18 Ноември 2018неделя04:51 ч.

Славни традиции

Ти си юнак, силен българин!

Командирът на полка нарежда боецът и борец Паунко Коджабашев да ходи с файтон на народните борби и с него да се връща, че така да пренася спечелените награди

/ брой: 191

автор:Михо Червенков

visibility 485

Борбите по българските земи са се практикували още от траките. След победа на състезание по борба през 235 г. тракиецът Максимин става император на Рим. Първото датирано състезание между български и византийски борци е през 851 г. Мнозина прочути български хайдути и революционери били известни и като добри борци: Страхил войвода, Чакър войвода, Филип Тотю и други, а Стефан Караджа през 1861 г. в Тулча след като надвива най-големия турски борец Ала Плиса Пехливан и животът му е застрашен, заминава за Влашко.


Откакто се помни, в родното ми село на годишния събор винаги е имало борби. Моминоцърквенци не могат да си представят събора без борби - те дори са най-важната част от празника и общината отрано взема мерки да осигури наградите за първенеца, пък и за втория, за третия. Спомените за тях се разказват и преразказват от поколение на поколение.
До нас са стигнали случаи, станали още от времето на робството. И тогава в селото е имало мъже по-яки от поробителите и са могли да покажат сила, ловкост, пъргавина, но как човек от раята да надвие турчин, като се знае, че ще последва жестоко отмъщение. Много пъти е било така, но понякога на българинът му писва.
Било е по онова време. За селския събор (панагир), тогава на 8 август, пристигат трима-четирима млади турци, прочути пехливани. Идват силни мъже и от околните села. В селото е и нашенецът Стоян Калъчлията. Той участвал в четата на Страхил войвода, а по-късно събира чета от негови съселяни. Славел се не само като храбър и безстрашен, но и като юначен българин и голям пехливанин. След обяд започват борбите, писват кларнетата. Турските борци побеждават всички българи, но не защото били по-силни, а защото нашите, като покорна рая, се оставяли да бъдат повалени, правели на турците евалла.
Озлобен, Стоян Калъчлията хвърлил кошулята, плеснал с ръце и излязъл срещу бабаитите. Турците се надявали, че и с него ще се справят лесно. Но без да му мигне окото, натръшкал тримата един след друг на земята като снопи. Четвъртият отказал да се бори. Стоян спечелил наградата. Оттогава му останало името Калъч пехливан, или Калъчлията.
Победените турци не могли да понесат срама, тръгват си опозорени, но решили да си отмъстят. Един ден пристигат в село, отиват при къщата на смелия борец и питат за него. Майка му им казала, че той спи на хармана. Те тръгват натам. Стоян обаче си бил вкъщи, чул това и бързо изтичал пред тях, взел дебело дърво и го покрива с черга да прилича на спящ човек и се скрил. Турците пристигат и с ятаганите започват да удрят. Тогава Стоян изскача изневиделица и с брадва ги пречуква. Повикал верните си другари и ги заравят в близкото дере, прикрито от стройни каваци и шубрак. След известно време роднини на турските борци пристигат, търсят ги, разбрали къде е мястото, откриват труповете, разплакали се кадъните, разридали се. Оттогава мястото се нарича "Плачковица".
След отхвърляне на чуждия ярем тази традиция се запазва, пак идват и турци, но нашите вече не се страхуват, борбите са истински - няма аги и рая. И се зареждат нови поколения борци. В първите десетилетия на ХХ век борбите не минават без Стоян Колеолов, Жеко Милев, Атанас Николов, Кольо Пехливан. Сред тях ярко се откроява Паунко Николов Коджабашев (б.а. - Коджабашев - много добър, най-силен).
От малък, както всички момчета, се бори по поляните, на събори, и показва сила, умение, бързина, прилага хватки. Вземат го войник. Минала клетвата и на следващия неделен ден Паунко го няма в казармата. Няма разрешение за отпуск, не се мярка в района на казармата! Надвечер се прибира с овен на врата и отива право в готварницата. Кипнал от яд, фелдфебелът го пита къде е бил, а той отговаря:
"В съседното село имаше събор с борби, аз съм борец, отидох, надвих всички, спечелих първата награда, ето я - и сочи овена - да се сготви за всички!"
Фелдфебелът, винаги строг и намръщен, но всичко е така, закъснял, обаче сам се връща и то с награда. Как да го бутне в ареста? Разминало му се.
След някое време това се повтаря - Паунко идва, води теле и право при кухнята на полка! Научил и ротният командир, заговорило се в казармата, това стига и до ушите на командира на полка. Поискал да го види. Придружава го, доста неспокоен, ротния командир, а и Паунко е притеснен, какво ли ще стане? - нарушавана е дисциплината, вътрешния ред, престъпван е уставът.
Ротният командир докладва, полковникът, навел глава, слуша и леко се усмихва. Вероятно е роден в село и знае, че борците са уважавани мъже. Това момче излиза от казармата няколко пъти без разрешение, но не отива да пие, да се бие, да краде и сам се връща. Поглежда го:
