Нова ера в Македония, но без Груевски?

Когато преди повече от месец попитах стари приятели от Скопие какви резултати очакват на предстоящите местни избори на 15 октомври, те с доста ведър смях ми казаха "па они ке се степат, па после ке видиме". Типично по македонски (или български?), както се казва. Е, не познаха, защото не се "степаха". Не познаха обаче и наблюдатели, както и социолози, в региона и извън него, които вещаеха резултати "на кантар" т.е. около 50/50 процента за двете основни партии в Македония, СДСМ и дясната ВМРО-ДПМНЕ. И преди втория тур на месните избори (29 октомври), е ясно, че има "убедителна победа за СДСМ на местните избори". Такова е мнението на повечето македонски медии, които цяла седмица след изборите са на етап анализи и прогнози за бъдещето на страната след този "край на ерата Груевски".
Да се "вади нож на умряло куче", както гласи нашата (има я и в Македония) поговорка не е бон тон. Особено в традиционната дипломация. В края на изборния ден на първия тур лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевки с треперещ глас, но все пак с изражение, което демонстрираше желание за увереност и сила, намери сили да призове за мобилизация за втория тур, не спомена поражение или оставка, но едва ли някой се съмнява, че краят на политическата му кариера се вижда. Още повече, че той самият вече имаше изявления, че ще носи "най-голямата отговорност", което някои "преведоха" като обещание за оставка при загуба на местните избори. А загубата е не само неочаквана. Тя е смазваща, когато си имал свои кметове в 58 от общо 80 общини, а сега едва успяваш да класираш самостоятелно свои представители в 3 кметства.
Разбира се, че за втори тур ще се води битка в 36 общини, но картината едва ли ще е по-различна. Получава се нещо като нашето "ходи се след победителите". Какво да се прави, корен.
Според Али Ахмети, лидер на водещата албанска партия ДСИ, изборите са били "без много и значими нарушения", а и Груевски, независимо от думи за "манипулации", "насаждан страх" или "нарушения", не оспори резултатите. Този път традиционните емоции са отстъпили място на "отиване за гъби", както казваме у нас. Избирателната активност е по-ниска от обикновено (58%), но достатъчна, за да придаде категоричност на успеха на СДСМ. Лидерът на социалистите наистина има основание да ликува и да казва на членове и симпатизанти на митинг пред Собранието, че е "дошло време за радост", че "свърши ерата на местните шерифи" и "Македонийо, за тебе идат хубави времена". Следващите слова обаче са по-различни, някак по-сдържани, звучащи миролюбиво и добронамерено. Едва ли и премиерът Заев е очаквал такава впечатляваща победа. Не може да не си е дал и сметка какво го чака в бъдеще, особено ако е отчел състоянието на опозицията след такава загуба и ролята на албанските партии за неговата победа.
Да отстоиш победата и да изпълниш поети обещания е толкова отговорно и невинаги  съпроводено с положителни емоции, че е по-добре  да се предупреди, че "предстои работа за всички в нашата хубава Македония", че "сплотени да слушаме внимателно народа си", защото "гражданите победиха" и "в Македония има живот за всички". В унисон с практиката по света напоследък Заев ликува с "Македония над всички", но и с обещания да се управлява според законите, при прозрачност и с отговорност пред обществото.
Точно това е основният въпрос, който обществото и редица медии си задават в Скопие. Дали резултатите от местните избори ще дадат старт на нов начин на управление, "нова ера", която обещаваше и Груевски,  или укрепването на властта ще осигури на новите градоначалници възможност да наследят старите практики и действат в лична и партийна изгода, а не съгласно отговорността пред гражданите, за която Заев говореше в предизборната си кампания.
За членството в НАТО и ЕС е излишно да се коментира, защото всички, според декларациите на партийните лидери, са "за". Този приоритет го има и ВМРО-ДПМНЕ в програмите си от години, но "не на всяка цена", както казваха в тази партия. Всъщност точно заради ангажиментите си за членство в НАТО и ЕС Зоран Заев е приет от международната, по-точно западната общност и има съответната подкрепа.
