Актьорски изповеди

Соня Александрова,
Флоренция

Неотдавна в италианските книжарници се появиха преводните книги на актьорите Жан-Пол Белмондо "Моят живот е хиляди живота" и Моника Белучи "Тайни срещи". Различни в изказа и съдържанието си, те привлякоха еднакво вниманието на почитателите им.

На 83 години Белмондо решава да напише своята автобиография в сътрудничество със сина си Пол. Специалното предисловие за италианското издание и 19-те глави се четат на един дъх. "През 1960 г. застанах пред кинокамерата и оттогава не съм се мръднал оттам. Това е, което исках: да имам различни лица, да обличам хиляди костюми, да изпълнявам безброй роли, да проникна в човешката душа. Но над всичко исках да се забавлявам и да забавлявам публиката, да играя, да рецитирам." Това е червената нишка на цялата книга.
Актьорът маневрира спомените си с непредсказуемо майсторство: баща скулптор, от италиански произход; майка художничка, към която остава изключително привързан; голяма свобода в семейството; детство, белязано от войната; лоши отношения с училището; тяло на атлет, страст към бокса, склонност към палячовщина, увлечение по рецитацията. Следва юношеството, успешният изпит в жадуваната Консерватория за драматично изкуство в Париж; първи театрални опити. Най-сетне идва и кинодебютът през 1956-а. Срещата с Жан-Люк Годар е повратна точка. Той е описан така: "Всичко у Годар ме отблъсква. Говори, без да си сваля слънчевите очила - нещо, което ми се струва невъзпитано и дори съмнително. Как да разбера какъв човек е, ако не мога да му видя очите?" Техните отношения започват така, за да се превърнат във виртуозно сътрудничество, дало на киното отлични филми. След излизането на "До последен дъх" Жан Кокто казва за младия Белмондо: "Онзи младеж, чието име дори не искам да зная, e една педя над всички останали."
При снимките на "До последен дъх" (1960) изригва един от най-изключителните таланти в историята на киното. Големият успех е постигнат след години на разочарования и опити. От този момент се редуват, наистина без дъх, етапите на една кариера - колкото престижна, толкова и еклектична. Кой друг, освен него, може да се похвали, че е снимал с Годар, Франсоа Трюфо, Виторио де Сика, Клод Шаброл, Мауро Болонини, Ренато Кастелани, Жан-Пиер Мелвил, Клод Льолуш, Луи Мал, Ален Рене, Жак Дере? Кой друг е прекосил през всички жанрове - комедията, уестърна, приключенския, актьор-символ на полицейския филм, любимец на Новата вълна, безразсъден изпълнител на едни от най-паметните и опасни каскадьорски сцени? Междувременно най-привлекателният "грозник" на френското кино разказва как е поделял екрана с най-красивите и привлекателни звезди - София Лорен и Джийн Сибърг, Клаудия Кардинале и Джина Лолобриджида, Стефания Сандрели и Лаура Антонели, Катрин Деньов и Урсула Андрес. Важни срещи, интензивни истории, понякога големи любови. Както са големи и бурни приятелствата с мъжките му партньори, с които се съизмерва - от Лино Вентура до Жан Габен. В книгата най-сетне се изясняват отношенията му с "красавеца" Ален Делон. С него в "Борсалино" се осъществява незабравима спойка на съучастие и антагонизъм. "Двамата с Делон сме като деня и нощта. Независимо от съществените ни разлики, имаме и много общи неща."
Прекосявайки живота си, Белмондо не изневерява на духа, с който е живял - с лекота, прекалявания, радост. Книгата е искрена, пълна с авантюри, шеги, перчения, пиянства, акробатства, луди любови (с ревнивата Урсула Андрес и отстъпчивата Лаура Антонели), караници, приятелства.
