Смешен плач

Камен Старев

С извинение, че съм заимствал заглавие от публицистиката на безсмъртния Ботйов, напълно съм уверен, че то напълно пасва на  моите писания по-долу.
Става дума за голямата тревога, обхванала Брюксел (нашата евростолица), че китайските ринминбини (народни пари) са потекли към Европа и заплашват статуквото, стабилността и единството на Европейския ни съюз. А по-точно?
Поводът за този смут, за тази ясно изразена тревога, е завършилата неотдавна в Будапеща поредна среща на върха на икономическия формат 16 + 1, включващ страни от Централна и Източна Европа (за краткост ЦИЕ) и Китай. На тази среща премиерът на КНР Ли Къцян пристигна с портфейл  китайски инвестиции и заеми на стойност 6 милиарда долара. Ако използваме сметачните си машинки, ще открием, че всъщност става дума за средно разпределение от по-малко от 400 милиона на държава от ЦИЕ. Погледнато от държавнически ъгъл, това не са много големи суми за изтънелите бюджети на повечето страни от ЦИЕ.
И все пак, "мъдреците" от Брюксел са стреснати: тази внушителна група тунеядци, назначени кой знае защо, кога, от кого и как (чийто месечни заплати често надхвърлят 20-30 хил. евро), които денонощно мислят буквално за всяка стъпка на средностатистическия обединен европеец, които ни нареждат с кой крак да станем сутрин от леглото, накъде да погледнем, какво да мислим, какво да правим.
Но всъщност не всички. Брюксел, столицата на кралство Белгия, където се случва с години да няма правителство (защото франкофони и нефранкофони не могат да си разделят държавната баница), има почти за всичко двоен аршин - един  за великите еврочленки като Германия, Франция, Италия, Испания (и дори Британия въпреки "Брекзит"), друг за останалите членове на ЕС, за които все по-често се говори като за "страни с втора скорост" (разбирай второ качество), към които принадлежат повечето  европейски държави от формата "16+1"...
Но да се върнем към въпросната среща в Будапеща, на която дори се осмели да участва и нашият премиер Борисов и дори - О, чудо! - да предложи на китайския премиер на следващата среща на формата в София да се договорят китайски (О, ужас! - китайски, сиреч комунистически) инвестиции за строежа на автомагистрала Хемус, за жп линията Варна-Бургас и други по-дребни проекти. Я Брюксел, де! Я, Брюксел... Дали и този път на нашият премиер няма да му заседне прословутото брюкселско зеле?
Отлично го разбирам. Години наред стоя и чинно слуша "мъдрите" от града на "Манекен-пис" (Пикаещото момче) и по този начин загубихме "Южен поток", съвсем объркахме проектите на АЕЦ "Белене" и какво ли не още. В същото време гордият витяз Орбан, десният, дълбоко религиозен  премиер на Унгария (и домакин на неотдавнашната среща "16 + 1") до момента е инкасирал за страната си над 1800 милиона долара китайски инвестиции, изплатил е държавния дълг към  прословутия МВФ (и веднага е наредил бюрото му в Будапеща да бъде закрито), затворил е "отворения университет" на унгарския евреин Сорос в столицата, строи руска атомна централа и е наредил държавният химн на страна да започва с думите "Боже, пази Унгария!"...
За никого не е тайна, че само споменаването на името Орбан предизвиква пристъпи на тежка алергия в Брюксел - знайни и незнайни охранени чиновничета пищят, заплашват, хулят и обвиняват унгарския премиер в хиляди смъртни грехове. А на него просто не му пука.
Но не мислете, че Виктор Орбан е някакво изключение по отношение на инвестициите от огромната и могъща китайска държава. Големите от ЕС, тези от "първа класа" са достоен пример за подражание. Ето само няколко примера: Британия  досега е усвоила 23 милиарда долара от Китай, Германия - 18 млрд., Италия - 12, Франция - 10, и т.н. Все кръгли суми. И при това леко занижени...
А къде сме ние? - както гласи известният статистически въпрос. Ами ние, ние... сме с джобната сума от 288 милиона китайски инвестиции. Може би това е дъното в списъка на еврочленките инвестиционни клиенти на КНР. Ние сме точно по старата рецепта: "Не давай много пари на бедния - ще почне да мисли!".
Но защо да гледаме само към центъра на "стария континент"? Да обърнем поглед към нашата южна съседка - Гърция. Само през последните няколко години над 10 милиарда долара пристигнаха от Китай към древна Елада - първо наем за две неголеми пристанища в Пирея, второ - за концесия на пристаните на крайморския Солун. Но, внимание! Това е само върхът на айсберга. Инвестиционните амбиции на гръцкото ръководство са далеч по-големи.
Според изявление на гръцкия зам.-министър на икономиката Стергиос Пициорлас, направено по време на посещение на премиера Ципрас в КНР, в момента годишният търговски оборот Гърция-Китай надхвърля три милиарда долара, като съществува реална възможност в близко бъдеще в страната да влязат нови 40 милиарда долара китайски инвестиции.
По време на визитата на Ципрас в КНР бяха подписани две големи споразумения за икономическо сътрудничество  - едното в сферата на "зелената енергия" между концерна "Копелузос" и китайската "Шънхуа груп" на стойност три милиарда долара и второ - за изграждането на мрежа оптични кабели между фирмата "Фортнет" и китайската ZTE на сума от 500 милиона долара. И отново, драги читателю, спомни си "българската" цифра 288...
Ще спра дотук, за да не замирише писанието ми на съседска завист. Изкушавам се да отговоря на въпроса: кой, всъщност е най-големият реципиент на китайски помощи и инвестиции? Естествено, не Европа, не Африка, а самите Съединени щати. Дългът на САЩ към Китай надхвърля вече 2,5 трилиона долара (2500 милиарда долара). Иначе казано: всеки в Щатите - от пеленачето до белобрадия старец дължи на Пекин над 850 долара. Ами, защо Китай не си поиска дълга?, би попитал някой. Ами, защото САЩ са най-големият клиент, най-големият пазар за китайска продукция в света. "Фабриката на света" - Китай, произвежда, а  пазарът в САЩ купува и консумира - наистина не в брой, а с държавни и частни облигации и с други финансови инструменти. И така, Щатите са на изхранване и обличане от комунистически Китай. А докога? Отговорът е в недалечното бъдеще.