12 Декември 2018сряда04:00 ч.

Едно наум

Сребърна вода в Долината на здравето

Костенец, Долна баня, Момин проход, Пчелин с техните уникални минерални извори и балнеоложки възможности са целогодишни курорти за българи и чужденци

/ брой: 151

автор:Михо Червенков

visibility 1174

Щедра е природата в Костенско-Долнобанската котловина. Едно от най-големите й богатства са многобройните топли и лековити минерални извори. Наредени са като огърлица в тази красива долина, наричана от великия Вазов и от мъдрия Михайловски "кът от рая". Да, земята ни дава частица от богатството на недрата си - животворна енергия за здраве, сила и младост.
Водите на Костенския водопад се спускат гороломно сред скалите в дълбокия и ледено студен вир, а на два метра до него, пак в скалите, извира горещ, лековит минерален извор! - малко природно чудо. Отвесните скали, почернeли от времето, са покрити със здравец. Гледката е неповторима.
Лековитите бани във Вили Костенец са на 2 км от с. Костенец, на 9 км от гр. Костенец и на 835 метра надморска височина. Повечето пътешественици и учени именуват село Костенец, Костенец баня и споменават за намиращата се в него баня с топла и лековита вода. Словенецът Венедикт Курипешич, описвайки своето пътуване през България в 1530 г., съобщава:
"В сряда, на 4 януари, вървяхме от Белово през две клисури и после през една дъбова гора към един топъл извор (Топлитц), наречен Костаница Баня (Костанитца Вана), където нощувахме".
Турският географ Хаджи Калфа минал през Костенец през XVII в., пише:
"Той е голям градец. Наблизо се намират два топли извора, където са изградени каменни бани".
Малко по-късно бележитият турски пътешественик Евлия Челеби, също посетил Костенец, го нарича стар владишки град, а "банята е с едно малко, но хубаво кубе. Сребърните монети в тази вода пожълтяват и стават като златни".
За името на селото упоменавали Изповод, вероятно Спасова вода, т.е. Божия вода, тъй като там имало "божия" минерална вода.
В едно от първите си посещения в Костенец, когато още няма баня, Иван Вазов споделя:
"Чух, че една европейска компания искала да я вземе под концесия. Дай боже. Инак е щета и жал такова природно съкровище да остая неоценено и непознато".
Местните хора сами запретват ръкави. Образуван е инициативен комитет, заема се и общината, събрани са 7000 лева и през 1895 г. е построена солидна баня в близост до водопада. В сп. "Родина" от 1901 г. четем:
"Буйният белоструен водопад гордо се спуща от канарата. Венец на всички хубости е топлата минерална баня. Помещението й е доста добра постройка с две отделения с басейни - мъжко и женско, три тоалетни станции и едно коридорче, предназначено да служи и като бюфет. А нашата компания се случи както трябва. Пъстра като майски букет: и чиновници, и доктори, и списатели, и търговци, и мъже, и жени, па и деца колкото щеш".
Още си спомням в петъчни, съботни и неделни дни на тумби жени с деца отиваха на баня и след час-два се връщат със светнали от доволство очи, с зачервени лица и сякаш с пречистени души.
Направен е каптаж. Дебитът на водата е 600 л/мин. и 47 градуса по Целзий. Тя е слабо минерализирана, хидрокарбонатна, сулфатнонатриева, леко флуорна с малко количество радон. Помага при заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система и генекологични, но също така хронични заболявания на дихателните пътища, функционални разстройства на нервната система, състояние на възстановяване след боледуване.
През 1962 г. бе вдигната голяма балнеолечебница, с обзаведени бани за подводен масаж, физиотерапия, парафинолечение, кабинет за лечебна физкултура и масаж, клинична лаборатория. Построени бяха поредица от нови, съвременни почивни станции, венец на които е красавецът почивен дом "Констанция" с 300 легла, който сега е с нова балнеолечебна база, големи възможности за отдих и почивка и работи с Националния осигурителен институт. Има и други, нови балнеохотели, спа хотели и къщи за гости.
В землището на гр. Долна баня, на 8 км от гр. Костенец и на 650 метра надморска височина, има две групи топли извори. Градът е балнеолечебен и климатичен курорт.
Старите извори, където са баните, са в рамките на града и са свързани с предание. Било е около 1700 година. В имот на костенските чорбаджии Хаджи Радослав и Хаджи Спас при работа, близо до запустелия минерален извор, било намерено имане - жълтици. Смятало се, че те са курбан и са предназначени за тая вода и затова направили с тях баня. И още - Хаджи Радослав поправил Пей мост в с. Костенец, каменния мост и моста при часовника (саата) в Долна баня, а Хаджи Спас направил моста на р. Марица, известен и досега като Спасов мост, в центъра на град Костенец.
При изкопните работи разкрили основи от стари строежи. С ремонти, подобрения и разширения банята съществува и сега. Около банята възниква и селището.
Минералната вода с дебит 135 л/мин. и температура 62 градуса по Целзий се използва при заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, жлъчно-чернодробни, генекологични и гастроинтестинални заболявания.
И още: през 1965 г., на 2.5 км югоизточно от града, пак в подножието на Рила, в местността Бялата вода, привлича вниманието друг минерален извор. Историята на извора се свързва с древна тракийска легенда за сребърно находище, през което преминавала водата. Изворът е бил известен, а водата се изтичала в малко деренце. Някога е направена чешма и хората си наливали вода, но едва през 1965 г. са бити сонди и водата е каптирана. Химичният и минерален състав е уникален за България - съдържанието на сребро в нея унищожава всички микроорганизми и предпазва от вирусни заболявания!
