19 Ноември 2018понеделник16:48 ч.

Събеседник

На 90 години писателката Катя Воденичарова е непоправима оптимистка

Някогашната радиошефка още прави забележки за правоговор

/ брой: 276

visibility 771

Петя АЛЕКСАНДРОВА


Катя Воденичарова е родена на 13 септември 1926 г. в София. Завършва Софийския университет. 19 години работи в радиото като редактор и заместник главен редактор на "Детска редакция" и 14 години като главен редактор на редакция "Хумор, сатира и забава". С нейното име са свързани популярни предавания като "Бате Райко Многознайко", "Хоп Троп и Художникът Почти Вълшебник", "Приказки за Радослав", "Кафе с автограф", "Дядовата ръкавичка", "Хумористично ателие", "Тромбата на Вили"... Автор на куклени и театрални пиеси, сценарии за филми, книги за деца и възрастни. Носител на национални награди: "Константин Константинов", "Петко Р. Славейков", годишни награди на СБП и др. 


- Какво е да си живял толкова дълго?
- Това е преди всичко непрекъснато любопитство: какво ще се случи утре? А в същото време зад теб се трупат планини от спомени. Представяш ли си - бях в първо отделение, когато се роди Симеончо, както му викахме. Махала съм с ръка под балкона на Двореца, когато изнесоха бебето, да го види народът. И преминах със седем, защото всички ученици получихме една единица подарък. Не ми се разказва за войната, за нахлуването на германците с "Лили Марлен", за посрещането на руснаците с "Катюша", за бомбардировките над София. Няма училище - безкрайна ваканция. Евакуация. Завърнахме се вкъщи, когато бях вече в последния клас на гимназията. И като се развихри един ентусиазъм у мен! Записах се в "Червен кръст". Изкарах курс "Първа помощ". И хайде в групата, която посреща влаковете с ранени войници от фронта. И досега чувам воя на линейката, която идваше да ме вземе от къщи. Приемаме ранените в лазарета. Влизам в стая, пълна с войничета и едно от тях ме моли жално: "Сестричке, ела да ми почешеш левия крак, много ме сърби...." Втурвам се, отмятам одеялото, а отдолу няма крак. Всички се смеят, това им било закачката с новите сестрички, войнишки хумор! Нощем санитарка, сутрин - на училище. Активистка отвсякъде. А в свободното време пиша стихове. С дипломата получих награда - писалка с надпис "За поетични дарби". Щури години бяха, гладни, купонна система, царевичен хляб с кочаните. Ставаш кръводарител - получаваш купони ТФР - увеличена дажба. Майка ми мрънка: "Стига! Има епидемия от коремен тиф!" Е, не спрях - хвана ме тифът, едва оцелях. И хайде - студентка. Заминах с младежка бригада в Чехословакия да строим къщи в миньорския град Мост. Аз - червенокръстка с огромна санитарна чанта. Всички запазих здрави и читави. При една командировка в Прага отидох да видя какво е станало с нашия строеж. Представи си - къщите си бяха на мястото, с телевизионни антени по покривите!

- Първото нещо, което днес те е накарало да се усмихнеш?
- Помня първото, което ме вкисели - гледам по телевизията интервю с една актриса. Говори лошо... Не може актриса да казва "ходиме, правиме, видиме..." Едно време Николай Лилиев имал свой постоянен стол в залата на "Народния театър", там сядал на всяко представление и си отбелязвал в бележник кой как говори, за да го посъветва после... Да говориш лошо от сцената, това е като бумеранг - после така говори и публиката...

- Това са май твоите радио навици?
- Така е, радиото ми даде много. Някога имаше т.нар. главен говорител - той следеше кой как говори и правеше забележки. Не всеки беше допускан до микрофона. Сега е друго, както се казва, "Микрофонът е ваш". Слушаш и оценяваш културата на всеки. Идва ми наум интересен спомен. Снимат телевизионен филм по мой сценарий. Актьорите - все големи имена. А говорят лошо. Аз съм там, поправям ги непрекъснато. Те не се обиждат, но режисьорката побесня и ме изгони. Така бил говорел народът... Абе не трябва ли да научим народа как да говори, а и да пише правилно, не е ли това наше задължение?  Пък и там действието се развиваше в семейство на интелектуалци, как така ще ми "мекат" и няма да различават мека от твърда сричка?

- А какво ти е мнението за днешната "детска" литература ?
- Първо: не мога да се ориентирам в потопа от книги, главно преводни. Навсякъде в интернет млади хора, явно пиари на издателството, хвалят всяка книга... по задължение! Липсва ми литературен критик - известен и уважаван, на чиято оценка аз да повярвам. Който ще открои най-доброто, ще направи обзор, ще посочи тенденциите... А иначе като гледам - няма град без конкурс. Това е несериозно, изпитвам силно съмнение, че там награждават най-доброто. Детската литература е повече от всякога в кьошето, а все повече тръбим, че децата са неграмотни, че не четат, че не могат да пишат дори...

- Българските писатели днес са повече от всякога отчуждени и враждуващи, как гледаш на това?
- Винаги е имало групи и групички, кръгове и кръгчета, още от времето на Вазов... Но винаги е имало пиетет към по-възрастните, по-опитните, към "майсторите". Знаеше се, че всеки минава през период на "учене". Че на таланта, като на растението, му трябва време, за да порасне... Сега нарочат някого за гений след една негова книга и той непрестанно дава интервюта, сипе съвети, появява се навсякъде, участва в журиране, абониран е за всички форуми и формати, предлагат го за преводи в чужбина, около него се вихри огромна реклама... Нещо нездраво има в това.

