Така живях

Авторът на ДУМА, приятелят на вестника, писателят с 11 книги зад гърба си, сценаристът на игрални филми и новели, както и на телевизионния сериал "Неочаквана ваканция" Никола Статков издаде нова книга. Дванадесета поред, този път автобиографична. "Така живях" е с романтичното подзаглавие "85 стъпки от люлката" и ще ви пренесе в по-далечни и по-близки дни, месеци и години, за които авторът не пести емоции, вълнения и думи.
Предпочетох перото пред бюрото - с това откровение направилият 85 стъпки от люлката досега Никола Статков дава ясен отговор защо е избрал не да прави държавническа или партийна кариера, а да твори за хората. "Когато човек е дете, не мисли, че има старост, че има смърт. И това е прекрасно, защото живее пълноценно, без страх от бъдещето. Аз отдавна съм бил дете, вече съм в заника на дните си, нямам никакви илюзии, знам - дотук беше всичко. Живях достойно. Лошо никому не съм направил, добрини съм сторвал на много хора. Рядко съм получавал благодарност, знам, че тази стока винаги е била дефицитна; в повечето случаи всичко свършва така: изтъках си платното, ритнах ти кросното. Винаги съм бил признателен за стореното ми добро, ничие кросно не съм ритал..." Така звучи изповедта на твореца, писателя, Човека Никола Статков.
За почитателите на документалистиката, истинските новини и недалечното минало в книгата има премного факти, срещи и разкази за известни личности. Има и горещи реакции. И сравнения между онова, социалистическото, и настоящето. "Не отричам нито една идиотщина, нито едно престъпление, били по времето на социализма. Но тогава имаше идеали и идеи за бъдещето на България. Днес няма нищо. Вече 27 години страната се управлява, с малки изключения, от люде, които мислят само за баницата, само за гювеча...", констатира с болка Статков. И с още по-голяма тревога отбелязва: "Не вярвам, че България има бъдеще. Не вярвам, че човечеството има бъдеще."
Авторът не е изпълнен с негативизъм, не е песимист, споделя болка, натрупана в годините - от люлката до днес. Днес, което го тревожи, вбесява, притеснява, кара да бъде нащрек и да алармира за всяка нередност. Прави го и със статиите в ДУМА, и с книгата "Така живях". Прави го с присъщото му чувство за нетърпимост и непримиримост: "Гледах по телевизията, в която работих повече от 30 години, предаване, в което редакторът разговаряше с три жени; едната от тях, Албена, игра като момиче някога в моя сериал "Неочаквана ваканция". Хвалиха филма. Мерси. Защо обаче не го излъчват? Ами защото темата му е от съпротивата против фашизма, а както се знае, животно като фашизма у нас не е имало, партизаните са били терористи и бандити." Така пише Никола Статков. Защото така е живял и онези, които не знаят, не помнят или не искат да помнят, няма как да му свалят шапка.
Благодарим, приятелю!



Книгата "Така живях" на Никола Статков ще бъде представена днес, 15 ноември, от 18 ч. в Музикалния салон на Централния военен клуб.