Никак не е случайно, че навремето болярите са употребявали сребърни чаши и други прибори. Характеризира се с ниска минерализация, с температура 21-26 градуса, подходяща за всекидневна употреба. Изграден е завод за бутилиране на водата.
В Източна Рила, в землищата на Долнобанска и Костенска община, растителните формации са смърч, бяла мура, бял бор, клек, високопланинска и алпийска тревна растителност. Излетите в планината доставят истинска наслада, отмора и безгрижие и даряват любителите на природата със здраве и сили.
Откъм левия бряг на реката, по южните слънчеви склонове на Ихтиманска Средна гора, са минералните извори в Пчелински бани и Момин проход.
Пчелинските минерални бани са на 2 км североизточно от с. Пчелин и на 10 км от град Костенец. Тези извори са най-горещите в района - 72 градуса по Целзий. Пътешественици от Средновековието пишат, че в тая вода може яйце да се свари. Курортът е разположен на 700 метра надморска височина, а целебната вода активира обмяната на веществата, стимулира оздравителните процеси при ставни и мускулни заболявания, помага при дихателни, алергични, кожни, стомашни и еднокринни страдания.
По време на робството около изворите имало малко село от 40-45 къщи на турци юруци. Останало е предание за тях. Отвлекли от с. Горна Василица хубава мома българка, за да я потурчат и омъжат за турчин юрук. Разгневени, българите търсят момент да си отмъстят. Турското село нямало джамия, а по средата му се издигала голяма скала, която служела за тази цел. В деня, когато турците правят сватбата и се веселят, ходжата се качва на скалата и започва да призовава мюсюлманите към молитва. В този момент един василичанец, с дълга пушка иглянка, скришом се промъква през гората, прицелва се и с един изстрел го поваля на земята.
Турците много се изплашили, помислили, че това е наказание от Аллах за откраднатото момиче, за кратко време изоставят къщи и имоти и се изселват към Пазарджишко.
Село Пчелин още не е съществувало. Баня е направена от богати турци главно от Самоков. Те идвали лятно време с коли и семействата си за по няколко дни, като не дават на българите да се къпят в банята, а само в откритите гьолове. И това не е всичко - задиряли жените на василичани, които перат дрехи там в топлата вода.
За отмъщение през зимата хората развалят банята, но през пролетта турците пак я вдигат. И така всяка година.
След Освобождението василичани разрушават банята и топлата вода се ползва по най-примитивен начин. В бележника си на 5 април 1982 г. съм записал спомени на учителя от гара Костенец Иван Йовчев:
"От Ихтиман през Карабаир са идвали учители, лекари, адвокати, чиновници и др. да се къпят в гьол - изкопан трап, като набиват три-четири кола, хвърлят върху тях дрехи да не се вижда, и се къпят. Някой пък урежда там люпилня за патенца. Яйцата се поставят в топлата вода при определена температура и след няколко дни малките хвъркати са готови. Продават ги и пак отново".
През 1911 г. старият басейн е почистен, сковано е от дъски някакво помещение и това продължава до изграждането на нова, масивна баня с два басейна и две отделения - за мъже и за жени, а водата предварително се охлажда според нуждите.
С тревога и уплаха местното население посреща земетресението през 1928 г., засегнало много силно районите на Пловдив и Чирпан, но е чувствително и за Пчелинските минерални бани. Из селото тръгнала мълвата "топлата вода се скрила". Хората отиват там и виждат на мястото на бълбукащите извори кръг, колкото харман, само сух пясък.
Жените започнали да плачат. "Боже наказание" повтаряли те. Пресъхнало дерето, където перат дрехите, от което напояват ливадите, наричани "Жежките ливади". Дори молебен направили. След две-три седмици изворите избликнали отново, но водата била... ледено студена! Нова беда.
Един ден хубава новина обходила селото: "Топлата вода дошла!". Радостта им нямала край. По-късно, през шестдесетте години, в селото е прекарана топла лековита минерална вода до всяка къща, макар че няма водопровод за студена вода. Може би единствен случай в страната!
Около изворите са изградени частни вили, къщи, засилва се притокът на хора, търсещи изцеление, през петдесетте години почивната база е увеличена и много болни хора, дошли с бастуни, като си тръгват... ги хвърлят в дерето!
Оздравителният комплекс "Пчелин" - хотел "Виталис" разполага със 100 легла и модерен балнеоложки център: тангентори, перлени и обикновени вани, и с инхалаторен блок, правят се електропроцедури, парафинолечение и други - отлични условия за почивка и лечение под лекарски контрол.
Курортът Момин проход е най-големият в котловината, най-добре развит, и тук най-много хора са получили здраве, сили и бодрост. Известен е от трако-римската епоха. В много легенди и турски архиви се среща името Солу-дервент, т.е. Воден проход или Проходът на водите.
Според археолога Г. Баласчев, който е ръководил разкопките през 1923-1925 г., името е свързано с изобилието на минерална вода. Има и предание, запазено сред населението в този дял на Средногорието: след като опитът им да настъпят през прохода при Траянови врата бил неуспешен, турците решили да преминат през Момина клисура и Солу-дервент, но българите, за да спрат нашествениците, преградили река Мъти вир, водата прехвърлила височините при село Леща, наводнила прохода и нашествието на турците било спряно.
