20 Ноември 2018вторник18:47 ч.

А сега накъде?

Балкански тревоги и надежди след избора на Тръмп

/ брой: 265

автор:Зорница Илиева

visibility 1700

Ако се погледне в исторически план на Балканите, спокойно може да се перифразира известната мисъл "каръците са на земята, готините - на другите планети" в "каръците са на Балканите, готините - другаде". Без да се забравя, разбира се, за реплика от награден в Москва български филм, където главният герой казва, че "карък е човек роден в България".
В региона традиционно се ближат рани, които някой друг предвижда, а балканците взаимно си ги нанасят, докато остават най-бедни в Европа и обикновено плащат сметките на обладаните от "сателитния синдром" свои управници. Няма ден, в който някой да не предупреждава какви беди предстоят и няма значение дали става въпрос за нови миграционни вълни, атентати от привърженици на "Ислямска държава", укрепване на ислямистки мрежи (изградени сред мюсюлманското население на Балканите), които всеки момент могат да се активират, сърдечни пристрастия на турския президент Ердоган към територии, които преди векове са били в рамките на Османската империя (отдавна в рамките на балканските страни) или "имперски проект на Путин за Балканите". Сякаш не е достатъчно, че напоследък политически и съседски кризи създават условия за тревожност и предизвикват настроения, които не са нищо друго освен чувство за несигурност и дестабилизация на  региона. През последните дни пък не може да се прикрие и объркването във връзка с посоката на геополитическите ветрове, които задухаха след избора на Доналд Тръмп за президент в САЩ.
Лозунги като "Let,s make the world great again - together! ("Да направим света отново велик - заедно!"), разпространяван в западни медии, звучат все още странно екзотично, невярващо за повечето политически лидери на Балканите. Още повече, че изборът на американския народ за различен президент отключи и тук "страх от промяна в геополитиката след избора на Тръмп", както се изразяват някои наблюдатели в Хърватия.
Доскоро в Загреб основната тема беше "ще има ли война в Босна и Херцеговина", БиХ, и то заради проведения там референдум в Република Сръбска.
 А после за "шамара", който нанесе Сараево, БиХ, на Хърватия с арестуването на 10 ветерани от хърватската армия (воювала през 90-те години в Босна) с обвинения във военни престъпления спрямо сърби в Дейтънската държавица. Самият арест е станал само два дни, след като в БиХ са били на посещение хърватският външен министър Давор Щир и министърът на отбраната Дамир Кръстичевич. Името на самия министър на отбраната е в списъка с  обвинени за военни престъпления, но той не е имал проблеми при визитата си в БиХ. В Загреб не е ясно що за сигнал към новия премиер на страната, Андрей Пленкович, е този арест, но притесненията, че това би могло да се превърне във "взривоопасна тема" или бомба със закъснител са налице. Опасенията са, че тези действия са в полза на Белград и се сравняват с приетия в Сърбия закон за "регионалната юрисдикция", който позволява арест на хърватски военни, които според сръбските власти имат участие в престъпления срещу сънародници. Загреб от години действа за равнопоставеност на хърватите в рамките на БиХ, прави пъртина за членство на страната в ЕС, за да гарантира реализацията на тази политика и дори настоява за промяна на Дейтънското споразумение, за да се коригира "опасността за хърватското население  в БиХ". Бекир Изетбегович, президент на БиХ, нарича "мантра" застрашеността на хърватите в страната  и сигурно арестите са  сигнал точно затова. Същественото е, че ситуацията всъщност изостря двустранните отношения и дестабилизира не само двете страни. Още повече, че стана в период, когато Белград бе разтърсен от слухове за "опит за атентат" спрямо премиера Александър Вучич.
На този етап, според белградските медии, няма яснота кой и защо стои зад намерения за подобно действие, но в Сърбия продължават да откриват оръжия в големи количества не само около фамилни къщи на премиера. Редица изказвания в лично качество на действащи политици накланят везните в посока подозрения за участие на американското посолство в опита за преврат, но повечето коментатори насочват вниманието към старата практика да се изпраща предупреждение от мощни вътрешни или външни фактори (включително мафиотски) или смятат, че е просто акция на управляващите с цел чистки в службите за сигурност и смяна на ръководителите им. Известно е трудното сработване на премиера Вучич с някои от водещите лица там.
