Москва - северната красавица, която покорява

Бил съм тук като дете. Спомените ми са мозаечни и красиви, както следва да бъдат детските спомени. А днес? Какво щях да видя? Щях ли да се разочаровам, както обикновено се случва, когато човек се връща към места, посетил в детството, и погледне на тях с очите на възрастен? И само сантименталните спомени ли щяха да ме движат?
Москва. Отново съм тук. Движим се по многолентово шосе, сред потоци от коли, но в един момент шофьорът завива по чисто ново, отворено преди дни. Съкращава много пътя, казва той, прави се много за облекчаване на трафика. И как иначе, в града живеят по официални данни 12 милиона и 400 хиляди души. По неофициални - много повече. Мегаполисът като магнит привлича към себе си малки селца и ги превръща в свои квартали. Навсякъде кипи ново строителство. Между високите блокове обаче се оставят големи междублокови пространства, в които има много зеленина, детски площадки, паркчета.
Неусетно стигаме до хотела, разположен в северната част на Москва. Нямам търпение да видя поне малко града и макар че е вечер, избирам най-удачния за мен начин - обувам маратонките и се впускам в крос по московските улици. Първото, което ми прави впечатление, е, че те са ярко осветени, много добре поддържани и изключително чисти. Все още по по-големите има много коли, но щом попаднеш в малките, там е много тихо и приятно.
Сутринта отново излизам на крос, но вече проучил добре околностите. Оказва се, че само на пет минути е разположена Ботаническата градина "Н.В.Цицин". Създадена е през 1945 година, тя е една от трите в Москва и е най-голямата, както и сред най-големите в Европа въобще. На територия от 360 хектара са разположени 2000 вида дървета и храсти от целия свят. Градината обаче е по-скоро парк, в който московчани се разхождат, спортуват или просто се наслаждават на почивката си. Спокойствието и чистият въздух опияняват.
Въобще Москва е градът на парковете. Те са белите дробове на огромния мегаполис и са навсякъде. Някои са асфалтирани, други са естествена гора. Много добре поддържани, чисти и сигурни - охраняват се с камери. Освен в Ботаническата градина, бях и в Останкинския парк, който е свързан с градината посредством мостче над живописна рекичка. Тук се намира едно от именията на известния дворянски род Шереметиеви - истинско постижение на архитектурата на XVIII век. Разцветът на имението се свързва с името на граф Николай Шереметиев. Любопитно е, че големият палат е направен изцяло от дърво и е замислен като дворец - театър и пантеон на изкуствата с картинна и скулпторна изложба и огромна библиотека. Имало е театрална трупа от над 300 актьори, която е изнасяла представления, на които често е присъствал и самият император.  Непосредствено до парка се намира ВДНХ (Изложбата на постиженията на народното стопанство) и телевизионната кула в Останкино. Стърчащият връх на уникалното съоръжение, който през нощта свети в преливащи цветове, е чудесен ориентир, ако се загубиш по парковите алеи. Кулата, която издържа пожара през 2000 година и не рухна, днес е възстановена напълно.
Останкинският парк също е реконструиран през 2014 година. В него днес има велоалеи и алеи за конна езда. Красиво е езерото с плаващата сцена и фонтаните. В парка се намира най-голямата в Европа площадка за скейтборд. Желаещите да спортуват могат да го направят на малкия кокетен стадион, който е осветен нощем, а достъпът е свободен.  
Чистота в Москва е нещото, което наистина впечатлява. Още първия ден забелязвам малки тракторчета с водоноски. Мисля си, че сигурно има авария и водата е спряла. Оказва се обаче че това са само част от машините, които денонощно мият и чистят града: улиците, включително и най-малките, тротоарите, парковите алеи. Голяма част от старите жилищни комплекси  се ремонтират, както и пътищата. Москва се променя с часове, но в същото време запазва онзи дух, който много трудно може да бъде определен, но който покорява сърцето. Като любовта, която те връхлита необяснима и в същото време логична, защото си открил в любимия човек това нещо, което привлича един към друг, което не можеш да намериш другаде.
