Тест, таблет, телевизор не хранят детската душа

Вчера отбелязахме Европейския ден на езиците. Сладкодумието е дарба, талант, но известно е, че трудът е в основата и на най-големите природни дадености. В днешно време да чуеш сладкогласна реч е голяма рядкост, да не кажем, че почти не се среща такова "чудо". Защото немарата към устната и писмената реч така се е "разляла" в нашия живот, така ни е превзела, че даже вече не ни прави впечатление. Напротив, бихме се крайно почудили, ако срещнем човек, който да ни омае с реч българска, който да ни достави удоволствие с умението си да говори така добре, че речта му да завладява ума и душата ни. Добре, че все още ни навестява радостта да прочетем текст, от който да изпитаме истинска наслада, защото

имаме и талантливи радетели на писаното слово

Но болката ми е най-вече за нашите деца, за учениците ни, за подрастващото поколение, което е подвластно на електронните медии, което не може да живее, не може "да диша" без мобилен телефон, без таблет, без компютър, без телевизор! Мисля с тревога за децата ни, които не са слушали сладкодумна баба да им разказва приказки омайни, смешни и страшни, за тези, които растат без песните на майките си, без пестеливите и строгите напътствия на бащите си. Защото най-лесното сега за роднини и близки на децата е да ги "курдисат" пред телевизора, пред компютъра или таблета и "всеки да си гледа живота"! Децата ни се отучиха да четат, а някои пък и въобще не са имали възможност да придобият този навик! В какъв парадокс живеем само! Днес, когато се издават шедьоврите на големите световни писатели, когато се произвеждат такива великолепни продукти от издателските и печатарските индустрии, когато книжният ни пазар е буквално залят с прекрасни книги, речници, атласи, игри и всякакви примамливи книжни версии,

липсват МЛАДИТЕ ЧИТАТЕЛИ

Когато запитате, който и да е книгопродавец от какво има нужда, ще получите един и същи отговор: "От читатели, от познавачи на книгата, от клиенти, имащи желание и възможност да си купуват книги!"
Недостатъчни, малки са ни усилията да приучим децата си да четат. И берем вече горчивите плодове от това, че не изпълняваме мисията си да бъдем проводници към хубавата българска писмена и устна реч. Това е дълг на всеки родител, на всеки учител - ДА НАУЧИ ДЕТЕТО ДА ЦЕНИ БЪЛГАРСКАТА РЕЧ ОМАЙНА, СЛАДКА! И не само да я цени, но да я приеме в собствения си мир, да я обикне и тя да му стане всекидневен пътеводител!
От личния си опит и близките си наблюдения вече изпитвам сериозна тревога, че ние отглеждаме поколения, които не знаят да си служат с родния ни език, които не познават неговата хубост! Децата ни, младежите ни, успешно се справят с чуждите езици - с английски, френски, немски, испански, защото нескончаемата у нас икономическа криза ги принуди да живеят и работят в краища далечни по света. Те, разбира се, не забравят родния си език, но как го използват, какво знаят за нашата родна литература, за големите ни писатели и поети?!
Наскоро ми се наложи да помагам на ученици в усъвършенстването на устната и писмената им реч. Удивена бях, че децата изпитват сериозни трудности както да разказват, така и да пишат. А самите те искат и да могат да разказват, и да могат да пишат,

но не са научени

Има, разбира се, ученици, които се справят много добре със задачите да разказват устно или писмено, но те са малко, много малко! Защо стана така? Защо българчетата не умеят да си служат с езика ни?
Сегашните ученици се изпитват главно с тестове, в които им се налага да избират отговор от посочените 3 или 4 варианта. Така те само трябва да оградят избрания от тях верен отговор -  а, б, в, или 1,2,3,4... Знам, че в цял свят препитването става с тестове, че това е лесно, бързо, но дали наистина всякога е ефективно? По този начин не отучваме ли учениците да разказват, да общуват? Как се изпитват те по разказвателните предмети? Или вече не се наричат така ИСТОРИЯТА, ГЕОГРАФИЯТА...? Помните ли какъв чудесен разказвач беше географът проф. Йероним Тянков в преданието "АТЛАС" по Българската национална телевизия? После достоен негов наследник стана Симеон Идакиев. Велико удоволствие е да слушаш разказите им за далечни и непознати страни, да се опиваш от сладкодумието им! Не знам по-скучно и отблъскващо нещо от това да избереш само отговор от посочените в тестовете! И

да "стопираш" живия разказ на ученика

Мисля, че тестовото изпитване си носи както предимствата, така и своите недостатъци!
Сега нашите ученици полагат матури след четвърти и седми клас. Проверката става повече чрез тестове. Дали по този начин наистина проверяваме знанията им? Може би?! Но как се разбират реалните знания по български език и литература? Само с един преразказ ли? Как се оценява устната реч на ученика?
Всеизвестно е, че почти всичките ни ученици имат беден речник, защото не четат художествена литература. Всяка година се изнасят "бисери" от ученически и кандидатстудентски работи и ние горчиво се смеем над незнанието на децата ни. Докога ще е така?
Още от детската градина децата малко или съвсем не слушат хубавото ни художествено българско слово! Те не слушат и приказки! Ако учителките не умеят да им разказват приказки, добре е да им пускат записи ДА СЛУШАТ как артисти, майстори на художественото слово четат драматизирани приказки. Малките не бива само да гледат видео и телевизия, а да се приучат да слушат, да запомнят и да разказват. Още в ранна възраст трябва да се работи за тези умения. В началното училище трябва да продължи работата върху устната реч. Според мен задължително е всеки час учителят да отделя поне пет минути за слушане на привлекателен художествен текст. Понеже учениците са вече "грамотни" - могат да пишат, да се изисква те да преразказват прослушания текст. И да се работи за обогатяване на техния речник, като се запалят децата да четат хубавите ни български народни приказки, творбите на майсторите в българската ни литература. Наше дело е да употребим воля, усилия, за да се приучат всеки ден децата да прочитат поне по 2-3 страници от най-добрите ни разказвачи - Иван Вазов, Каравелов, Ангел Каралийчев, Емилиян Станев... Добре е децата още от малки да се приучат да търсят синонимите, антонимите на думите, за да могат да подбират най-точната дума за своя разказ, за своето съчинение. Хубаво е да се използват игри, ребуси, различни занимателни способи, за да се научат те да виждат разликата в същността на думите и да станат

критични, даже претенциозни към своята реч

- устна и писмена. Тук идва нашето задължение да научим децата ни да контролират своята реч, да не допускат повторения и паразитни думи, да не употребяват шаблонни изрази. Да ги запознаем с различните стилове на нашия език и да ги приучим да използват най-подходящата дума за своята устна реч или писмено съчинение. Много полезно е да приучим децата да слушат разказите или съчиненията на своите съученици и да ги коментират - да открояват добрите и слабите страни в своите и чуждите разкази или съчинения.
Работата върху устното слово, върху писмените работи на учениците е дълга, продължителна и изисква много старание, голямо майсторство от страна на учителя. Не бива да допускаме да стане така, че учителят по български език и литература да се чувства, че преподава на нашите деца ЧУЖД за тях език!


Родна реч, омайна, сладка,
що звучи навред край мен;
реч на мама и на татка,
реч, що мълвим всеки ден.

Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.

И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти...
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!

Ран Босилек