Каквато и да е истината, ситуацията е и обезпокоителна, и наслагваща ново напрежение след обявения от Белград "опит за преврат" в Черна гора след проведените там парламентарни избори. Информациите за намеса на руски граждани в действия за "промяна на изборните резултати" или за "недопускане членство на Черна гора в НАТО" отново разтърсват и без това трудното поддържане на баланс както в двустранните отношения, така и в отношенията с геополитическите играчи.
На този етап обаче дилемата "Русия или Европейския съюз" в балканските страни се измества в посока "а сега накъде с Тръмп". Защото другият играч в региона от години несъмнено е Вашингтон, а след бомбардировките на Сърбия през 90-те години и обявяването на независимостта на Косово, голяма част от сърбите живеят с мисълта, че са станали жертва на "най-голямата военна агресия от страна на САЩ в следвоенната история". Което, естествено, приемат като несправедливост. Именно затова те са балканците, които са изпълнени с големи надежди и очакват ползи след спечелването на изборите от Тръмп. Привържениците на радикалния лидер Воислав Шешел, както и той лично, "френетично отпразнуваха победата на президента Тръмп", казват водещите белградски медии. Това са и хората, които заедно с повечето сърби никога няма да забравят, че при президента Бил Клинтън СФРЮ не само се разпадна, но и "живо месо" бе откъснато от територията на страната, за да се създаде независимо Косово. Докато в Прищина от години цари "клинтънофилия", Белград не крие, че изпълнените с радост поддръжници на тезата за "края на фамилията Клинтън" са повече от онези разумни гласове, които предупреждават, че със смяната на домакина в Белия дом няма как "да се върне Косово". Аргументите са заради факта, че "признаването на независимостта на Косово от страна на САЩ и други техни западни съюзници е част от една по-широка геостратегическа концепция, която е част от геополитическите интереси на западния алианс, воден от Вашингтон". Един вид "забравете за Косово", а се съсредоточете върху начина, по който да се вземе плавно завоя към корекцията на курса на глобализацията.
Някои добре следят последните изказвания на настоящия президент Обама, който сякаш внезапно (и то в Атина!) заяви, че "глобализацията се нуждае от корекция, за да се справи с растящото неравенство между богати и бедни". Някой дали все още се съмнява, че изборът на САЩ не е случайност? Дали това е избор за Тръмп или е опит самите САЩ да се настроят подготвени за новите предизвикателства на времето и да не допуснат избухването на натрупано недоволство под форма на непредвидени "революции", т. е. промени, които няма да са в полза на управляващите световната сцена? Сериозните коментатори твърдят, че "победата на Тръмп е завръщане към изначалните ценности ("Политика") и победа на либерализма над тоталитаризма". Все пак медиите са повече ангажирани с протестите на радикалите в Сърбия заради появата на представителя на ЕС, Майкъл Дейвънпорт, в Скупщината, който е връчил доклада на Еврокомисията за напредъка на Белград по пътя към Брюксел, но седнал на място, което не му се полага. Това се приема като незачитане достойнството на Сърбия и нейната Скупщина (парламент). Съвсем по сръбски.
Докато в Хърватия се акцентира върху "какво сега ще правят клинтъноведите, които управляват страната", защото "се очаква промяна на политическата карта на Европа", то  малките страни в региона като Македония, Черна гора и БиХ са решили да са внимателни в реакциите и да запазят своеобразен неутралитет. Независимо от редица анекдоти, които се появиха в медиите относно избора на новия президент Тръмп. Закачки като "морен Доналд пие вода на Вардаро" и намесването на неговата Йованка (дъщеря с обещаваща политическа кариера) в народното творчество са съвсем в духа на македонския политически фолклор, но показват и свежа енергия за положителни послания към т. нар. "непредсказуем" нов играч.
