29 Март 2024петък08:25 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Репортаж

На въртяно кафе в Златоград

Новите атракции привличат посетители, но държавата нехае за най-ценното - природата

/ брой: 172

автор:Ина Михайлова

visibility 3388

Ах, ех - дивят се туристите в кафеджийницата в етнографския комплекс в Златоград, където майсторката на горещата напитка в джезве върху пясък разлива ароматната течност в чашките без дръжки. Само тук можете да опитате от невероятното въртяно кафе. Гарнирано със златоградска баклавичка с локум и орехи.
Майстори са, поклаща глава възрастният ми събеседник, озовал се на масата ни случайно. Отгоре на това и сладкодумец. Разказва, че градът навремето се наричал Беловидово - заради белите широки къщи с високите кръгли комини. Близо 200 сгради са оцелели от Възраждането до наши дни, а 120 са обявени за паметници на културата. Днес в града е възстановена старата част с къщи, изградени през XVIII и XIX в. Обособен е етнографски комплекс, в който могат да се видят родопски къщи от ксантийски тип, действащи тепавица, воденица и валявица. Съхранени са стари занаяти като грънчарство, златарство, сарачество, тъкачество, терзийство, ножарство, дърворезбарство. Домакините, като истински родопчани, са любезни с всеки. Не само показват усвоените, а на места и предавани по наследство, занаяти, но учтиво подканят мераклиите да опитат сами.
За ценителите на миналото на разположение е музеят на Дельо хайдутин. Откриването на музейната експозиция през т.г. бе първото събитие от честването на 240 години от рождението на Делю войвода. Община Златоград и Етнографският ареален комплекс обявиха 2017-а за годината на Делю.
Тук се намира и уникалната за България сбирка на съобщенията. Могат да се видят едни от най-старите телефонни централи и съобщителни уреди. Църкви и запазени стари училища пренасят посетителите в онези времена, когато образованието е било най-ценното, което главата на семейството е искал за своите деца. В двора на църквата "Св. Богородица" се намира старото килийно училище, а на "Св. Георги" - взаимното училище, превърнато в музей на образованието. Тук пазят най-стария писмен паметник на Средните Родопи - "Златоградският писмовник" от 1852 г.
Докато събеседникът ми препуска през годините и не пропуска да обясни, че може да не премина 5-те километра до гръцко, но трябва да обходя каменните улички, кафето е на масата. Ароматната напитка се приготвя по стара семейна рецепта, запазена над 100 години. С тайно съотношение от кафе и ръж. Затова става с много дебел каймак, обяснява майсторката, докато с гръб към мен магьосничи с джезве в ръка. После го заравя в пясъка, под който е монтирана нагревателна плоча. И докато попитам колко време е нужно, за да стане, тя чевръсто започва да бърка пясъка, отговаряйки ми "Веднага!". Необходимо е само кафето да се преметне поне три пъти пред очите на жадния да го вкуси. "Готово!" - разлива го с усмивка майсторката по чашките. Те са поставени на специален поднос със синджири. И тук е времето за цъкане и възклицания. Жената взема подноса за синджирите и... започва да го върти. Очакванията са кафето да се разплиска по пода и да окъпе всички. Когато спира, ароматната течност е в чашките, парата се извива към тавана, а кафетата се поднасят на запленените туристи.
Събеседникът ми се оказва добре запознат и с историята на златоградското кафе. По думите му то идва тук от Беломорието. Пътят му тръгва от Етиопия, на север, та до Турция, където масово са го ползвали по време на Рамазана - когато мюсюлманите са постили и е трябвало до стоят до късно през нощта, за да заговеят. И са пиели кафета, за да бъдат свежи. Оттам - в България и Европа. Казват, че е дошло с камили от пристанището Порто Лагос. В Златоград пазят и първата мелница за кафе от ръчно кован метал, а по неин образец са правени и следващите машинки. При нея има ръчка, която се върти, за да смели кафето, и то пада в чекмедже. Недостатъкът на по-късните мелнички е, че мачкат кафето, а тази с камъка не го мели, а го счуква - така кафето най-добре запазва аромата си.
Майсторката на ароматната напитка пропуска детайлите - какви видове кафе и в какви пропорции слага в джезвето. Само благодари с усмивка за интереса и отправя покана отново да посетим кафеджийницата. Досърбвайки кафето, събеседникът ми философски казва да не се отчайваме, че не сме включили Гърция в маршрута си. В Източните Родопи има какво да се види - Скалните къби, Перперек, Светилището на Орфей - Татул, връх Вейката - най-южната точка на България, Дяволския мост към Ардино.