Американска му авантюра в Холивуд се оказва незадоволителна, макар че там се среща с Дийн Мартин и Франк Синатра. В паметта на Белмондо изплуват анекдоти, имена, исторически възстановки, успехи, пътувания, снимачни площадки. Накрая, след триумфалната си филмова кариера, Белмондо приема да се завърне в театъра. Играе Кин - знаменития британски актьор, който умира на сцената в ролята на Отело. Огромният успех и над 300-те представления го убеждават да приеме ролята на Сирано дьо Бержерак, повтаряйки постижението.
Днес Белмондо, сполетян от трагедията по загубата на първородната си дъщеря, има сериозни здравословни проблеми. За сметка на това е заобиколен от деца и внуци, изключителна слава, изпитва голяма любов към своята родина, дарила го със "Златна палма" за цялостно творчество (2011) в Кан, и към Италия, в която се връща през 2016 г, за да получи "Златен лъв" за цялостно творчество на фестивала във Венеция.
Финалните слова на "Моят живот е хиляди живота" - "Не пишете думата "край", съвпадат с въведението му към италианския превод "Благодаря отново и до скоро! Чао!"
Много по-премерена, но не по-малко емоционална е Моника Белучи в "Тайни срещи". Манекенка и актриса със световна слава, родена през 1964 г., днес живее в Париж с двете си дъщери след развода с актьора Венсан Касел. Белучи беше водеща на откриването и закриването на тазгодишния фестивал в Кан, както ДУМА писа.
Коя е Моника Белучи? Кой се крие зад тайнствената фигура на една жена, завладяла света със своята изключителна красота? Тези въпроси си поставя младият френски журналист Гийом Сбалкиеро, предлагайки й интервю, в което да разкаже съществуването си. Той е хипнотизиран от нейната "двойственост" и "неоспорима красота". Развеселена от идеята, Белучи приема. Така се ражда този гъвкав и интензивен диалог в продължение на три години и осем срещи. В него звездата, притисната от въпросите, говори за актьорския занаят, за опита на жената, майката и актрисата на и извън снимачната площадка, за изкуството и за киното, за отношението си към мъжкия свят. Тръгва от зората на своята кариера и стига до зрелостта си днес.
В откровения разговор Белучи докосва фундаментални етапи от живота си - дебюта в света на модата, първите стъпки в киното, срещите с големи европейски и американски кинотворци. Разкрива и личния си живот - младостта в Италия, отношенията с мъжете, майчинството. Показва и най-крехката страна на жена, често свързвана с представата за недостъпна красота. От тези интензивни страници изплува образът на една свободна личност.
"Като слезе от високите си токчета, остава привлекателната и без съмнение неизчерпаема сложност на една жена, майка, дъщеря", обобщава журналистът, пред когото тя все пак се разкрива само наполовина. В портрета-автобиография диалогът продължава и извън официалните разговори.
Белучи е "двоен продукт от баща атеист, който в нищо не вярва, и от майка католичка". Израснала е "в женски свят" от "лели, много баби, вездесъща майка". И резултатът е, че "жените не ме плашат, напротив, омайват ме". Включително актрисите. Докато актьорите... "Егоисти. Някои си придават голяма важност или се опитват да бъдат актриси". Има, разбира се, изключения, "магически моменти на снимачната площадка" с Жерар Депардийо, Морган Фрийман, Гаел Гарсия Бернал. Нейната икона си остава Марчело Мастрояни: "Съжалявам, че никога не съм го срещала."
Отношението на Белучи към мъжете обаче е ясно: "Не съм в мир със силния пол. Бих искала да гледам на мъжете от друга светлина, с по-малко предразсъдъци. Да ги атакувам по-малко."
Защитава "като вълчица" дъщерите си след развода с Венсан Касел. Въпреки недоверието обаче Белучи смята, че мъжът и жената се "допълват". "Като че ли жената е бензинът, а мъжът - моторът."





Надявам се някое наше издателство да направи достояние на българските читатели искрените актьорски изповеди на Жан-Пол Белмондо и Моника Белучи.