Рибарят и неговата "Магарица"

Голям съм риболовчия, казва хлапето на малкото кейче. Хваща рибка, после я гледа почти страхливо и моли: някой да ми извади това нещо. Наоколо дядо му стяга лодката за истинския риболов, който засега през август е позабавен, затова и сутрин не се чува, както през другото време, пърпоренето на различните по калибър, възраст, марка, цвят и имена лодки. А и много от старите рибари по канала вече ги няма, отидоха си един по един от тази къща и от тази, сочи един от рибарите.
Само на 16 километра от Бургас има едно чудесно и невъзможно селище - рибарското. Тук всеки е построил своето кътче, къде от ламарини, къде от тухла или разнокалибрени плоскости, някои са по-солидни, обагрени са в различни разцветки,  повечето са потънали като че ли в самия канал, други, малко по-навътре от него, имат тераски и градинки с цветя, някой и друг домат, плодни дръвчета, зеленина. Селището се е разраснало, въпреки, че за да има някой тук място, трябва да притежава лодка, да е с лиценз и умения да я управлява. Според общото мнение обаче това не винаги се спазва. Тясното пространство между двата канала вече е изпълнено от над петстотинте постройки и много от къщите бяха започнали да никнат, където не ги сееш, по брега. На единия канал някога за нула време бяха построени къщи-палати, тогава местните рибари кръстиха мястото Богатово. В гората край морето от другата страна също имаше богатски къщи, но и от двете страни постройките бяха съборени до основи въз основа на едно решение на съответните власти. Сега стърчат само останките им като бели петна сред зелените дървета на Странджа.
На това място постоянно живеят стотина човека, но през лятото броят на жителите набъбва неимоверно - идват туристи, роднини, деца и внуци, приятели. Тази година на плажчето, с размерите на престилка, се чуваше и испанска реч - майка и баща българи, които живеят в Мадрид, си говореха на български, детето обаче говори на испански и с баба си.

В затишието преди големия риболов в местната кръчма, пардон клуб, "Морски сговор" между постоянни и приходящи цари наистина сговор. Някои пият от мъка, други от радост, трети - още от сутринта. Нищо не остава скрито-покрито, но рибарите са друг чешит хора и не говорят с външните за събратята си, премълчават неудобните ситуации, сакън някой да не каже нещо лошо за селището и неговите обитатели. Заедно са се борили и с последиците на голямото наводнение преди време в селището, което погълна и къщи, и лодки, отнесе част от спомените на тези, които са тук още от началото.      

Елена сигурно е единствената жена капитан - сама с лодката си ходи на риболов. Научила е занаята от баща си, през нощта води лодката, през деня запасва престилката в "Морски сговор". Според достоверни източници през активния риболовен сезон и при добра слука бургаските рибари ловят карагьоз, лефер, сафрид, паламуд, турук, калкан, чернокоп, попчета, зарган, бяла риба, цаца, по-рядко барбун, змиорка, морска лястовица, чига и есетра. Последните големи пасажи от черноморска скумрия край българските брегове са регистрирани до Резово през 1967 г., припомнят по-паметливите.
Рибарските истории нямат чет - за ей толкова големи риби, за езика на делфините, нашепванията на русалките, безчет жени по пристанищата и най-доброто питие за душата... Така, на приливи и отливи, върви животът в селището, където вятър и водорасли се оплитат в рибарските мрежи на този тъй тежък и все пак почти свободен живот сред бургаски вечери и изгреви, несковани в рамките на скучното всекидневие.
След повече от 40 години проблемът със статута на рибарското селище "Ченгене скеле" край Бургас най-после е решен, похвали се преди време кметът на Бургас. По думите му този крайбрежен район "ще се превърне в атрактивна дестинация, където посетителите ще могат да усетят неповторимата атмосфера и колорита на рибарското селище. Идеята е порутените постройки, където местните потомствени рибари прибират улова и мрежите си, да бъдат заменени от автентични рибарски хижи. Ще се запази и легендарната местна кръчма, където могат да бъдат чути невероятни рибарски истории."

Плановете за реконструкция предвиждат и изграждането на обслужващи постройки и съоръжения, които да отговарят на европейските изисквания, допълва кметът. Тук влизат и заведение за хранене с минимум 50 места, сгради за охрана, паркинги. И още - етнографски рибарски комплекс, възраждане на занаятите около рибарлъка, заведение с автентични рибарски ястия и т.н.
Всичко това, оплетено с "европейските изисквания" обаче, навява мисълта, че от досегашното автентично селище няма да остане много. То сто на сто ще изгуби първичната си същност, онази романтика, която е смесица от носталгия, млади години, загърбване на показността и изтъкване на богатство, кастово разделение, солидарност и толерантност на хора, обветрени от бурите и несгодите на морето, което още ги храни. Защото това място може да е атракция за приходящите сега и за бъдещите туристи, но то е светая светих за истинските рибари, горди посвоему мъже, които не могат без своето море. Затова е по-добре да се помисли как да се запази колоритът на това място, без да се изтрива всичко онова, което го прави неповторимо. Сигурно и за това рибарите таят страх за бъдещето на селището, за това да не бъдат съборени техните, макар и бедни, стрехи над главите. Обещания, че проблемът за техния дом на това място ще бъде решен, вече има в изобилие. До това лято бурята ги е отминала, но пък и тези, които милеят за едно от малките останали колоритни кътчета по Южното Черноморие, вече не са толкова много. Като Владо, който беше един от главните герои във филм за "Ченгене скеле", отишъл си преди година. Първо потънала лодката му, а капитанът далечно плаване, пуснал котва тук като един от първите заселници на "Ченгене скеле", я последвал скоро след това. Може пък старите рибари да бъдат заместени от деца и внуци. Стига те и този поминък да останат на родна земя...      

Прочетох някъде една прелюбопитна подробност: лодките в бургаското рибарско селище най-често носят имената на жени, дъщери, майки и любими - пет Марии, няколко Дафини, Дияна, Ани, Вена и Невина. Плавателните съдове често се кръщават на божества и на митични или съществуващи морски обитатели - "Аполон", "Нептун", "Афродита", "Фея". "Русалка", "Акула", "Гръм" и "Тритон". Даже, колкото и да е чудно, един от рибарите е кръстил лодката си "Магарица". "Сигурно се е инатяла, докато се е учил да я управлява", шегуват се колегите му.