10 Май 2021понеделник10:10 ч.

На фокус

Боеспособна армия? Как?

Не е достатъчно да се пръснат милиарди за оръжие, трябва да се инвестира в кадри, обучение, производство и поддръжка

/ брой: 105

автор:Дума

visibility 2754

О.р. ген.-майор инж. Пенко МАРИНОВ

От години слушам изявленията на политици и държавници колко остарели и едва ли не негодни са техниката и въоръжението на Българската армия. Всяко ново правителство започва с това, че армията не разполага със съвременно оръжие и трябва да се купи ново. Това най-често са съображения на новоназначени министри на отбраната, някои от които никога дотогава не са имали нищо общо с армията. Провокираха ме да споделя някои мисли и последните изказвания на нови държавни и военни деятели, макар че си давам сметка, че едва ли някой ще се вслуша в мнението и опита на военен инженер от резерва.
Прослужих в армията повече от 40 години и през всичките имах пряко отношение към техниката и въоръжението. Започнах службата си в 9-та танкова дивизия в Горна баня, служил съм в танковата бригада в Сливен, завърших Военната академия на Бронетанковите войски в Москва с отличие, служих в командването на Сухопътните войски, бях заместник-командващ по въоръжението и техниката на Трета армия в Сливен. Споделям това, за да подчертая, че не съм бил кабинетен, научен, щабен, политически или друг офицер. Цялата ми професионална кариера е свързана с техниката и въоръжението в БА.


