Учебниците се множат, знанията намаляват

Нови 256 учебника се качиха този месец на въртележката на бизнеса с училището - за ІІ, VІ и VІІІ клас. След като новият училищен закон, приет силово в парламента от мнозинството на ГЕРБ, премахна ограничението по всеки предмет за всеки клас да има до три учебника, системата вече втора година се наводнява с неограничен брой книжа. Зад фарисейските аргументи, че конкуренцията между издателствата щяла да повиши качеството на образованието лъсна голата истина - за каква конкуренция ни говорят, когато на практика са одобрени всички подадени от издателствата проекти. Общо 261 проекта за учебници за трите класа са кандидатствали в МОН, от тях 258 са одобрени като отговарящи на държавния образователен стандарт за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала. На втория етап - когато учителите предметници от цялата страна казват дали новите учебници са приложими в училище, "зелена улица" са получили 256. Само два учебника (по чужд език) са отпаднали, при това - не защото не стават, а защото издателствата не са ги доставили навреме в училищата. Така де факто всичко, което влиза на входа в МОН, излиза безпрепятствено на изхода и потича нататък към училищата. Конвейерът се посмаза и вече си върви без запъване. Къде тук виждате конкуренция? Вижда се само, че оборотите от продажби на учебници, които според книгоразпространителите са "сладък бизнес" и досега бяха 60 млн. лв. годишно, ще скочат поне до 100 милиона.
От МОН се похвалиха, че учителите, които са участвали в оценяването, са 40 192 и са били оценени проекти на учебници и учебни комплекти за общо 52 предмета. Въздържаха се обаче да обяснят как в 11-те дни на оценяването (от 28 юли до 7 август) педагозите, преподаващи примерно български и литература, са успели да осмислят общо 43 учебника в комплект с читанки и работни тетрадки по тези два предмета - 7 за ІІ клас и по 18 за VІ и VІІІ клас! За математиците е било малко по-лесно - те са прелистили за 11 дни само 23 учебника. Преподаващите английски език обаче са се озорили повечко - на тях им се падат 34 нови учебника. Нали никой не мисли, че това може да бъде сериозно?
В крайна сметка, ако досега по всеки предмет и клас можеше да има по три учебника, сега вече във ІІ клас ще има 7 учебника по български език; в VІ клас - 10 учебника по български и 8 по литература; в VІІІ клас - 8 по български и 10 по литература. Математиките са по 8 за ІІ и VІІІ клас и 7 за VІ клас. В шести клас книжнината се обогатява и с 6 нови учебника по история, 6 по география, 6 по човека и природата. Информационни технологии пък може да се преподават по цели 9 учебника. В V клас вече са в ход 6 учебника по история да речем. И т.н.
Авторите на закона в НС хем обясняваха, че всъщност за всяко дете ще има само по един учебник по предмет и "производството" няма да се оскъпява, хем твърдяха, че на всеки ученик се дава възможността за личен избор! Така свободният пазар щял да отсее качествените учебници. Къде е изборът, при положение, че не детето, а учителят избира един учебник за всички свои 30 питомци в класа. Децата са различни, но няма как очителят да им преподава по 30 различни учебника, нали?
Тепърва предстои да видим по-важното - КАК са написани стотиците нови учебници. Дали учениците пак ще усвояват "поантата в патоса на агиогероя" и ще кълчат език с "Ex Balcanica Lux" под взора на ужасените си родители, или най-сетне ще прочетат нещо, което могат да разберат. Мантрата "децата са претоварени" е само оправдание за увеличаващата се неграмотност. Не са претоварани, а просто не разбират онова, което авторите корифеи са написали в учебниците. Тук са смешни и ненужни всичките обичайни тенденциозни коментари, инспирирани от политици и издатели - че ограничаването на броя на учебниците било връщане към "мрачните времена", "защита на статуквото", "ограничаване на свободата" и прочее пещерни примитивизми. Хайде да не си кривят душата, защото при сегашната "свобода" младите българи излизат от училище видимо доста по-неграмотни от онези, които допреди 26 години учеха по един учебник за всеки предмет. Един ни беше учебникът, но не бъркахме Стамболов със Стамболийски, не питахме дали на юбилея на Асен Златаров той самият ще присъства и не приказвахме, че "Война и мир" е роман за княз Андрей, който въжделява Наташа (цитирам реални днешни откровения на реални абитуриенти - при това такива, които все пак са чували за Стамболийски или Златаров). Неслучайно сегашните баби и дядовци обясняват на внуците си учебния материал по "онзи" един учебник, ако са го запазили.        
А най-прав е един баща, който написа в мрежата: "Главният проблем на са толкова учебниците, а учебните програми и съдържание, върху които са построени. С тях трябва да се започне, защото няма как да се напише свестен учебник при положение, че първо обемът знания е много по-голям от оня, който може да се преподаде за предвидените от МОН часове в новите учебни планове! И второ - самите нови учебни програми са малоумни, фокусът на вниманието трябва да е насочен първо към тях, а едва след това да се коментират учебниците".