- Ако тази първа книга е наистина впечатляваща, защо не?
- Не знам вече от какво се впечатлява българският читател. От заглавието ли? "Дневниците на една курва"? Или "Изкуството на мързелуваш"? Или "Алкохол"? От жаргона, от секс сцените, от пошлото "откровеничене"...? Много е модерно - да се пише и нищо да не се казва. Няма герои, няма конфликти, няма действие... Аз съм за литературата, която казва нещо важно на читателя.
 
- Чувала съм те да казваш, че другата ти страст е медицината...
- Дълго се колебах какво да избера: литература или медицина? Реших тази дилема, като се омъжих за лекар и се посветих на литературата.

- Тъгуваш ли по някогашна София?
- Това не е тъга. Днешна София е красив, модерен град. Гордея се, че тук съм родена, но ми е жал, че някои мили на сърцето ми сгради изчезват. Не става дума за онези бавни зелени трамвайчета, които звъняха весело. Нито за коледния Зей пазар, разпрострян от "Света Неделя" до Лъвов мост със сергиите със стъклени играчки, бенгалски огън, ангелски коси и други вълшебства... когато целият град ухаеше на бор, когато снегът не можеше да се изгази... Не тъгувам за сиромашките квартали... Но защо разрушиха кино "Сердика"? Вече рухва кино "Цанко Церковски", други са се втренчили в кино "Влайкова"... Не можеше ли поне едно старо кино да се запази в София? В кината в моловете има нещо студено и равнодушно. Не можеше ли част от Централната минерална баня да остане баня? И след съответния ремонт да могат любопитните да влязат, да разгледат и дори да се изкъпят като едно време - в обща зала, с теляците, с  басейна, над който се дига пара?...

- Под какъв девиз протече животът ти до днес?
- Минах поне през три девиза. Първият: "Лодка, натоварена с храброст, не потъва!" - много ми е помогнал.  Вторият: "Винаги печеля, освен когато губя, но то не се брои". Третият: "Накрая всичко ще е ОК. Ако не е ОК, значи не е свършило." Непоправима оптимистка, нали?

- Ти никога не се оплакваш, винаги гледаш напред, винаги си на страната на младите и в твоите книги сериозното е пакетирано с много смях...
- Да, аз смятам, че в общуването с децата - "на живо" или с книгите, човек трябва да бъде много прям и честен, но внимателен. На света има страшни неща, има болка и страдание, и агресия, и несправедливост... Но страшното, опасното, лошото трябва да се поднася внимателно, а не детето да подскача нощно време в леглото си от кошмари. Като му обясниш, без да премълчаваш нещо или да измисляш, то се мобилизира психически. Имам в една моя книга героиня, наречена Бойка Шляпчева Потупанчева... Бой-бой, шляп-шляп, туп-туп... Но това не е плашещо. Баща ми, от когото имахме с брат ми голям респект, често пъти се заканваше: "Абе само да пораснете и ще видите вие какъв бой ще има..." Но ние явно никога не пораснахме достатъчно, защото това не се случи.

- Как си обясняваш детската агресия днес?
- Родителите нямат време за детето си. То се връща от училище, майката готви, пере или глади, бащата се забол в компютъра или пред телевизора... "Върви да играеш", "Не ми пречи!", "Нямам време сега за твоите глупости!", това чува. Родителят, който крещи на жена си, жената, която обижда мъжа си пред детето, агресията се ражда вкъщи, на масата, във времето между таратора и десерта. Ласкавият родител възпитава щастливо дете, това е истината за мен. Грубиянинът, който налита да бие учителката на детето си, навярно бие и жена си, и децата си.

- Ти също си била учителка след Университета?
- Да, една година в Девин, в Родопите. Отидох направо от университетската аудитория, изгаряща от желание да работя, да работя... Преподавах български и руски. Преди време ме поканиха на юбилея на училището, та се видяхме с моите ученици отново след толкова години. Смаяна бях, че не само не бяха ме забравили, но помнеха дори как съм била облечена в първия учебен ден... Помнеха песните, които съм ги учила, и ги пееха не само те, но и децата им, внуците им. Хубаво е да оставиш следи.

- Щастлива ли си?
- Аз съм щастлива, защото съм осъществен човек. Израснах в добро семейство. След това - любима работа: 33 години в Радиото, все още не сме се разделили с него. И все в програма "Христо Ботев", която е "художествено-образователна". Там разперих крила над талантливи хумористи: Любо Пеевски, Петър Софрониев, Божидар Томов, Кръстьо Кръстев, Румен Балабанов, Митко Арабаджиев... Наскоро Иван Кулеков ми каза: "За мен тази редакция тогава беше единственото място, където се чувствах СВОБОДЕН!" Да, щастлив човек съм, защото имам две деца, четирима внуци и една правнучка. И разни идеи, които нощно време ми досаждат с въпроса: "Кога?"
 

БСП няма да крепи кворума, иска предсрочни избори

автор:Дума

visibility 260

22 млн. лева повече в бюджета на София за чистота

автор:Дума

visibility 39

Миньор загина в рудник в Мадан

автор:Дума

visibility 140

Шефът на "Нисан" арестуван за укриване на данъци

автор:Дума

visibility 49

Въглища и дърва вече с опаковки и етикети

автор:Дума

visibility 266

/ брой: 224

България е в топ 5 на страните с най-висока инфлация в ЕС

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 224

Пускат в продажба е-винетките от 17 декември

автор:Дума

visibility 136

/ брой: 224

Пациентите мрат, министърът вика: По стандарт е!

автор:Аида Паникян

visibility 952

/ брой: 224

С бюджет 2019 кабинетът нарушава Конституцията

автор:Велиана Христова

visibility 295

/ брой: 224

И докога ще продължава това чудо?

автор:Петра Ташева

visibility 273

/ брой: 224

Думи за Велко Вълканов

автор:Методи Георгиев

visibility 313

/ брой: 224