29 Март 2024петък10:47 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Все още ли Балканите са в сенките на миналото?

Редица "недоволни" малцинства са започнали да се възползват от промените в геополитиката, за да прокарат отделянето си, смятано за единствена гаранция за сигурност и права

/ брой: 16

автор:Зорница Илиева

visibility 2549

Могерини, върховен комисар на ЕС по въпросите на външните работи, е поканила на среща на високо равнище на 24 януари в Брюксел представителите на Белград и Прищина и то с думите "Развитието на събитията през последните дни показва нуждата за увеличаване на ангажиментите и задълженията на Сърбия и Косово чрез "Диалога".


Само дни преди това Сергей Лавров заяви, че "ЕС трябва да успокои положението и да направи така, че да се изпълняват договореностите между Белград и Прищина, постигнати с посредничеството на Брюксел" и естествено с присъщия му дипломатически език зае страна с "най-малкото някои от тези договорености, които са под гаранцията на ЕС и в случая са били нарушени", защото "в Северно Косово, където живеят сърби, не трябва да има албански силови структури". Той визира ситуацията с пътническия влак Белград-Косовска Митровица, който така и не влезе в Косово, но предизвика ожесточена полемика не само в двете страни, а и в региона. Естествено и по света, предвид славата на Балканите като "буре с барут". Всъщност думите му, че "Всички трябва да разбират необходимостта да не се допуска силова конфронтация на Балканите", са онзи сигнал, който би трябвало да насочи вниманието към случващото се напоследък в нашия регион, защото съществуват основания за тревожни констатации и опасения, че "регионът продължава да е от най-нестабилните в Европа, където разделените мултиетнически държави преживяват в състояние на замразени конфликти", както пишат в "Balkan Insight".  
    Фактите са красноречиви. Напрежението между Сърбия и Косово отново ескалира, независимо че се положиха немалко усилия за напредък в т.нар. "Диалог", който е под егидата на ЕС и от който зависи ускоряването на процеса на присъединяване на Сърбия към "клуба на богатите". Просто този диалог е част от преговорния процес на Белград с ЕС и конкретно отварянето на глава 35. В Брюксел си дават сметка, че неизпълнението на част от договореностите се дължи не само на Белград, а и на властите в Косово, които не успяват на тушират напреженията в Северно Косово, допускат политически сблъсъци в собствената си столица Прищина, недопустими според европейските правила (като обгазяване на парламента или юмручни сблъсъци там) и т.н.
Белград реши да смени подходите и то най-вече поради предстоящите президентски избори в страната през пролетта. Още повече, че сред политическия елит в Белград отново се заговори за провеждане на предсрочни парламентарни избори. Това е стара практика, когато политически сметки и кризи налагат по-крайни решения, без значение, че само преди година имаше предсрочни избори и то без всички да са убедени в необходимостта им. Но спечели премиерът Александър Вучич с неговата "Сръбска прогресивна партия", която през 2012 година подкрепи настоящия президент Николич и той стана президент в първи  мандат. През последните седмици последваха поредица от скандали, които по балкански често прерастват в драми и емоционални изблици на политици на всички нива.
Първо напрежението ескалира поради ареста на Рамуш Харадинай, бивш лидер на АОК, който бе задържан във Франция заради сръбско искане и обвинения във военни престъпления спрямо сръбски граждани по време на войната от 90-те години на 20 век. Белград се разгневи от решението на провинциален френски съд да освободи условно Харадинай, а президентът Николич не се поколеба да обвини Брюксел в намеса и натиск за такова решение. Белградските медии се обединиха в позиции и заляха медийното пространство с твърдения, че "албанците плащат огромни суми на лобита и дават подкупи, за да се предотврати екстрадиране на Харадинай в Белград". Дори пишат, че "албанците планират атентати над сръбски посолства в Европа" и външният министър Ивица Дачич "изпратил молби до съответните власти за увеличаване на охраната на посолствата в страните от ЕС".
Така е в навечерието на избори и в битки за спечелване на повече поддръжници и гласоподаватели. Защото повечето сърби никога няма да се примирят и винаги ще казват
 
"Косово е Сърбия"                      