Някои смятат, че е достатъчно да се заделят финансови средства, да се закупят най-нови образци техника и въоръжение и армията автоматично става по-боеспособна. Не отричам ролята на модерното въоръжение, но това е само част от проблема, и то невинаги най-важната. Историята познава случаи, когато по-стари образци танкове, добре усвоени от личния състав, нанасят поражения на по-съвременни машини, но с недостатъчно подготвени екипажи. Мой преподавател в академията казваше, че силно е не въоръжението, което е в конструкторските бюра и в заводите, а това, което е във войските и се владее до съвършенство.
Участвах и отговарях за въвеждането в експлоатация на много нови образци въоръжение. Танковете Т-34 бяха заменени с Т-54. Офицерите се обучаваха в Казанлъшката танкова бригада, след това се подготвяше и личният състав. Оказа се продължителен и труден процес. Далеч по-успешно бе превъоръжаването с танк Т-55. Имаше офицери, завършили петгодишно обучение, добре подготвени млади хора, постъпили във военното училище с отлични дипломи от средните училища. Мнозина впоследствие отидоха във военни институти, станаха преподаватели, защитиха кандидатски и докторски дисертации. Без такива кадри модерната армия е немислима, а подготвени и обучени кадри осигуряваха висшите военни училища. Един от военните министри на прехода предложи в НС да бъде закрито военновъздушното училище в Долна Митрополия, защото нямало нужда от военни летци. С такива министри не съвременна, никаква армия не може да се поддържа.
При усвояването на новата техника от голямо значение е да бъде извършен квалифициран превод на различните инструкции по експлоатация, и то не просто от преводач, а от такъв, който познава специфичната терминология. При превъоръжаването на Т-55 например във всеки танк имаше инструкция за експлоатация, войниците ме питаха само за няколко наименования, които не разбираха. Като зам.-председател на Комитета за държавен и народен контрол при проверка на Военноморския флот констатирахме, че скъпо струващ кораб за размагнитване не е въведен в строя поради непреведена от полски език техническа и експлоатационна документация.
*    *    *
Като зам.-командващ на Трета армия получих заповед да се явя при началника на фериботния комплекс Варна-Иличовск. С ферибота бе получена секретна техника и трябваше да организирам разтоварването на ешелона. Той спря на малка гара между Ямбол и Елхово. На многоколесни машини, каквито не бях виждал, бяха натрупани антени, не разбирах как ще се влезе в машината. Случайно докоснах предното ветрово стъкло на една от тях и то се отвори. Направих същото и на друга. Така влязох на мястото на механик-водача. С много притеснения и рискове свалихме машините от вагоните и ги вкарахме в огромни гаражи. Това беше първият в БА зенитно-ракетен полк "Оса". В това време целият личен състав на полка беше на обучение в Съветския съюз. Научихме важен урок: обучението трябва да изпреварва доставката на въоръжението, иначе скъпо струващи машини могат да бъдат извадени от строя. По-късно на тази техника обучавахме гръцки офицери, защото Гърция и тя въведе на въоръжение този зенитно-ракетен комплекс.
*    *    *
Група офицери бяхме изпратени на академичен курс в Бронетанковата академия, която бях завършил. Знаехме, че има нов танк Т-72 и изразихме желание да го изучаваме. Беше ни разрешено. Нашата група беше първата от армиите на Варшавския договор, допусната до новия секретен танк. На танкодрума пръв седнах на мястото на механик-водача. По-късно ми възложиха свалянето на първия ешелон танкове Т-72 за Танковата бригада в Горна баня. След това започна запознаването на офицерите с новия танк и обучението на личния състав. Възложено ми беше да проведа еднодневно занятие с група офицери, представители на Обединеното командване на Варшавския договор. Бях изненадан, че виждаха танка за пръв път. Показах им учебни центрове, гаражи, полигони. Когато попитаха съветския генерал дали тяхната армия има поделение с казарми, учебни центрове, гаражи, ремонтни работилници като Танковата бригада в Горна баня, отговорът му ме изненада: "Има поделения, където някои въпроси са решени по-добре, но такова комплексно устроено поделение няма". А други наши танкови бригади в много отношения бяха устроени още по-добре... Бяха...
*    *    *
Възложено ми беше да докладвам новия танк пред Тодор Живков и Политбюро. Една нощ танкът беше докаран с трайлер в градинката на Военната академия. Застанах до него в 8 ч. сутринта, групата пристигна в 5 ч. следобед. От подготвения доклад нищо не излезе. Тодор Живков ме прекъсна и попита колко танка имаме от този вид. Отговорих - един батальон, 31 танка. "А колко трябва да имаме?" "Най-добре е всички да са такива", отговори Добри Джуров. "Откъде ще вземем толкова пари, един танк струва цял милион", каза Живков. Не знам откъде бяха намерени такива пари, но три танкови бригади бяха превъоръжени с Т-72. Останалите танкове Т-55 бяха модернизирани в "Хан Крум" в Търговище и станаха съвременни - нова система за управление на огъня, допълнително брониране, увеличена мощност на двигателя.
По количество и качество на бронетанковата техника превъзхождахме всички наши съседи. Румъния имаше само един батальон Т-72, Турция и Гърция - американски танкове от Втората световна война. Не е нужно да напомням за ракетните войски, авиацията, военноморския ни флот, които имаха съвременно въоръжение.
*    *    *
Сега много се говори за въоръжението на Сухопътните войски. В заводите в Червен бряг произвеждахме българска бойна машина на пехотата БМП-23, самоходни гаубици, самоходни минохвъргачки, командно-щабни машини.
Когато започна серийното производство на верижния транспортьор МТ-ЛБ и доставянето му във войските, едва успявахме да разтоварваме ешелоните. Само 5% от произвежданите в Червен бряг машини отиваха за нуждите на БА, останалите бяха за износ, но за кратък период армията беше напълнена с тези машини. Разбирахме колко важно е да имаш собствено производство. Предвиждаше се в Радомир да започне и производство на среден плаващ танк. Наивно беше да се смята, че всичко можеше да произведем сами, но зам.-министърът по въоръжението и техниката по това време казваше, че оръжие трябва да купуваме само с оръжие, а не с чушки и домати. Сега и чушките, и доматите купуваме отвън.
*    *    *
През годините, за които разказвам, не съществуваше понятието превъоръжаване, за което сега всеки ден се говори, а нищо съществено не се случва. Модернизацията беше непрекъснат процес. Буксирната артилерия постепенно се заменяше със самоходна, във всяка дивизия и танкова бригада се формираше ракетен дивизион, стволната зенитна артилерия се заменяше със зенитно-ракетна. Разказвам за Сухопътните войски, но такава беше картината и в другите видове въоръжени сили. Нашите военни заводи можеха да произвеждат и натовско въоръжение, и техника със същия успех, с какъвто произвеждаха съветско и българско, ако ни беше предоставена такава възможност. Видно е, че сегашните ни съюзници защитават своите търговски интереси. За разлика от нас.
*    *    *
През 1997 г., като офицер от запаса, реших да се срещна с офицери от службата в Сливен, която бях ръководил. Видях как се дават указания за подготовка за измерване износването на танковите оръдия със специален прибор, за да се определят кои да бъдат нарязани. Манипулация. Танковете бяха произвели по няколко изстрела, а животът на оръдието позволяваше няколко хиляди. Бяха нарязани напълно изправни съвременни танкове, чиито модификации и до днес са основни в Русия, Казахстан, Беларус и др.
През 1994 г. БСП спечели с мнозинство парламентарните избори, а Жан Виденов стана министър-председател. Наред с другите приоритети на новото правителство той заяви, че трябва да се превъоръжава армията, защото сегашното въоръжение е остаряло. Харесвах Жан Виденов заради неговата прямота и честност, твърдост в отстояване на идеите и разбирах, че някой от обкръжението му го подвежда. Разговарях с офицер от неговото обкръжение и подчертах, че имаме най-добре въоръжената със съвременно оръжие армия на Балканите, правителството трябва да решава социалните въпроси, а военните специалисти - въпросите на въоръжението и техниката. Всички се изказваха в този дух.
Минаха години, но въпросът за превъоръжаването на армията продължава да стои в полезрението на всяко следващо правителство. И засега решението, което се предлага, е едно - закупуване на нова техника.
*    *    *
Преди година на празника на Сухопътните войски заговорих един от наградените офицери - капитан от сливенското поделение. Исках да чуя нещо за моята бригада, в която бях служил от лейтенант до полковник. "Танковете са вече стари, негодни" - сподели той. "Какво им е старото?", попитах. "Нямат резервни части, стоят с месеци неизправни." Ако това е тенденция, нищо добро не чака нашите въоръжени сили. Военната техника се експлоатира в сложни условия, износва се и аварира. Нужна е стройна система на обслужване и ремонти, снабдяване с части и материали. По време на моята служба за неизправната техника се докладваше незабавно и се задействаха всички инстанции, за да се отстранят проблемите.