Ако сте гладни, ще ви нагостят с родопски специалитети в много хладни механи, подканя любезно домакинът. Ще хапнете месо, опечено направо в жарта на огнището, и с чаша вино ще се пренесете в онези времена, за които плаче родопската гайда и разказва за Делю войвода.
Събеседникът ми споделя, че от години е пенсионер и се оправя с пенсията - бил е миньор, а професионалният му път е започнал в с. Фабрика. Него вече го няма на картата, закриха го, поклаща глава той. И не ходете - сърцето ви ще се свие, там е Хирошима, допълва той. Всичко е разрушено, стърчат стени и няма кой дори да ви напсува. А някога Фабрика е била най-голямото село в Родопите със своите близо 6000 жители. Сега там и гробище няма - караха мъртвите по родните им места, разказва събеседникът ми.
Около рудниците се развивали и околните села, но със закриването на мините животът в тях започнал да угасва. А и спомените... Все по-малко остават тези, които са работили в мините от едно време. Имало над 1500 души, а като закрили селото, и спомен не е останал за тях тук. Документите се пръснали по общината и минното дружество - да не дава господ някому нещо да потрябва, въздъхва родопчанинът. Боли го и за книгите, които имало в библиотеката във Фабрика - натоварили ги на камиони и ги закарали в пункт за отпадъци.
Напук на заклинанията да не ходим в този край, се отправяме към с. Страшимир. То има приблизително същата съдба, макар в сгушените къщи между баирите да има обитатели. Селото е кръстено на писателя Антон Страшимиров, който именно тук промълвил, че земята е пълна с богатства. Атанас Савов, чийто адютант бил Страшимиров, взел концесия от държавата и през 1927 г. основал дружеството "Български метал". Първоначално концентратът бил каран необработен за продан в чужбина, а по-късно направил флотационна фабрика, за да вади сам богатството.
В Страшимир времето сякаш е спряло. Цари спокойствие, а непознатият автомобил предизвиква леко помръдване на перденца зад стъклата. Хората любезно махат с ръка и отговарят на всеки поздрав. Не знам как се придвижват до родните си домове, когато падне сняг... Не съм сигурна дали децата живеят тук целогодишно или само през лятото... И как ли ходят до училище...
Наоколо мирише на бор. Онзи класически аромат, който тук, в Родопите, всеки усеща на мига. Тревожните ни погледи се спират на огромни сектори от кафяви дървета. Короядът мори Родопите, а гората съхне с невиждани размери. Според местните процесът е необратим, ако не се вземат най-сериозни мерки, но те не вярват, че държавата има средства, възможности, а и желание - заради бизнес интереси на определени кръгове, да се справи с бедствието. Пораженията ще бъдат сериозни - и за водоснабдяването, и за екосистемите, казват специалистите. Според народния представител от "БСП за България" Дора Янкова, която още преди две години алармира за проблема, след големия сняг през 2015 г. не са взети мерки за почистване на горите, което е довело до увеличаване на вредителите. Никой не работи за отстраняване на падналата и повредена дървесина, не се пръска, алармират и местните.
Ръждивите петна потрисат туристите, а родопчани само клатят глави и недоумяват от безхаберието на държавата. Наскоро направиха национално съвещание заради проблема, но какво да очакваме, питат те. Вече заразата е обхванала над 2500 хектара, а някои казват, че щели да изсекат боровете и да залесяват широколистни видове. Какво ще остане от нашата планина, тревожат се хората, а очите им се реят в боровите дървета.
Искат туризъм, измислят всяка година различни атракции, за да идват хора тук, а не милеят за най-красивото и най-ценното, което господ ни е дал - природата. Спомням си тези думи, изречени от събеседника ми на въртяно кафе в Златоград, и разбирам, че не само е познавач на родопската душа. Човек е. От онези, които само в Родопите можеш да срещнеш и да изпиеш по кафе с тях.


В прочутото кафене от 1823 г. предлагат                               Традиции и модерно в едно
въртяно кафе на пясък по златоградски


Родопската гора загива...

Снимки АВТОРКАТА

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