18 Април 2024четвъртък04:21 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

На фокус

Само с надежди ли да живеем?

/ брой: 224

автор:Зорница Илиева

visibility 1335

Както е тръгнало, ще си спомним за старата фолклорна закачка "последният да изгаси светлината". Не толкова заради демографския ни срив, а за онзи упадък, граничещ с примирение, който казват, че е по-жалък от пречупен гръбнак.
Живеем си наистина в някаква безкрайна  панихида, вторачвайки се в безчестие, несправедливост, крадливи управници, имитиращи дейност служители, сринато образование, линеещо здравеопазване, политическа чалга и всичко онова, което съпътства нашия т. нар. преход. Мърморим, хленчим, но "кучето си лае, керванът си върви". Верни на почина "рапорт приет", напоследък "отпушват духа от бутилката" - както сутрешните ТV водещи по едно и също време, между едни и същи обикновено досадни реклами, заклеймяват нелицеприятни ситуации или дразнещи населението местни събития. Налага се да дават гласност и на слова, които самозабравили се т. нар. политици ръсят, за да "оборят опоненти", но всъщност доказват познатото "пази, Боже, сляпо да прогледа". С мисъл, че са "хванали Бога за шлифера", щом са във властта, някои не успяват да прикрият липсата на "първите седем години", което беше неписано правило на всяко българско семейство в минали времена.
Тъжно е да се слуша унизително говорене на депутати, непознати за широката общественост. Но е особено срамно, че медийното пространство се задръства с грозни, непремерени, дори цинични изблици на харесвани избраници или дейци на т. нар. културно-научен фронт. Идва наум онази мисъл (на Маркес?), че "когато хората разберат, че настоящето не е това, за което са мечтали, тогава се появява носталгията". Мислещото гражданство отдавна е в състояние на носталгия по оратори от висша класа, каквито сме имали, по политици от миналото, за които честта на държавата България е стояла над боя в затвора, осигурен от политически противници, тъгуваме по изящния речник на учени - министри или военни, които, макар и победени от превъзхождащ ги числено враг, са били на особена почит, като ген. Вазов.
Защо днес няма такива личности? Защото нямаме армия или защото учените ни си докарват доходи чрез таксита или битки за западни проекти? Защо конференции в София се водят с обявена чрез плакати из цялата столица тема "Youth in Europe-better Europe", а почти всички реклами в метрото са на английски? Щели да внасят закон за езика, вместо да се погрижат да съхранят кирилицата, без да си играят на законотворчество в стил "от пусто, в празно". Може и да припяват "Върви, народе възродени", но в провинциално селище лавката е наречена "Нерон", "Холивуд" или "Буда", а на кметството има катинар, защото се бере гроздето. Каква е връзката? Ами няма връзка, всичко е развързано и се стига до извода, че Будителите вече няма кого да будят. Ако ги има изобщо.
Затова си честитим Хелоуин и витрините на магазините са "украсени" с тикви. По "Витошка" било пълно с консумиращи по баровете и това говорело за просперитет на народа. Ала по "Графа" магазините един след друг пускат кепенци и това не прави на никого впечатление. Сменят се артикули и наематели търговци толкова често, че никога не се знае дали след време ще намериш онзи магазин и стока, която си помнил доскоро.
 В този ред на мисли няма как да не стигнем до здравеопазването, защото е болна тема и не само поради честото сменяне на здравните министри. Дали са верни слуховете, че "Бърза помощ" често препоръчва и кара пострадалите в частни болници, защото се получавали минимум по 100 лева за "доставен" болен? Защо лекари работят на 3 места, някои от тях в провинцията, и едното задължително е в държавна болница? Как почиват, кога имат време да се информират за новости или модерни практики? Защо лекари услужливо те насочват към съответна траурна агенция, ако, недай Боже, близък си отиде. Или ти препоръчват онази фирма, която "най-добре организира" доставка на наложителни уреди за възстановяване? Под сурдинка се говори, че 300 лв. сменяли джоба на собственост в такива случаи... Защо медсестри тичат от дежурство в държавната болница към частната и по-често дремят в сестринските стаи, защото са преуморени? Нямало кадри? Отивали на Острова, защото там парите били много. Защо ли? По-удобно било тук да се наемат работници от други страни! Пък ние да се гърчим в безизходица.
И отново поговорка - "не е луд оня, който яде баницата...". Създавал поговорки народът ни, трупал опит, мъдро изтърпявал несгоди и трагедии. Оцелял, вярвал, създавал. Сега защо се "опростачва", както свикнахме да твърдим? По примера на боричканията зад Океана, където оплюването си е в реда на нещата, дори и да става въпрос за президента? Мода, нрави съответстващи на турбулентния свят, в който живеем? Или озверяване от алчност, защото всичко е стока и парата е новият Бог? Крамоли, бабаитлъци, самоизтъкване, мишкуване, ненавист към ближния, безразличие към страдащия, безлично време, край няма. Знае се, говори се, възмущаваме се. Но "керванът си върви".
На макрониво направо сме отличници, а хората недоволни. Недоволни, но мируват. И мисъл не минава да се хабят като "в зората на демокрацията". Защо ли? Нямало алтернатива. То и преди казваха, че "времето е наше", защото "кой друг, ако не ние", а после все изникваше нещо друго и хората вярваха, че е различно. Всъщност майсторлъкът е нещо проверено, издържало, доказвало се през годините да успее така да подреди нещата, че макронивото да слезе при хората. Крайно време е, защото няма да има кой и да изгаси светлината след години. Така се говори. За майсторството ще видим, надеждата умира последна. Но само с надежди не се живее. Доказано.
 

България трябва да се откаже от плоския данък

автор:Дума

visibility 320

/ брой: 73

Правителството взе 200 млн. лв. вътрешен заем

автор:Дума

visibility 280

/ брой: 73

Близо 500 000 души обявиха доходите си пред НАП

автор:Дума

visibility 261

/ брой: 73

БАКБ купува Токуда банк

автор:Дума

visibility 264

/ брой: 73

Киев провокира риск от ядрена катастрофа

автор:Дума

visibility 345

/ брой: 73

Израел търси умен отговор срещу Иран

автор:Дума

visibility 300

/ брой: 73

Китайската икономика надмина очакванията

автор:Дума

visibility 267

/ брой: 73

Започна наказателно дело срещу Тръмп

автор:Дума

visibility 261

/ брой: 73

Мътилката

автор:Александър Симов

visibility 290

/ брой: 73

За гарантиран достъп до услуги и дом за всеки

автор:Дума

visibility 307

/ брой: 73

Правим голямо ляво патриотично обединение

visibility 317

/ брой: 73

Обида за дипломацията

visibility 256

/ брой: 73

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