20 Ноември 2019сряда19:28 ч.

Нов Караваджо в Милано

Всяка творба в изложбата на ренесансовия гений в родния му град е придружена от рентгенографии, които разкриват техниките на рисуване и начините на тяхното използване

/ брой: 245

visibility 1259

Соня Александрова,
Милано, специално за ДУМА


Откриването на изложба за Микеланджело Меризи, наречен Караваджо (1571-1610), винаги е изключително събитие. Още повече, когато то става в родния му Милано и то на неговия рожден ден -  29 септември. За последните 67 години това е третата изложба в града за художника.
"Вътре в Караваджо" (29 септември - 28 януари 2018) надскача вече видяното чрез 20 картини, разположени в 13 зали. Събрани за първи път заедно, те идват от италиански и международни музеи, между които Детройт, Метрополитън мюзиъм от Ню Йорк, Канзас сити, Нейшънъл галери от Лондон. Изложени са и някои документи от държавните архиви на Рим и Сиена, свързани с житейската и професионалната съдба на художника. Те променят радикално хронологията на неговите първи години в Рим. Животът му е печален и измъчен. Някои години от неговото съществуване се губят на биографите му. Учи при ученик на Тициан. Бяга от Милано, където убива свой приятел, в Рим. Първите години там са много тежки. После, благодарение на влиятелен кардинал, става един от най-търсените художници в столицата. Редуват се обществени и лични поръчки, както и спречквания, които го принуждават да бяга в Генуа, където отново става убийство и четири години живее в изгнание, между засади и укрития. Следват Неапол, Малта, Сицилия, отново Неапол. През лятото на 1610 г. се качва на фелюга, за да се върне в обичания Рим, дал му почести и слава, но и завист на колегите му. Рим, където пропилява живота и таланта си в караници и публични домове. Болестта и смъртта го заварват в порто Ерколе. Умира, ненавършил 39 години, в самота.
Колкото и да се смята, че за този художник всичко е изречено и изписано, винаги се открива някоя новост и предположение. Научните изследвания чрез авангардна техника позволяват буквално да се види какво има под картините - различни варианти, поправки, размисли на Караваджо преди окончателната версия. По този начин е възможно да се разбере как са родени тези платна. Всяка творба е придружена от рентгенографии, които разкриват техниките на рисуване и начините на тяхното използване. Мултимедийната апаратура позволява на учени, но и на посетителя да навлезе по-добре в живописната тайна на Караваджо. Разказът тече от зала в зала, за да проследи биографичния и професионалния път на този гений, разпределен в три секции - ранни произведения, зрели творби, след бягството от Рим.
Посетителят е посрещнат с "Юдит обезглавява Олоферн" (1602) - универсално признат за един от шедьоврите на Караваджо. Еврейката Юдит, прелъстила вавилонския генерал Олоферн, отсича главата му, защото се опитва да завладее народа й. Художникът улавя най-ужасния и трагичен момент, когато жертвата е между живота и смъртта. Картината остава в неизвестност три века и едва през 1971 г. става държавно достояние. "Отдих на път за Египет" (1597) покорява с изключителната находка на Караваджо - ангела, видян в гръб, готов да свири на цигулка, който разделя на две картината.
Сред платната, направени от художника, за да "продава" самостоятелно, вече напуснал чирачеството, е и "Момче, ухапано от гущер" (1597). Тя съществува в две версии. Изложената в Милано картина е смятана за първата. Тук за пръв път е подчертано, че основният сюжет е движението - гущерът внезапно захапва пръста на момчето, чиято отворена уста издава вик на болка. Подскокът на младежа раздвижва дори водата във вазата. Караваджо използва огледало, за да нарисува себе си. Той не може да работи без модел пред очите си, а е все още беден, за да си позволи да плаща някому. Този навик съхранява и в бъдеще, което личи от многобройните оставени автопортрети.
В тези ранни картини на Караваджо вече се набелязва неговият стил: реалността е лишена от всякаква идеализация, фигурите са естествени и най-вече наблегнатата (изтъкнатата) светлосянка, която прави вярна, жива и жизнена цялата композиция.
Повратът в развитието на художника настъпва след 1600 г. Двете големи платна ("Призоваването на св. Матей" и "Мъченичеството на св. Матей") в капела Контарели в църквата "Сан Луиджи деи Франчези" (Рим) са първата му обществена поръчка на картини с големи размери. Дава му се едногодишен срок и огромно за епохата заплащане.   Караваджо придобива сигурност - професионална и икономическа. Той доразвива своите технически нововъведения - използва тъмния фон, за да рисува само светлите части и да изпъкнат сенките. Оптическият ефект не оставя никакви съмнения - тъмнината е в дълбочина, леко скицирана и почти невидима, за да изпъкне яркостта. Това особено личи в "Жертвоприношението на Исаак" (1603). Караваджо съсредоточава сцената върху момента на спасението: Исаак е облегнат върху скалата и ангелът спира ръката на Авраам с ножа, готов да прободе сина си. Новост спрямо традиционната иконография е терорът върху лицето на Исаак, в контраст с подчинението на баща му. Действието е поставено в отворен пейзаж.
В една от залите посетителят е покорен от сравнението между две картини "Свети Йоан Кръстител" (1604), рисувани по едно и също време. В тази от Канзас сити Йоан Кръстител заема цялото пространство, седнал напреки пред едва загатнат пейзаж. Светлината го удря силно, подчертава контраста между светлосенките, но погледът е в сянка. В картината от Рим позата е подобна, героят е с гол торс, в пълна светлина, обвит в червен плат. Вместо агнето, символа на Йоан Кръстител, има чудесен натюрморт, липсващ в картината от Канзас сити.
В последните години от живота си, независимо от непрекъснатите бягства и драматични събития в живота му, Караваджо успява да нарисува значително количество творби. Свидетелства за неговата изключителна активност е "Саломе с главата на Йоан Кръстител" (1607 или 1610?, Лондон). Уловен е моментът, в който палачът поставя главата на свети Йоан Кръстител на подноса, държан от принцеса Саломе. Композицията е минимална, изчистена от подробности. На преден план са героите в половин ръст, за да се привлече максимално вниманието на гледащия ги.
"Мъченичеството на света Урсула" (1610) е смятана за последната картина на Караваджо. С нея и приключва изложбата. Лицето зад раменете на светицата е на самия художник. Мракът надделява над светлината и формите.
Как рисува Караваджо? В началото следва традиционната за онова време техника: върху светлата основа на платното рисува желаната сцена с въглен или с тънка четка. В следващите пластове наслагва различни цветове, за най-накрая оставя сенките. Така са нарисувани младежките му картини. После променя метода, за да направи своите композиции. Въвежда гравирането - чертае със заострен инструмент върху прясната още основа, добавя с четката тъмни цветове, следвани от ясни. Така набързо скицира бъдещата сцена. Не прави фигурите в тяхната цялостност, а само частите, залети от светлината. Останалото е празнина. С тази техника Караваджо никога не се разделя, прави я с времето съпоставителна и основна.
Отрича моделите на античните майстори и за своите картини използва хора, взети от улицата - истински мъже и жени, приятели и проститутки. Винаги ги представя в естествена големина, с техните слабости, без никаква идеализация. Друга важна новост е светлината - силна и директна, с вече определена посока. Тя набляга на основната точка на действието. В зрелите си творби създава драматични светлосенчести контрасти. Стилът се развива, борбата между светлината и сянката продължава. В последните творби на Караваджо фигурите са буквално погълнати от мрака.
За по-малко от 15 години Караваджо става новатор на живописната техника. Превръща се в модел за много артисти от следващите векове, ражда се терминът караваджизъм. С него започва модерната живопис.