Модернизирането и превъоръжаването на армията е дългосрочен и постоянен процес. Военната техника се развива непрестанно. Само комплексният подход към обучение и висока техническа подготовка на кадрите, своевременна поддръжка, ремонт и осъвременяване на бойната техника, включително и в собствени военно-ремонтни бази и заводи, могат да направят Българската армия боеспособна и готова да изпълнява своята най-важна задача - защитата на родината.

 

Очакват ценови шок в енергетиката

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 87

Агростопанствата се стопиха с над 60% за 10 години

автор:Дума

visibility 168

/ брой: 87

Парите в обращение нараснаха с 15%

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 87

Българите очакват поскъпване и намаляване на доходите

автор:Дума

visibility 162

/ брой: 87

Изчезнал е сибирски лекар, лекувал Навални

автор:Дума

visibility 243

Русия: Нацизмът се завръща

автор:Дума

visibility 341

/ брой: 87

Русия зове за отпор срещу неонацизма и безпаметството

автор:Дума

visibility 253

/ брой: 87

Зоран Заев търси подкрепа в Брюксел

автор:Дума

visibility 221

/ брой: 87

Маратонът на ястребите

автор:Велиана Христова

visibility 319

/ брой: 87

Излезе новият брой на "Ново време"

автор:Дума

visibility 184

/ брой: 87

Руски филми за Победата в РКИЦ

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 87

Философията и политиката на Лявото

автор:Иван Генов

visibility 48

/ брой: 87

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