14 Декември 2018петък15:33 ч.

Точката на И-то

Подемът на "антимъжкия" сексизъм

/ брой: 240

автор:Иво Атанасов

visibility 1005

Утре е студентският празник. Добре е младежите да внимават с девойките, защото границата между обикновения флирт и сексуалния тормоз все още не е дефинирана. След 15-20 години, когато вече са на високи позиции, някоя нова кампания като #MeToo може да подтикне колежките, с които сега се веселят и още нещо, да се оплачат от сексуално насилие. Докладването може да бъде и анонимно. И никой няма да се интересува дали обвинението е доказуемо, нито пък ще спазва презумпцията за невиновност. Виждаме какво се случва сега отвъд Океана. А заиграе ли мечката в двора на Големия брат, неминуемо ще прескочи и в нашия.
Освен погазването на важни принципи на правовата държава, озадачаващи са още две особености на медийния и обществен ураган в САЩ, а вече и по отсамния бряг на Атлантика. Първо, в сексуални посегателства са обвинени мъже все с име, пост, пари или слава. Или с всичко това накуп. Като холивудския продуцент Харви Уайнстийн, актьора Кевин Спейси, диригента от "Метрополитън" Джеймс Ливайн, драматурга Израел Хоровиц, британския министър Майкъл Фалън... И най-дългият списък би бил непълен, защото всеки ден се атакуват нови имена. Но дори изброяването да е изчерпателно, пак няма да открием мъже с непрестижни професии и оскъдни доходи. Може би защото моралът в обществените низини е по-висок. А най-вероятно защото от тях просто не може да се изкопчи нищо. Съдейки и по нашите родни "златотърсачки", които медиите непрекъснато ни навират в очите. Те упорито опровергават схващането, че любовта е сляпа, влюбвайки се все в "правилните" мъже. Понякога, след поредната шумна раздяла, се изпускат да споделят отвращението си с какво, макар и богато, туловище им се е налагало да правят секс, но бързото прескачане при още по-угоени индивиди олекотява и признанията, и същността им. Както олекват мнозина щатски и британски дами, афиширайки как някой, който днес непременно е на висока позиция, преди десетилетия ги е ощипал нерегламентирано.
Второ, прави впечатление, че както в #MeToo, така и в #balancetonporc ("Издай свинята!") свидетелствата и обвиненията са все срещу мъже. Единствено бодигардът на Марая Кери упреква певицата в сексуален тормоз, и то не в двата хаштага. Когато веднъж го извикала в хотелската стая, била в прозрачна нощница. Макар да нямало физически контакт, достойнството му било накърнено. Липсата на мъжки оплаквания създава  представата, че насилвани са само жените. Впрочем, такъв е и замисълът на кампаниите. Но той изопачава действителността. Защото сексуалният тормоз върху по-силния пол е не само възможен, но и реален. Особено с успеха на феминистката революция, позволила на дамите да имат високи позиции в професиите и в обществото. И да се озовават в ситуация, в която мъже са пред избор дали поради служебната си зависимост да откликват на сексуалните им апетити.
Сексизмът се появява през 60-те години на Запад с възхода на феминизма. Терминът е образуван по аналогия на "расизъм". Развоят на събитията показва, че и двете явления могат да минат "под дъгата" и да се изродят в своята противоположност. Освен класическия, има и "антибял" расизъм. Френската евродепутатка Надин Морано например бе извадена от избирателните листи заради изявлението си, че родината й е "юдеохристиянска страна на бялата раса". Независимо от припомнянето й, че това е казано още от Де Гол. Да се изтъкват историческите достойнства на бялата раса, без с това да се принизява приносът на другите, вече се оказва расизъм.
Сексизъм е налице, когато човек се оценява според общата характеристика на половата си група, а не според собствените си способности. Борбата срещу него десетилетия наред е насочена срещу господството на мъжете, поставящо жените в унизително положение. Резултатите от усилията отдавна не подлежат на съмнение. Но и тук, както при антирасизма, процесите вече пресичат червената линия на нормалността. В някои случаи "антимъжкият" сексизъм не просто е предмет на кампании, но и дори е узаконен. Случаите, в които при развод съдът дава правата върху децата на мъжа, са едноцифрен процент. Когато виновен за разтрогването е съпругът, това е разбираемо. Както и при взаимно съгласие, ако двамата са се уточнили да е така. Но и когато съдът е постановил вина единствено на съпругата, децата пак отиват при нея. И не защото ще ги гледа и възпитава по-добре, а просто защото е жена. Поради което се смята за по-пълноценна в тези дейности. Ето го сексизма! Гласуван, подписан и подпечатан. Присъждането на вина подсказва, че майката няма как да е по-добрият родител, но кой се интересува от това? Нали е от "правилния" пол
Кампании като #MeToo в някаква степен са полезни. Преиграването обаче не просто ограничава традиционния сексизъм, но и води към подем на "антимъжкия". От което плюсовете са само за част от обществото, като при това са мимолетни.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info

 

ВСС даде Лозан Панов на Инспектората

автор:Дума

visibility 27

"Малки призми" сменят "рибните перки" по "Графа"

автор:Дума

visibility 38

Валери Симеонов е номиниран за "Човек на годината"

автор:Дума

visibility 189

Окей, да не е Детска, но Правителствена ме дразни

автор:Дума

visibility 149

Месото и хлябът поскъпват след Нова година

автор:Дума

visibility 184

/ брой: 243

Кутия цигари поглъща 17% от дневния доход на българина

автор:Дума

visibility 173

/ брой: 243

ЕЦБ спира да изкупува дългове

автор:Дума

visibility 122

/ брой: 243

Косово ще прави армия

автор:Дума

visibility 3

ЕС удължи санкциите срещу Русия

автор:Дума

visibility 23

Евролидерите отрязаха Мей за нови преговори

автор:Дума

visibility 102

Гафа за "Графа" и покрусеният Крусев

автор:Деси Велева

visibility 384

/ брой: 243

Независимият зависим

автор:Евгени Гаврилов

visibility 236

/ брой: 243

Да почетем ястребинчетата заедно!

автор:Дума

visibility 282

/ брой: 243

Как могат да се убиват деца в една европейска държава?

visibility 335

/ брой: 243