 "Отдих на път за Египет"                                          "Жертвоприношението на Исаак"


"Момче, ухапано от гущер"                         
"Свети Йоан Кръстител" от Рим


"Свети Йоан Кръстител" от Канзас сити            "Мъченичеството на света Урсула"
 

 

Социални работници излизат на стачка

автор:Дума

visibility 10

/ брой: 224

БСП настоява за безплатни лекарства на децата

автор:Юлия Кулинска

visibility 7

/ брой: 224

Предлагат работодателят да плаща до 15 дни болнични на година

автор:Дума

visibility 8

/ брой: 224

Уволняват шефа на ВиК в Перник

автор:Дума

visibility 6

/ брой: 224

До 4 пъти по-скъпа "Гражданска отговорност" за нарушителите

автор:Дума

visibility 8

/ брой: 224

Ще затварят за 3 г. бензиностанции с нарушения

автор:Дума

visibility 8

/ брой: 224

Длъжници няма да могат да напускат България с над 30 хил. лв.

автор:Дума

visibility 8

/ брой: 224

Инвестициите намаляват с 91,7 млн. евро през септември

автор:Дума

visibility 7

/ брой: 224

Предизборен дуел на Джонсън и Корбин

автор:Дума

visibility 9

/ брой: 224

Путин е недоволен от ръста на доходите

автор:Дума

visibility 8

/ брой: 224

Признаването на Косово струвало... $2 милиона

автор:Дума

visibility 8

/ брой: 224

Над 120 журналисти в турските затвори

автор:Дума

visibility 8

/ брой: 224

Въздаяние за предателството винаги идва

автор:Христо Георгиев

visibility 6

/ брой: 224

Тунелът

автор:Йонко Бонов

visibility 6

/ брой: 224

Фактите vs. Властта

visibility 7

/ брой: 224

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