Ирония на съдбата е, че Груевски се надяваше (и вярваше!) на категорична победа на тези местни избори, за да има възможност да предизвика извънредни парламентарни избори и да се "върне на бял кон" на национално ниво като премиер. А сега, казват, има вероятност Зоран Заев, окрилен от победата, да предизвика парламентарни избори, за да си гарантира парламентарна стабилност за реформи. На този етап неговото парламентарно мнозинство, което е коалиция с албански партии, е особено крехко и често се стига до познатата ни практика "извиване на ръце".
Предстои период, в който трябва да се изпълняват поети обещания пред албанските партньори, които го подкрепиха, както за формиране на коалиционното му правителство, така и на местните избори. Ратификацията на договора за добросъседство и сътрудничество с България, както и активирането на преговорите с Гърция за изход от спора за името на страната е едната страна на предстоящи трудни и дискусионни въпроси в Собранието. Доста по-сложно е да се убеди православното население в Македония, че даването на статут на албанския език на цялата територия на държавата като втори официален език е целесъобразно и няма да отваря път към федерализация или ново разделение сред обществото по етнически и религиозен признак. Не са малко македонските граждани, които вярват, че сянката на т. нар. ислямска дъга, която на Балканите се олицетворява от албанския етнос, наистина съществува и изпитват опасения за бъдещето на държавата си като единна и в настоящите граници. Редица събития в региона непрекъсната напомнят за съществуването на доктрини и каузи, които стоят в основата на разделението и противоборствата на този европейски полуостров.
Да се балансира между подкрепа за общности, които изповядват мюсюлманска религия и придружаващото тези процеси отчуждаване на православното население, не е лека отговорност. Уравновесяването на различните влияния, включително подкрепяни отвън, е сложна игра и изисква онова балканско сътрудничество, което бе  в основата и на българското настояване за подписване на договора за добросъседство, и за дипломатическите усилия да се поставят Балканите в дневния ред на ЕС, и да се активират връзките между България, Гърция, Румъния, Сърбия, за да се устои на разпадни процеси и заплахи от близо и далеч. В тази връзка никак не е случайно, че Туск официално предлага среща за Западните Балкани, която да се състои в София (заради председателството) през май 2018 година. Целта е да се опитат балканските лидери да осъществят онова сближаване, което ще им гарантира стабилност и "европеизиране", а не разпадни процеси и нови кризи. Достатъчно събития има в такава посока.
Американското посолство в Сараево реагира за часове, когато парламентът на Република Сръбска гласува резолюция за военен неутралитет на страната, но Вашингтон го отхвърля с мотив, че това не е в компетенциите на Баня Лука. Сърбия от своя страна чрез президента Вучич нееднократно заявява, че членството в НАТО не стои на дневен ред пред Белград и кани руския министър на отбраната Шойгу да присъства на парад по случай освобождението на сръбската столица през 1944 година. Ситуацията с Косово и натиска на ЕС и САЩ да се решат проблемните въпроси между Белград и Прищина, включително признаването, вероятно ще бъде тема за референдум в Сърбия през следващата година. В същото време управляващите в Белград укрепват армията си и осигуряват руски военни доставки, не само МИГ-29, за въоръжените си сили. Сръбски генерали, участници във войната през 90-те години, получават възможност за "реабилитация и морална компенсация", като преподават във Военна академия.
Хърватската президентка Колинда Грабар-Китарович подписва в Сочи след среща с Путин  6 документа за международно сътрудничество, и то след като обяви, че Хърватия ще купува нови самолети.
А гръцкият президент Павлопулос твърди, че "виждаме, че се развива състояние на международен авантюризъм в отношенията между Тирана и Прищина", което може да се отрази на гласуването на Атина за членството на Албания  в ЕС. Атина не е признала Косово. А премиерът Ципрас преговарял при среща с президента Тръмп за доставки на американски втечнен газ за Гърция и България.
Както и да се погледне, все сигнали, че на Балканите са в действие онези малки "камъчета, които могат да обърнат колата". В зависимост от онези, които чертаят пътя на колата.
