Корупцията като норма

В Европейския съюз държим първенство в какви ли не негативни класации. Сочат ни и за най-корумпираната държава. Даже по данни, изнесени в началото на годината, не само сме "най" в корупцията, но се твърди, че тя у нас расте главоломно. Ако попитате който и да е нашенец - дали редови гражданин или представител на бизнеса, ще ви каже, че върхът на този гноясал цирей са обществените поръчки. Сиреч прогнилите до безумие корупционни практики, които е трудно да кажем откъде тръгват - от държавата или от бизнеса. Въпросът е като онзи за яйцето и кокошката. Но не е трудно да си отговорим има ли оправдания за тези, дето го правят. Някои го правят по принуда, други, вече обръгнали и напатили се, го правят почти с охота, за да не "изгорят", трети пък напълно са се сраснали в един идеално функциониращ корупционен Франкенщайн. Корупцията у нас се превърна в неписана норма.
Всички тези механизми, разбира се, си остават зад паравана на лъскавите обещания. Малцина са тези, които открито говорят за тях, но всички са наясно, че те живеят пълноценен паралелен живот.
Едно от многото обещания, които още кабинетът "Борисов 2" даде, е да направи облекчения за бизнеса. И в тази същата връзка бе обещан и нов Закон за обществените поръчки. Той бе широко рекламиран от Томислав Дончев със заявката да е по-добър, по-опростен и най-важното - щял да намали бюрокрацията и да засили контрола. Беше внушено как всичко в обществените поръчки ще тръгне по мед и масло. И законът бе гласуван.
И тук идва въпросът каква я свърши властта след всички гръмки обещания. Извън факта, че през миналата година и Брюксел ни дърпа ушите по тази тема, преди дни държавната финансова инспекция съобщи, че е засякла нарушения при близо 40% от обществените поръчки през миналата година. Нарушенията са за милиони. А над 100 доклада от проверки отиват на прокурор.
След такива констатации дали нещо се е променило? Корупционният Фанкенщайн си е жив и здрав.