Името на курорта, според други, е свързано с характера на прохода - много тесен, стръмен и непристъпен, та можел да бъде отбраняван... дори само от моми.
Друга легенда пък разказва, че турски паша имал красива дъщеря, която много обичал, но била с болни крака. Тръгнал с керван от десет коли от Стамбол за София да търси лек. При Солу-дервент спрели на поредната почивка. Девойката видяла наблизо, че на едно място от малката рекичка се издига пара. Поискала и я занесли там. Подпретнала шалварите, потопила краката си в гьола. И станало чудо, по тялото й преминала приятна тръпка и след някое време казала на татко си, че се чувства по-добре. Опънали шатри, направили стан, останали там няколко дни и дъщеря му оздравяла, момата проходила и оттам идва и името Момин проход.
Изворите се наричали още Момина и Момина баня. Д-р Хр. Стойчев, известен наш лекар балнеолог, смята, че тези имена са свързани с момите (нимфите), които според легендата са от тракийски и славянобългарски произход. Те се явявали през мрачните нощи в радиоактивните изпарения над минералните извори. Поверието е свързано с култа към водата на древните траки, които първи на Балканите са използвали минералните води.
От разкопките става ясно, че минералните извори са били широко използвани от римляните. Тук те са изпращали ранените и болните войници в т. нар. "легионни болници". На около 20 м от главния извор е открит римски басейн с два пода, застлани с тухли. Минералната вода се вливала в него по глинени тръби. Оттам водата преминавала в друг, по-голям басейн, квадрат с размери 3.75 м.
При каптирането през 1925 г. е открит стар римски каптаж. Намерени са монети от II и III век от н.е., от времето на императорите Каракала, Гота, Елегебал, Ал. Север и др. Това показва, че около изворите в Момин проход се е извършвала значителна за времето си лечебна дейност и кипял търговски и стопански живот. Вероятно е било така и около другите минерални извори в долината, но разкопки не са правени. 
След разгрома на Римската империя настъпил упадък в живота около минералните извори. От времето на Първата и Втората българска държава и от Средните векове не са открити следи от дейност около десетте минерални извора. В 1564 г. през Солу-дервент минал Яков фон Бецен, който намерил хан и горещи извори от четири места. Подобно съобщение прави и Дриш в XVIII в. През петвековното робство баните са използвани по най-примитивен начин.
И след Освобождението местността години наред е била забравена. От 1910 г. вече в популярната медицинска литература излизат статии и съобщения за лековитостта на курорта Момин проход. Резултатите от археологическите разкопки през 1923-1925 г. са публикувани в нашия и задграничния печат. Върху основите на римската баня е направена новата баня, извършено е и модерно каптиране на изворите, което се използва и сега.
През 1932 г., когато вече наоколо са вдигнати над 20 частни вили, сред които вилите на Александър Стамболийски и Константин Муравиев, а също и голямата вила "Швейцария", която и сега функционира, са осветени нова, втора балнеолечебница и обновения инхалатор. Западни страни правят предложения за концесии. Изготвено е предложение за създаване на институт за лечение на рака в Солу-дервент, внася се на първо четене в Народното събрание, но поради смяна на правителството идеята не се осъществява. И основаното в 1929 г. Балнеоложко дружество се заема активно с преуспяването на курорт "Момин проход" (име от 1934 г.).
През 1946 г. настъпва бум в броя на дошлите да търсят помощ и лечение, нещо за което не са мислили през военните години. Наченато е и голямо държавно строителство. И сега пътуващите с влак или кола по стария Цариградски път, през курорта Момин проход, се радват на наредените три големи красиви сгради на санаториуми, потънали в зеленина, една от които бе специализирана за долекуване на деца, преболедували от детски паралич, и сега работи. Другите два красиви домове на здравето, в които има модерна санаториална база, също приемат гости за почивка и лечение.
Минералната вода, която по радиоактивност е на второ място в страната, идва от 1500 м дълбочина с дебит 920 л/мин. при 64 градуса по Целзий. Тя е бистра, без мирис, с приятни питейно-вкусови качества. Курортният град (през 1906 г. Момин проход е обявен за град) е със стари традиции в лечението на заболяванията на дихателната, сърдечносъдовата, нервната и храносмилателната система, на обменните и различните алергични заболявания. Тук се намира единственото в страната клинично отделение за курортно лечение на кожни заболявания.
Благоприятните климатични фактори, уникалното съчетание с термоминерални водни ресурси, в непосредствена близост до централната жп линия и автомагистрала "Тракия", до София, Пловдив и курорта Боровец, наличието на природни и исторически забележителности, създават предпоставки за целогодишно развитие на туризъм - балнеоложки, екологичен, селски, спортен, ловен, конгресен. Всички курорти работят целогодишно.
Котловина на здравето - тук за всяка болка има билка, за всяка болка има минерална вода. А древните римляни са казвали: "Изцелението е в банята".
   


