23 Април 2019вторник06:11 ч.

Точката на И-то

How can you MEND A...?

/ брой: 245

автор:Иво Атанасов

visibility 1749

Малкият интервал е голяма работа! В израза "How can you MEND A...?" смисълът е един, но ако го изпишеш в края слято "How can you, MENDA?", става съвсем друг. В първия случай се пита как можеш да поправиш нещо. Великите "Bee Gees" например издадоха през 1971 г. на малка плоча песента "How can you mend a broken heart?" - как можеш да поправиш, буквално - да закърпиш, разбито сърце. Във втория вариант обаче въпросът се вписва в българската действителност с мощен заряд от удивление, укор и дори негодувание: как можеш, Менда? Да речем: как можеш да приемеш предложената ти от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив почетна титла? Как можеш да се съгласиш, че отговаряш на изискванията за званието "Доктор хонорис кауза" на висше учебно заведение не примерно по финанси, а по изкуствата? Как можеш да се чувстваш равнопоставена с имена от ранга на Марин Големинов, Милчо Левиев, Николай Кауфман, удостоени със същата чест?
Въпросите обаче са не само и дори не толкова към шефката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова. Те не просто подсказват, но и доказват как функционира системата. В тревожно много случаи парите на данъкоплатеца се разпределят не в съответствие с убедителни критерии, нито в унисон с някакви приоритети, а според силата на лобирането. Признава го и самата г-жа Стоянова, споделяйки, че приема отличието като знак за това, че е била много настоятелна пред правителството да отпусне милион и сто хиляди за ремонт на старата сграда на Академията. Ако не е била настъпателна, зданието сигурно щеше да се руши, както се случва с много други. Същевременно някъде това милионче навярно е в пъти по-необходимо, но няма да бъде отпуснато, защото не се е намерило толкова високопоставено лице да упражнява натиск. А пред тамошните народни представители ще се изправи угрозата да не повторят мандата си. И не защото са слаби оратори в пленарната зала или вносители на калпави законопроекти. А тъй като не успяват да отчупят повечко за собствената си губерния от общата пита.
Ето как депутатът, който по Конституция представлява целия народ, локализира усилията си в собствения избирателен район. С което се саморазжалва в местен патриот. Нататък пътищата пред него не са много. Каквито и средства да привлече - за изграждане на нов мост или за възстановяване на стара римска стена, за екологичен проект или за луксозна тоалетна, все ще му казват, че нищо не е направил. Ако е осигурил средства за мръсната канализация на някое село, ще му отговорят сякаш по правило с нещо още по-мръсно. Примерно ще поканят за първата копка кого ли не, но не и него. А ако е помогнал за стартирането на някой фолклорен фестивал, ще го споменат първия път и в никое от следващите издания. Колкото и да не е тщеславен, да не търси благодарност, нито пък признателност, понякога и депутатът е човек, и на него му се иска не друго, а поне фактите да не потъват в забрава.
Тъкмо затова по-оправните парламентаристи взимат инициативата в собствените ръце. Ще се преборят за някой обект или проект, но ако им се отговори подобаващо. С прославяне или с пачки. Или с двете заедно. Нищо, че привлича средства не от собствения си джоб, а от народната пара. За мнозина депутатстването се изражда в търговия от типа на "ти - на мене, аз - на тебе". Ето защо вече няма кой да вярва, че поощрените с по-големи парчета от общата баница пеят по собствен почин дитирамби в чест на благодетеля си. В доста от случаите той не просто им подсказва, но и изисква това.
В общество, в което всичко е пари и с пари, това върви. И все пак, дори и в тези условия има някакъв предел на допустимост. Когато решаването на имотни и финансови проблеми се приема, оценява и награждава като принос в художественото творчество, обширни зони от публиката не само се озадачават, но и изумяват. Което говори, че все още не са изгубили усета си за мярка. При удостояването на Христо Стоичков със същата титла от Пловдивския университет един доцент си подаде оставката в знак на протест. Когато художниците се втурнаха да правят премиера Борисов свой почетен колега, известен професор напусна творческия им съюз. Така бе преди време, но вече е друго. На церемонията в Пловдив ректорът сияеше като възможно най-сполучливия манекен на непробиваемата гордост.
На днешната дата през 1989 г. студентите изпълниха пространството около парламента, за да съборят властта. Днес младите им колеги пълнят аулите, за да слушат академичните й лекции. Или разсъжденията й за фалшивите новини. Или приветстват с цял концерт първата бюджетарка на държавата. И не защото демокрацията чак толкова е победила, а тъй като чалгата се оказа по-силна от всичко. Включително и при удостояването с титли. Ето защо не очаквайте г-жа Стоянова да върне званието. И не само защото чете "How can you, MENDA?" не слято, а с интервал между последните две букви.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info

БСП с още доказателства по "Ало, Банов съм"

автор:Павлета Давидова

visibility 87

/ брой: 78

Пенчо Милков: Не сме просто рутер за сигнали

автор:Павлета Давидова

visibility 76

/ брой: 78

Лъсна фирма на Атанас Камбитов

автор:Дума

visibility 84

/ брой: 78

С 36% поскъпнал токът на борсата само за месец

автор:Дума

visibility 64

/ брой: 78

Държавният фонд на Оман се отказа от претенции към КТБ

автор:Дума

visibility 61

/ брой: 78

Умни машини за гласуване - честни избори

автор:Дума

visibility 78

/ брой: 78

Двойният аршин на правосъдието

visibility 91

/ брой: 78

Никога повече!

автор:Велиана Христова

visibility 92

/ брой: 78

Датата

автор:Дума

visibility 42

/ брой: 78

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