, макар Москва да не реагира никак на предложението на Башир, а повечето експерти се отнесоха прохладно към него.
Създава се впечатлението, че редица страни от региони само са чакали да усетят отслабване на американското влияние, за да потърсят за партньорство другата световна сила, която има интереси в района.
Но всичко това явно беше недостатъчно, защото се случи доскоро немислимото. Саудитска Арабия. Най-ретроградното кралство в света, което в замяна на безопасността си създаде петродолара и така обогатява ежечасно САЩ, което държи 400 млрд. долара в американски ценни книжа, което купува американско оръжие за десетки милиарди долара и заедно с присъдружните му емирства е половината пазар на Пентагона, също изневери на американците. Четири дни преди обиколката си в Сирия, Египет, Турция, Владимир Путин взе участие в зареждането с втечнен газ на първия газовоз в арктическото пристанище Сабета. На церемонията, която отваря вратите пред Русия за износ на втечнен газ от Ямал, присъства и министърът на енергетиката на Саудитска Арабия Халид ал Фалих. Камерите записаха как президентът се обърна към министър ал Фалих: "Купувайте нашия газ. Ще икономисате нефт". Саудитецът отговори: "Затова съм тук". Путин на свой ред коментира по-късно, че ако контактите между двете страни продължат по този начин, те от конкуренти ще се превърнат в партньори, на което саудитския му събеседник отвърна, че двете страни заедно могат да променят енергийната карта на света. Което е самата истина.
Потенциалните руско-саудитски партньорски отношения обаче са проблем на близкото бъдеще, може би. Докато руско-турските отношения се намират в състояние, което е напълно безпрецедентно за времето, откакто двете страни имат дипломатически отношения. Само тази година между Владимир Путин и турския му колега Реджеб Ердоган имаше 7 (седем) двустранни срещи. Ще сгрешат тези, които мислят, че това се дължи само на някаква "химия" между двамата лидери, която ще отмине заедно с тяхното време във властта. Става дума за много по-дълбоки процеси на сътрудничество между държави, които по различни причини, водени от различни мотиви, преследващи понякога противоположни цели се оказват от едната страна на барикадата срещу Запада
За България тези успехи на руската дипломация и оръжие в Близкия изток няма да минат безследно, нищо че в момента не виждаме преки отражения. Близостта на региона до нашите граници и руско-турското взаимодействие неизбежно ще окажат влияние върху външната политика на страната. Но тъй като в тази сфера българското правителство е най-лишено от субектност, то и бъдещите решения, в новата ситуация, имат всички шансове да не бъдат в полза на страната ни, а да бъдат вписани в чужди планове, схеми и интереси.





Владимир Путин за един ден успя да проведе среща с Башар Асад, Абдел Фатах ас Сиси и Реджеб Ердоган - трима ключови за близкоизточната политика президенти. Самият факт на тази блицвизита вече се тълкува като демонстрация на това, коя е новата доминираща сила в региона
Снимки Администрация на президента на Русия



Министърът на енергетиката на Русия Александър Новак и на Саудитска Арабия Халид ал Фалих по време на откриването на газовия терминал в пристанището Сабета, на полуостров Ямал