Момин проход - Детският санаториум,                                       Момин проход, балнеосанаториуми за възрастни,
петдесетте години на ХХ в.    
                                                  изградени през 1969 г.





Пчелинските минерални бани - хотел "Виталис"                       Долна баня - учителската почивна станция,
                                                                                          тридесетте години на ХХ в.


Уникална природа в Долината на здравето                                    Водопадът -
                                                                                                една от забележителностите на Костенец

Стрелец рани 10 и уби един в Страсбург

автор:Дума

visibility 40

Строителите на протест срещу проверките на пътища

автор:Дума

visibility 97

/ брой: 241

Антикорупционната комисия спира 19 иска за 21,7 млн. лева

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 241

Наши превозвачи тръгват на бунт към Брюксел

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 241

Протест пред КЕВР заради поскъпването на водата

автор:Мая Йовановска

visibility 87

/ брой: 241

Нови влакове ще има най-рано след 3 г., призна Росен Желязков

автор:Дума

visibility 64

/ брой: 241

Всеки месец изнасяме стоки за 2,2 млрд. евро

автор:Дума

visibility 47

/ брой: 241

Мей иска помощ от Европа

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 241

Турция създава нова база в Черно море

автор:Дума

visibility 95

/ брой: 241

Макрон породи разнородни реакции с обещанията си

автор:Дума

visibility 53

/ брой: 241

Мигрантите избират влака от Истанбул към България

автор:Дума

visibility 29

/ брой: 241

Левицата има визия за развитието на България

автор:Петрана Сомлева

visibility 81

/ брой: 241

Залата на кривите огледала

visibility 46

/ брой: 241

Хоби ражда природонаучен музей

автор:Аида Паникян

visibility 63

/ брой: 241