което беше написано и на онзи влак, който тръгна от Белград за Косовска Митровица след 18-годишно прекъсване (не до Прищина) и беше боядисан в цветовете на сръбското знаме. Целият влак е бил облепен с фотоси от православните манастири в Косово, а надписите са били на 21 езика. Слухове за саботажи по жп линията, за експлозиви по релсите допълнително наляха масло в огъня на невъздържаните словесни битки и създадоха атмосфера за очакване на въоръжени сблъсъци. Под предлог, че "предотвратява кървав конфликт", премиерът Вучич нареди в 61-та минута спиране на влака на границата с Косово, но няма съмнение, че е имало телефонни разговори на съответни нива, за да не се допусне "нова война в района".
Реториката в Белград обаче остана същата и точно това дава основания за изводи, че предизборната битка там се води по всички фронтове, дори с риск да има негативни последствия върху цялостната обстановка на Балканите. Сръбският президент Николич не само не се опита да тушира  взривоопасния конфликт с влака, но и допълнително подгря ситуацията с изказвания, че "Сърбия е готова да изпрати армията в Косово, за да защити сръбското население там" и допълни, че "всеки следващ опит на косовските институции в Прищина да предизвикат сблъсък ще завърши много лошо". Той си позволи да предупреди - "по този въпрос нека се замислят както самите албанци, така и техните спонсори". От Косово определиха случващото  се като акт на провокация и повечето коментари на Запад подчертават, че реакцията на Прищина е била сравнително премерена и позоваваща се на желание за успокояване на напрежението. Дали това има връзка със

сигналите за промяна в геополитическия баланс                                      
което се очаква с края на ерата Клинтън в САЩ и избора на Доналд Тръмп за президент, предстои да се изяснява. Бил и Хилъри Клинтън са едва ли не национални герои в Косово, защото се счита, че са имали решаваща роля за обявяване на независимо Косово през 2008 г. Ако се окаже, че споделеното от хърватската президентка Колинда Грабар-Китарович, че Балканите вече няма да са приоритет във външната политика на САЩ е наистина решение на новия екип в Белия дом, тогава Прищина ще трябва да успокоява страсти и амбиции по различен начин и да съдейства за онзи "Диалог", който ЕС счита за единствено възможен начин да омиротвори двете страни. Николич е конкретен с "прокарвайки волята си, САЩ сториха много беди и аз се надявам, че с новата администрация подобно отношение ще се прекрати". Любопитното в случая е, че Воислав Шешел, лидер на "Сръбска радикална партия", известен с националистическите си позиции още от времето на Милошевич и неотдавна освободен от Хага, обвини Николич с думи като "той се опитва да причини кръвопролитие с тази влакова провокация и целеше да предизвика албанския гняв, което би пробудило патриотизъм".
Явно предизборната президентска кампания в Сърбия вече е стартирала, а Николич и Шешел определено се явяват конкуренти в тази битка. Зависи кого ще подкрепи премиерът Вучич или дали той самият няма да се кандидатира, защото в неговата "Сръбска прогресивна партия" са убедени, че само той би могъл да победи Николич. "Време му е, ако иска да не изпусне влака", казват белградски медии и партийни функционери. Още повече, че опозицията в Сърбия е разединена, няма надежда за общ кандидат и затова наблюдателите в Белград твърдят, че няма големи шансове в предстоящите президентски избори. Вучич е възприеман като единствения проевропейски политик в Белград, а той самият често демонстрира, че е единственият, който се стреми да запази мира в региона и да осигури по този начин водеща позиция на страната си на Балканите. Онези Балкани, за които от Москва до Брюксел се говори с думи като "опасност от война" и се препоръчва "намаляване на напрежението от всички страни".
Призивите обаче не могат да прикрият факта, че през цялата 2016 година имаше влошаване на отношенията между страните от ексюгославското пространство, което определяме като Западни Балкани. Сложно е в Босна и Херцеговина, БиХ, в частност ситуацията в РСръбска, трудно е по линията Загреб/Белград, опасно е напрежението между Сърбия и Косово, неясна е ситуацията в отношенията Черна гора/Сърбия, а за капак и в Македония ври и кипи в условия на продължаваща политическа криза след патовата ситуация между основните партии, получена при обявяване на резултатите от извънредните парламентарни избори от 11 декември 2016 г. 
    Ако се наблюдава внимателно обстановката например в БиХ, няма как да не се констатира, че трите етнически народа (сърби, хървати, бошняци) там са в сериозен непрекъснат конфликт. А жените със забрадки отдавна са станали болшинство. Хърватия настоява страната да се превърне във федерация, т.е. да се предоговори Дейтънското споразумение и така да се осигури подобаваща равнопоставена роля за хърватите в БиХ. В РСръбска, част от БиХ, Дейтънското споразумение също не се тачи и проведеният там референдум за обявяване на 9 януари като национален празник на сърбите също подкопава устоите на самата БиХ. Президентът на РСръбска Милорад Додик  е убеден, че ще има втори референдум, за да се осигури отцепване от БиХ и обединяване със Сърбия. Това вече плаши наистина, защото става дума за прекрояване на договорени граници, а всяка искра на Балканите по традиция е довеждала до пожар и то не само регионален. Слуховете, че САЩ са въвели санкции спрямо Додик, дадоха възможност на сръбския премиер Вучич да обяви, че "Белград не подкрепя санкциите на САЩ, наложени срещу Додик". А сръбският президент Николич удостои с присъствие честванията в РСръбска на обявения национален празник, на който се проведе и военен парад. Това огнище на напрежение в БиХ се съпътства от напрежение между Хърватия и Сърбия, което ескалира, когато Загреб блокира отварянето на глави от преговорния процес на Белград с ЕС поради нерешени проблеми още от времето на "голямата сръбска агресия на Милошевич", заради границите, културното наследство и поради "правомощията на сръбското законодателство".
България също бе съпричастна към блокажа за отваряне на нови глави в присъединителния процес заради неспазване правата на българското малцинство в Западните покрайнини, но този въпрос вече е решен в полза на Белград. Съответните глави са отворени. А хърватският премиер Пленкович вече говори, че "отношенията със Сърбия са много важни за Загреб" и се надява на срещата с Вучич в Давос на световния икономически форум да се разберат, че "2017 година е време за зрял начин да поставим проблемите и искам моето правителство да е правителство на решените проблеми". Сякаш бързо са забравени словата на сръбския представител на коледните тържества в Загреб, когато каза, че "Сърбия ще защитава правата на сръбското малцинство в Хърватия с всички възможни средства", което бе възприето от хърватския външен министър Иво Щир като "рециклиране на тезите на Милошевич". Явно често изразявани от редица анализатори по света опасения, че сепаратизмът в региона, миграционната криза, радикализирането на част от изповядващото мюсюлманска религия население в различните балкански страни, геополитическите промени, които вероятно ще оставят Балканите сами на себе си, принуждават добре ориентираните управляващи в балканските страни да търсят пътища за преодоляване на натрупани противоречия и намиране на изход от "вехти политики", които винаги са били причина за нестабилност, насилия и сложни отношения помежду им.