Това е една от причините да се твърди, че на Зоран Заев му предстоят не особено леки времена и че еуфорията от победата не би трябвало да продължава дълго. Както препоръчват в "Дойче веле" - "има място за умерен оптимизъм, но не за еуфория".
Би трябвало трезво да се отчете и участието, както и ролята на албанските партии  в местните избори в Македония. Те спечелиха общо 20 общини на първи тур и подкрепиха СДСМ за победата в Скопие. Белградските медии дори пишат, че "единствените победители в тези избори са албанците". Различното този път е, че и между самите албански партии имаше конкуренция и оспорване на резултати там, където те стояха от "двете страни на барикадата". Защото Беса, смятана за турска, къде явно, къде "зад кадър" подкрепяше ВМРО-ДПМНЕ, а за Кичево твърди, че победата е обща, а не заслуга само на ДСИ.
В тези избори СДСМ заложи на идеята, че "който спечели Скопие, печели изборите" и се опря на албанското рамо, а Груевски предпочете да вярва в подкрепата на малките общини, чиито селскостопански стопани получаваха помощи от неговото правителство, което в крайна сметка се оказа губеща позиция. Казват, че така е разчитал да спечели повече на брой общини и да обяви победа за партията си.
У нас картината в това отношение е същата, но като в криво огледало. Столицата гласува вдясно, а малките общини остават по принцип верни на левите идеи. Любопитен е и фактът, че Груевски и в предизборната си кампания акцентираше върху известната негова т. нар. антибългарска политика и залагаше на "предателството на Заев" по отношение на договора с България и за името с Гърция. А такава политика в миналото се водеше от СДСМ (включително от Зоран Заев в ранен етап като кмет на Струмица), докато дясно ориентираната ВМРО-ДПМНЕ, начело с Люпчо Георгиевски, подписа онова споразумение от 1999 г., което е в основата на настоящия договор, който обявихме за "най-успешния ход на българската дипломация днес". Георгиевски бе и човекът, който лансира Груевски за лидер на ВМРО-ДПМНЕ след оставката си, но едва ли е предполагал каква трансформация може да се изживее в политиката, особено ако заради властта се оставиш да ти дърпат конците други. Политическата игра се води вътрешна и все в името на гражданите, но играчите са повече и никой не се съмнява, че са и външни. Какво да се прави, Балкани!
Нормално е след официално обявените резултати от местните избори в Македония да се смята, че Груевски не само е с "разклатен авторитет", но и че ще последва оставката му. Тя бе поискана още след първия тур от някои членове на новообразувана фракция във ВМРО-ДПМНЕ, наречена "Инициативи за реформи и демокрация на  партията". Исканията са за промяна на статута на партията, за да могат самите членове да избират пряко партийните органи и да имат роля при взимане на решенията. Реформаторите не вярват, че Груевски може да стане "нов", независимо че беше въвел в употреба термина "нова ера" в кампанията за изборите. Казват, че тези млади членове на ВМРО-ДПМНЕ имат подкрепа и от учредителите на партията, но дали ще насочат енергията си в заклеймяване на "виновника" за неуспеха на местните избори или ще отправят погледи към бъдещите политики като опозиция в Собранието, предстои да се наблюдава. Ако надделеят емоциите и битките за лидерство в обърканата от неуспеха партия, тогава Заев наистина ще трябва само с подкрепата на албанските партии да се справя с проблемите на страната, които никак не са малко във всички области от живота. Друг въпрос е дали това ще е полезно и удачно за Македония.
Има нужда от отрезвяване в Скопие, но и у нас, защото да се твърди, че "с "победата на Заев свърши ерата на македонизма" е малко прибързано. Наслагванията са от десетилетия, а всяко натякване среща отпор. Дори там, където най-малко се очаква.



Емоциите от изборите вече започват да утихват, идва ред на работата - време е да се изпълняват обещанията
БГНЕС


Заев е наясно, че той и неговата партия са изправени пред историческа задача и нямат право на много грешки. Отговорността е голяма, точно както и очакванията на гражданите


След изборите Никола Груевски загатна с наведена глава оттеглянето си от политическата сцена в Македония
БГНЕС