21 Ноември 2018сряда21:08 ч.

Постният прочит на постистината

/ брой: 13

автор:Иво Атанасов

visibility 1557

Във вестника, в който работех, дежурният по брой не беше забелязал, че очеркът за един знатен производственик е илюстриран с портрета на друг. Притеснихме се много, защото знаехме как ще го мачкат на предстоящата летучка. А той се усмихна: "Какво толкова? С един материал - радост в две семейства! Едното ще се радва на текста, а другото - на снимката." Безметежното състояние на духа му навярно произтичаше от факта, че завеждаше хумора и сатирата. Колега от друг отдел би вдигнал кръвното на секундата.
Припомних си този епизод около термина "постистина", който Оксфордският речник обяви за дума на изминалата 2016 г. И покрай неизбежните в такива случаи внушения на нашенски коментатори, че ние познаваме това състояние от периода на социализма, наричан постистинно от тях "комунизъм". Да, в онова време имаше идеологическа обремененост, както впрочем и в сегашното. Когато пишеш за някой ударник, в повечето случаи трябваше да откриеш разковничето на трудовите му успехи в мотивиращата роля на априлската партийна линия. Или във вдъхновението, обзело масите след поредния конгрес и особено след речта на Първия. А когато нищиш някои прояви на "малката правда", трябваше да отбележиш, че те са отклонение от иначе добрите правила на социалистическото общежитие и че поредният ключов пленум е посочил пътя за тяхното преодоляване. Имаше и зони, и лица, които не можеш да критикуваш, ако не получиш карт бланш отгоре. Както и данни, които не трябваше да се съобщават, защото се смяташе, че е важно за националната сигурност. Това водеше до премълчаване на факти, но тиражирането на лъжи, поне през 70-те и 80-те години, в моите спомени в повечето случаи беше немислимо. Дори за неволни грешки като тази с обърканата снимка ни се караха, наказваха и даже викаха в партията да ни мъмрят.
Днес от грешките никой не се впечатлява. Не само защото изглеждат непорочни като усмивката на колегата от онова време. Но и защото на общия лъжовен фон наистина са най-малкият проблем. Неистините не са и няма как да бъдат родилни петна от социализма, както някои анализатори колкото удобно, толкова и лековато, твърдят. Лъжливи новини идват и от Русия като елемент от хибридната война, но и там вече две-три десетилетия цари капитализъм. Пък и тревогата на Оксфордския речник не е породена от поведението на Москва, а от практиката вътре в света на евроатлантическите ценности. Издателите му смятат, че победата на Тръмп и "Брекзит"-ът се дължат именно на постистината. На емоциите и личните възгледи, които имат по-голямо значение при формирането на общественото мнение, отколкото обективните факти. Постистината вече е основна опора на политическите коментари, като миналата година употребата на думата се е увеличила 20 пъти. Това подсказва колко мащабна е станала манипулацията. И колко трудно ще бъде свиването й до безвредни за публиката нива. При това изводите се отнасят за страни, в които никога не е имало социализъм. Което прави не само невалиден постният прочит на постистината като непреодоляна все още зараза от предишното време. Но и което превръща същия този прочит в постистина.
Умерените анализатори основателно твърдят, че проблемът с лъжливите новини е доста стар, миналата година просто е станало осъзнаването му. Но не отговарят защо точно тогава. Защото политическите събития в САЩ, Великобритания, Италия и другаде се развиха не според желанията на най-мощните кръгове и свързаните с тях медии. През 2002-2003 г. обаче такава тревога липсваше. Не защото нямаше какво да се осъзнава. Напротив, точно тогава най-важни правителства и най-силни информационни средства разпространиха лъжата, че Саддам Хюсеин притежава оръжия за масово унищожаване, което послужи като оправдание за войната в Ирак. Подобни фалшиви мотиви предхождаха и действията в Либия и Сирия. Но те не бяха разпознати като постистина. Защото, макар да причиниха многобройни жертви и щети за милиарди в тази зона на света, не застрашиха интересите и позициите на онези, които взимат подобни решения, както и на подопечните им уж независими медии. Статуквото се запазваше и коментаторите не се притесняваха от лъжите, помагащи му да оцелее.
Ето как афишираната вече борба срещу фалшивите новини се оказва не битка срещу постистината, а противопоставяне на една постистина срещу друга. Едни олигархични кръгове и свързаните с тях медии се стремят да надделеят над други, но в името на своята, а не на обективната, истина. А това означава, че обявената война на постистината още отсега е обречена на неуспех. Защото неволните грешки от предишното време може и да носят радост в две семейства, но преднамерените лъжи няма как да сторят това при все по-голямото разделение в нашите общества.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info

"Обединени патриоти" се разпаднаха

автор:Дума

visibility 29

/ брой: 227

Бизнесът изригна срещу протестите

автор:Ростислава Иванова

visibility 16

/ брой: 227

63% смятат, че медиите са зависими

автор:Дума

visibility 14

/ брой: 227

Правителствена болница става детска

автор:Дума

visibility 20

/ брой: 227

БЕХ ще спасява ТЕЦ "Марица изток 2"

автор:Дума

visibility 16

/ брой: 227

Бум на фалшиви сайтове около Черния петък и празниците

автор:Дума

visibility 10

/ брой: 227

Агросекторът бележи ръст от 8,9%

автор:Дума

visibility 13

/ брой: 227

Ремонтите на подвижен състав в БДЖ трябва да приключат догодина

автор:Дума

visibility 12

/ брой: 227

Конгресът и Тръмп в сблъсък за убийството на Хашоги

автор:Дума

visibility 17

/ брой: 227

Меркел пред Бундестага: Да подкрепим пакта на ООН за миграцията

автор:Дума

visibility 13

/ брой: 227

Южнокореец оглави Интерпол

автор:Дума

visibility 15

/ брой: 227

Кратки новини

автор:Дума

visibility 21

/ брой: 227

Партии или диктатура

visibility 15

/ брой: 227