Имам късмет, че съм в Москва по време на тържествата, свързани с 870-годишнината й. Настроението е приповдигнато, улиците са пълни с хора. Попадам на булевард "Тверской". Трудно е да се разминеш, в деня на празника е превърнат в пешеходна зона. Виждам сградата на правителството на Москва, на нея, под балкона, има плоча, отбелязваща, че от нея е говорил Ленин. Паметникът на Ленин в Москва продължава да се извисява, библиотеката също носи неговото име, мавзолеят го има. Хората са разделени във вижданията и оценките за миналото, но именно толерантността е тази, която ги обединява и съответно прави Русия силна. В Москва си стои паметникът на Георги Димитров и никой не го цапа с боя, не иска да го премахне.
Ето го и Большой театър, а аз самият имам шанса да се насладя на постановка в Малий театър. Поставил съм си за цел да видя и театъра "Таганка", където е играл Висоцки.
Стъпвам на Червения площад. Опитвам се да съм спокоен, но сърцето ми бие. И в този момент спомените от детството изведнъж придобиват яркост. В деня на празника на града площадът е по-различен, има изградена сцена, трибуни. Но виждам ГУМ, виждам Историческия музей на Червения площад, виждам храма "Василий Блажени". Тук е и знак, отбелязващ нулевия километър, от който се измерват всички автомоблни пътища в Русия. Туристите хвърлят монети, за да се сбъднат желанията им. Решавам, че през следващите дни пак ще дойда тук. В края на краищата не успявам, но нищо, друг път.
В програмата е предвидена обиколка с автобус по забележителностите на Москва. Красивият град ме оставя без дъх: големи улици, широки тротоари, масивни здания, паметници, история. Задръствания, напрегнат живот и в същото време славянско спокойствие. Потокът с коли тече по шосетата, метрото в час пик е претъпкано, въпреки че влакчетата се движат на по-малко от минута и в същото време огромните пространства на града се разстилат, накъдето ти стигат очите, а реката тече все така мъдра и величествена. Най-красивата панорама е от Воробьевы горы, откъдето мегаполисът се вижда като на длан. Отпред е стадион "Лужники", но той е в ремонт за предстоящото през 2018 година световно първенство по футбол. Зад гърба ми е знаменитият Московски университет с неговото красиво високо здание.
Всъщност Москва никога не е била висока, а широка. Градът заема разточително голяма територия, разстоянията тук са нищо. Но амбиции за високо строителство винаги е имало. Първите високи небостъргачи са седемте еднотипни сгради, построени в различни части на града през миналия век. След това - известните "книги", които се намират на "Новия Арбат". Сега в града се строи "Москва сити", по подобие на бизнесцентровете в другите световни мегаполиси - комплекс от модерни небостъргачи.
Москва е зелена. Разбира се, не и самият център, където старите сгради на по два - три века са разположени плътно една до друга. Но и тук има усилия нещата да се променят. Популярното и възпято в стихове и песни "Садовое кольцо" (в превод "градински пръстен") е булевард във формата на кръг, пресичащ центъра на града и свързващ други важни пътни артерии. Навремето е имало градини, откъдето идва и названието. Сега идеята е булевардът да бъде отново озеленен, при това с ... плодови дръвчета.
Стана дума за "Новия Арбат", но няма как да дойдеш в Москва и да не се разходиш по стария, възпят в едноименната песен на Булат Окуджава. Улицата е пешеходна, пълна с магазинчета, ателиета, кафенета. Има и паметник на Окуджава, както и на А. С. Пушкин със съпругата му Наталия. Двамата са живели шест месеца тук непосредствено след сватбата. Чашка чай с вкусна пирожка, сладолед "Пломбир" от уличните колички. И онази неповторима атмосфера на старата Москва, съхранена през вековете.
И още... Има толкова още много неща за разглеждане. Но времето е твърде малко, не стига. Дано имам шанса да се върна пак, да се връщам отново и отново... Да, годините са минали, момченцето, което в захлас гледаше някога играчките в "Детский мир", е пораснало (може би?). Но градът, погледнат вече през погледа на голям човек, очарова.
Бил съм в много световни столици, в големи и красиви градове. Навсякъде има какво да се види. Но Москва за мен е онзи град в чужбина, който чувствам най-близко до сърцето си. А това не се обяснява, това се усеща. Както не се обяснява и любовта.


Боян Бойчев


Ботаническата градина                                Входът на Червения площад


"Москва сити"                                               "Арбат"