В условията на политическа криза в ЕС

загубата на авторитет на Брюксел поради неспособност своевременно да решава натрупващите се проблеми и при съсредоточаването на САЩ върху други свои стратегически цели, далеч от Балканите, никак не е изненадващо, че редица "недоволни малцинства са започнали да се възползват от промените в геополитиката, за да прокарат отделянето си, което винаги са смятали за единствена гаранция за своята сигурност и права", казват в Balkan Insight например. Информации, че Белград би могъл да се възползва от новия вятър на промените и да си върне Косово, РСръбска да се отдели от БиХ, претенциите на албанското малцинство в Македония да прерасне във федерализация на страната, а косовските сърби  да се обособят като самостоятелна единица заливат медии не само в региона, въпреки че все още се възприемат от експертите като теории на конспирацията или като сценарии за решаване на вътрешни проблеми чрез насаждане на напрежения. Разбира се, че не става въпрос за опасения за суверенитета на Косово или за разпад на Македония, което в настоящия момент е неприемливо и за всички играчи на световната политическа сцена. Става въпрос за несигурната ситуация, в която изпада регионът и прокарването на дневен ред в него, който не гарантира справяне с икономическата изостаналост, осигуряване на приличен стандарт за гражданите във всяка страна и недопускане на разпадни процеси поради етнорелигиозни противоречия.
Сигурно затова в "Дойче веле" се питат дали на Балканите има мъдрост или шизофрения и твърдят, че балканските елити са се провалили. Не звучи ласкаво, особено като се знае открай време за влиянието и ролята на великите сили в региона. Нужни са общи усилия, обща воля и загърбване на егоизма на управляващите в различните балкански страни, за да се гарантира мъдра политика в интерес на граждани и национални интереси. Балансът е част от нея. А упреците и прехвърляне на вина не помагат в променливия свят, в който живеем. Бягството от сенките на миналото е първа крачка в правилна посока. За нас, както обикновено, остава да разберем дали ще останем по придобит навик пасивни наблюдатели на процесите или ще съумеем да се включим като активна страна в общо решаване на проблемите на полуострова. Едно е да се казва, че България е "стратегически ключ на Балканите", друго е да се доказва на дело. Дано се получи.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 498

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 511

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 464

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 474

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 466

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 424

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 605

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 544

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 548

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