"Ти си юнак, силен българин!" и разпорежда:
"Отсега насетне на съборите ще тръгваш след разрешение от ротния командир, ще ходиш не пеш, а с моя файтон и с него ще се връщаш, ще осигуряваме превоз и за наградите!"
Става и му подава ръка с краткото: "Браво".
След уволнението от казармата Паунко създава семейство - жена, трима сина и две дъщери, сдобива се с къща, необитаема е, но все още запазена, устройва си стопанството - ниви, овце, купува малка гора от турчин - наричат я Коджабашевата курия, но от борбите не се отказва.
Селото е гранично, за събори още предния ден пристигат на коне турци, карат си овце и отдалеч надуват зурните. Настаняват се на селския мегдан, палят огън, приготвят си вечеря, а зурните не спират, събират се деца, любопитни. На другия ден хората се сипват на мегдана, а след обяд започват борбите. Идва ред на Паунко, побеждава ги един след друг. Накрая те събират зурните в торби и тихомълком с наведени глави, посрамени, се изнизват към границата. Сега негови правнучки се прославят на това поприще и то на национално равнище.
И по време на моето детство борбите бяха на почит. Хора, калени в селския труд, в борбите показват сила, пъргавина и умения пред стотици любители на този мъжествен спорт и получават признание. Спомням си, пак на площада, беше между общината и Шъновия дюкян. Срещу Стефо от с. Воден, известен борец в района, висок, строен с кожени кюспета, прилепнали до краката му, излезе младеж от Момина църква, среден на ръст, със сини очи и руса коса, без да впечатлява с тяло, налято с мускули. Дадоха сигнал, двамата тръгнаха към средата на площадката, стиснаха си ръцете, разминаха се и след третия път се хванаха. Докато разберем какво стана Стефо бе повален с гръб на земята.
Свирката на водещия изпищя, сигнал, че борбата е приключила, но Стефо не признава - ама как станало, какво било. Публиката се развика и големият борец прие поражението си.
След средата на ХХ век традицията продължава, в селото израства ново поколение силни борци, доказали се на национално, европейско и световно равнище. На борбите бащи избират бъдещия зет.
Поради миграцията редица обичаи и празници отпаднаха, позабравиха се, или ги изпълняват самодейни състави на сцената, но съборът победи всички превратности, провежда се всяка година така, както преди с гайда и тъпан с много посетители и непременно с борби. Изселили се в Средец, Бургас, София и други селища на страната, пристигат за последната събота на септември. Още предната вечер селото оживява, чучнали са първите търговски сергии, светват прозорците на всички къщи, устройват се дългоочаквани и толкова мили родови срещи.
До сутринта пред всяка къща вече има по две-три леки коли. За обяд в деня на събора традиционното ядене е шилешко с картофи. Борбите, много добре организирани от кметството, започват след обяд. Пристигат борци от спортните училища от три области: Бургас, Сливен и Ямбол. Винаги има борци от Момина църква, независимо къде живеят. Подготвят се два тепиха, борят се едновременно две двойки, свирят двама рефери. И пак гайда и тъпан. И винаги няколко кордона зрители, а накрая - награди за победителите.
Следва странджанска музика, народни хора и веселие до късно вечерта, когато светлинни илюминации възвестяват края на този пореден празник.
На миналогодишния есенен събор в селото гости бяха: бронзовата медалистка от Рио 2016 г. Елица Янкова, бившият европейски шампион и световен вицешампион от селото Дончо Жеков, легендарната Станка Златева и един от най-силните родни борци - Атанас Джамбазов.
Тази година съборът в селото, и пак с борби, ще се състои на 30 септември.



Зимата нахлува от утре

автор:Дума

visibility 0

ДПС: Закъснялата оставка не решава проблемите

автор:Дума

visibility 21

Майките сложиха сиви шалове, свалиха черните знамена

автор:Дума

visibility 26

Сидеров пак в атака: Иска оставката и на Каракачанов

автор:Дума

visibility 44

Ще плащаме такса за преминаване по мостове и тунели

автор:Дума

visibility 448

/ брой: 223

ВМЗ ще прави дронове по израелски технологии

автор:Дума

visibility 345

/ брой: 223

БНБ очаква по-нисък растеж

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 223

Разходите на домакинствата пак са повече от доходите

автор:Дума

visibility 143

/ брой: 223

Израел отива на предсрочни избори

автор:Дума

visibility 206

Лондон одобри сделката за "Брекзит"

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 223

Медиите на Острова скептични за "Брекзит"

автор:Дума

visibility 192

/ брой: 223

Лепило за конструкцията

автор:Ралица Николова

visibility 235

Скритният човек от народа

автор:Лозан Такев

visibility 631

/ брой: 223

Борисов, спри да лъжеш!

visibility 1304

/ брой: 223

Агресията в училището допълзя от обществото

автор:Денчо Владимиров

visibility 257

/ брой: 223