16 Ноември 2018петък21:10 ч.

Спомени

Експлозията в Барутната фабрика

120 години след инцидента в Русе уроците на историята не са научени

/ брой: 158

автор:Живодар Душков

visibility 366

В последните десетилетия на XIX век в източната част на Русе, до Дунав (доскоро в този район бе разположен месокомбинатът) братята Никола и Тодор Иванови разкриват оръжейна работилница. Дейностите в нея се свеждат главно до това: от излезлите от употреба патрони да се отделят барутът и металът (операцията днес е известна с термина "утилизация на боеприпаси"). Щастливо обстоятелство е, че в продължение на тридесетина дни тук работи 13-годишното варненче Антон. Това е бъдещият голям наш писател Антон Страшимиров (1872-1937). През 1897 г. той публикува в осма книжка на сп. "Българска сбирка" разказа "Поглед назад". Именно в него, скрит зад героя си Венко Сейменов, описва епизоди от своя живот. Ето и неговото свидетелство: "...Работеше се на парче - според числото на разложените и очистени патрони яшици (в значение на сандъци). Шарен, твърде шарен беше паплачът работници: от 12-годишна възраст до 50, че и 60-та. А на ден можеше да се изработят 2-3 лева - според старанието и пъргавината." С помощта на добър човек - бай Игнат, взел под крилото си младока, Венко (Антон) успява да се настани в една от работническите "спални". Кавичките не са случайни, защото... Защото и най-голямото очакване на читателя да се срещне с картина-символ на нищета, ще е бледо: "Настрана от работните бараки, под хълма се редят колиби, вдълбани в земята, постлани отвътре с две-три парчета тенекии или дъски и снабдени с огнища при съвсем непригодни комини. Това бяха спалните на повечето работници и в една от тях се отстъпи място и на Венко."
Писателят споделя, че точно по това време става експлозия с множество жертви (една от тях е бай Игнат!). Според мен към нещо реално (своето пребиваване в определен период в същата фабрика, участването в трудовия процес, съпреживяването на бита на работещите в нея и пр.) Страшимиров прибавя факт, на който не е непосредствен свидетел. Това го е направил с цел засилване на емоционалното въздействие върху читателя: главният герой (Венко) се отървава от смъртта в буквалния смисъл на думата, тъй като малцина са оцелелите!
Взривът в Барутната фабрика на братя Иванови става на 25 юли (7 август нов стил) 1897 г., вследствие на който са убити и ранени около 200 работници. "Как, колко бяха жертвите и кой? Когато работниците се съвзеха, мястото на нещастието бе окръжено от полиция и никой не можеше да наближи, а откри се, колкото това беше възможно, и размерът на нещастието върху човешките жертви - пише А. Страшимиров в разказа си. - Всички работници се струпаха на шосето за в града. Повлякоха се и няколко коли, закрити и следени от полиция. Това бяха живите, а през нощта заровиха няколко изгорели." Погребението е в общ гроб - в близост до гроба на Стефан Караджа.
В русенския хотел "Централ" (днес на негово място се издига Централната поща) се провежда събрание, на което говорят Иван Троенски, Петър Стрелковски, Стоил Станев, Димитър Димитров, Панайот Лютаков, Димитър Ганчев. Словата им са своеобразно поклонение пред работническите жертви, но и израз на солидарност и необходимост работническата класа да отстоява правото си на трудово законодателство.
Вестник "Социалист" в броя си от 1 август 1897 г. пише, че жертвите са 200 - 22 работници изгарят при самата експлозия, в следващите дни от обгаряния умират още 59 души, останалите са живи, но силно обгорени. На 13 декември 1897 г. от трибуната на ІХ обикновено Народно събрание народният представител Найчо Цанов прави запитване, в което посочва: "Около триста души работници - мъже, жени и деца - в по-малко от един час стават жертва на огъня от запаления барут."
По повод 4-годишнината от тази катастрофа, на 21 юли 1901 г., е отпечатан в. "Работническа участ" - издание на русенския комитет на Работническата социалдемократическа партия. Негов редактор е Павел Делирадев, чиято е и уводната статия "Русенската катастрофа и възможностите за катастрофи у нас". В нея той посочва, че точно стремежът на капиталистите за по-големи печалби създава условия за подобни катастрофи. Делирадев завършва статията си със стиховете:
"Черни роби, крепете се,
млади сили, гответе се
за великата борба!"
Независимо от различните данни, едно е вярно: нещастието няма аналог в летописа на трудовите злополуки у нас - тогава, че и десетилетия след това. Уроците на историята явно не са научени...

   
Братя Иванови                                                             Антон Страшимиров


 

Валери Симеонов подаде оставка

автор:Дума

visibility 29

Нинова: Коалиция с ГЕРБ е изключена

автор:Дума

visibility 70

Съдът пусна Иванчева и Петрова под домашен арест

автор:Дума

visibility 102

Борисов прие поканата на Радев, даде му домашно

автор:Дума

visibility 557

Ще плащаме такса за преминаване по мостове и тунели

автор:Дума

visibility 295

/ брой: 223

ВМЗ ще прави дронове по израелски технологии

автор:Дума

visibility 261

/ брой: 223

БНБ очаква по-нисък растеж

автор:Дума

visibility 107

/ брой: 223

Разходите на домакинствата пак са повече от доходите

автор:Дума

visibility 100

/ брой: 223

Израел отива на предсрочни избори

автор:Дума

visibility 88

Лондон одобри сделката за "Брекзит"

автор:Дума

visibility 151

/ брой: 223

Медиите на Острова скептични за "Брекзит"

автор:Дума

visibility 140

/ брой: 223

Скритният човек от народа

автор:Лозан Такев

visibility 461

/ брой: 223

Борисов, спри да лъжеш!

visibility 928

/ брой: 223

Агресията в училището допълзя от обществото

автор:Денчо Владимиров

visibility 194

/ брой: 223

Датата

автор:Дума

visibility 99

/ брой: 223