Кабинет на страха и отчаянието

Опитите на ГЕРБ и Реформаторския блок да си спасят кожите, като съставят правителство в този парламент, напомнят на заглавието на стихосбирката на Константин Павлов "Агонио сладка". Този парламент може да състави единствено кабинет на страха и отчаянието. На мизерията и сделката. На задкулисието и схемите. Правителство на подмяната и бедността.
След като цяла седмица така и не стана ясно кой, къде и какви преговори води, вчера ГЕРБ и РБ се събраха на нещо като любовна седянка, за да се опитат напълно да подменят вота на хората на президентските избори. Хората гласуваха за промяна, ГЕРБ и РБ им предлагат удължаване на парламентарната агония. Хората поискаха развитие, гербаджийско-реформаторската мафия им сервира претопления буламач на политическите интриги и статуквото.
Преди окончателно да се отдадат на Бойко Борисов, реформаторите заляха медиите със сълзливи лъжи за тяхното превиване на гръбнак. Трябвало да направят кабинет, за да спрат БСП, стенеше един от тях. Това е отговорност пред държавата, лирично лъжеше втори. Трети твърдеше, че Кремъл чака по границите и само гордо дясно управление може да спре хищните евразийски орди, които искат да дойдат тук и да накарат евроатлантиците да минат от уиски на водка.
Има стотици начини човек да потърси алиби на безчестието си и видяхме как РБ и ГЕРБ минаха през всеки от тях. И резултатът от всички глупости ще бъде едно толкова безпринципно правителство, че то от ден номер едно ще обрече България на нестабилност. Реформаторите са алчни и жадни за власт и биха приели дори кошмарния вариант - целият кабинет да е техен, а ГЕРБ единствено да ги подкрепя. Това е овеществяване на мокрия сън на Бойко Борисов. Хем да е патрон на властта, хем постоянно да може да го играе опозиция. Раданкъневщина на куб.
А реформаторите просто се раздадоха в своя хищен инстинкт за власт. Имената за потенциален премиер, които се развъртяха, могат да предизвикат нощен кошмар дори и у тийнейджър, закален във филми на ужасите. Фаворит за поста се оказа, дръжте се, Божидар Лукарски. Това не е човек, а зъбобол. Това е същият онзи кадър, който навремето написа, че Стамболийски е бил зверски убит от комунистите. И се изживяваше като толкова универсален управленец, че го обсъждаха като министър на спорта, като министър на правосъдието, а най-накрая решиха да му поверят икономиката. Той се възползва добре от нея. Назначи целия остатъчен членски състав на СДС в структурите му. Лукарски е човек, чийто изречения предизвикват мозъчна парализа. Това е същият оня, който ядоса дори психодесните, като обяви, че приказките срещу ГЕРБ преди изборите били просто трик.
Другият обсъждан се оказа Румен Христов, човек, известен с това, че кандидат за президент на СДС през 2011 година постигна забележителния резултат от 1,95 процента. А появилото се отникъде име на Надежда Неински просто не върви да бъде коментирано. Задгробният политически живот не трябва да бъде тормозен с анализи.
Правителството на страха и отчаянието, което ще ни сервират, няма ресурси да направи абсолютно нищо. Това ще е кабинет, който е роден в заложничество и ще може да произвежда единствено гафове. Така е, когато в името на страха мандатът се дава на партия-призрак. Не знам само защо изпълнителите на тази пошла пиеска си въобразяват, че народът ще приеме това пошло риалити. Няма нищо по-лошо от това да дразниш с подмяна народ, който съвсем наскоро е гласувал за промяна. ГЕРБ и РБ май ще го научат по трудния начин.