Всеки си има номер, а намиращата се от година в политическа агония Македония има нужда от надежда. Само след дни там (на 11 декември) ще има нови извънредни избори и се очаква старите управляващи, ВМРО-ДПМНЕ, да се завърнат на власт. Въпросът е дали са разбрали посланията на протестиращите срещу тях, дали ще възобновят корупционните си практики, дали ще се вслушат в гласа на разума, за да премахнат оковите на македонизма, които държат отношенията с България в ситуация на "замръзнали" и ще преодолеят капаните на стари "доброжелатели", които имат интереси да дърпат конците на Скопие към миналото. Новият президент на България вече изрази становище по въпроса и то е в унисон с надеждите на редовите граждани да се чуят исканията им за добросъседство и добруване, и то без болезнено деление на история и герои. В Скопие обаче са доста възмутени и не крият раздразнението си от "провокативното" според тях изказване на гръцкия президент Прокопис Павлопулос при срещата му с отиващия си президент Обама, на която е заявил, че "съседна държава търси име, което фалшифицира историята, разпространява иредентизъм и директно настоява за промяна на границите, което е в пълно нарушение на европейското и международно право, подкопава европейската перспектива на държавата". Нормално е президентът Обама да не откликне. Независимо от предварително обявена подкрепа за решаване на въпроса за името - десетилетен спор между Македония и Гърция. Македонският "Дневник" цитира съветник на президента Тръмп, Майкъл Барнс, който бил заявил "бъдете сигурни, че с назначаването на президента Тръмп няма да се промени името на държавата". Само дето не става ясно за кое име  става дума - конституционното  или международно признатото (БРЮМ).
В тази връзка не бива да се пропуска, че редица медии в Загреб например обръщат внимание и на нашите избори за президент, като подчертават, че самото ни членство в ЕС е следствие от "решение да се изведат България и Румъния от руския щит и да се обърнат към Запада", което сега било поставено под съмнение. Защото с избора у нас и в Молдова, "обръщането към Русия" е налице. Е, би било добре и да се акцентира върху новите политически лидери в Естония, които също се прикрепят към по-близките до Кремъл.
Някак убягват процеси, характерни вече по целия свят, които всъщност дават възможност страните да решават сами проблемите си, които сигнализират, че големите играчи са на вълна  "Made in America" и се дава път на политика на "национален прозорец на възможностите", което отвързва ръцете за изоставяне на "сателитния синдром". Още повече, че Европейският съюз е в състояние на обърканост, разединение, разкъсван между "Брекзит", мигрантски кризи и Вишеградска четворка. За капак и Тръмп. Един вид, който има сили или успее да използва предоставените възможности, може да осигури добро бъдеще за народа си. Ако разчете сигналите.
Невидими сили и нежелани последици винаги ще има, но разумно съобразяване с реалностите, с повече мисъл за недоволните, а не само за джоба, може и да върне вярата на хората в политиката и да ги приобщи към национални каузи, които няма да противоречат на съседските. "Проблемите трябва да се решават, а не да се замитат под килима", каза Москва преди дни за Косово, една от болките на Балканите. Със сигурност това може да се пренесе изцяло за региона. Стига един щит да не се заменя с друг, а да се оставят страните сами да стиковат отношения и решения. Едва ли, но си струва да се опита.


 

Сидеров: Борисов решава, аз съм прост депутат

автор:Дума

visibility 192

Актуализация на избирателните списъци иска БСП

автор:Дума

visibility 165

БСП прави трети опит да замрази депутатските заплати

автор:Дума

visibility 98

1 млн. литра горива са изтеглени от пазара

автор:Дума

visibility 91

У нас спадът на строителството е най-голям в ЕС

автор:Дума

visibility 138

/ брой: 225

За 60% от пътищата ще се плаща тол такса, обхватът ще расте

автор:Дума

visibility 141

/ брой: 225

Испания се закани да блокира Брекзит заради Гибралтар

автор:Дума

visibility 45

Океанът изхвърли кашалот, погълнал 6 кг пластмаса

автор:Дума

visibility 69

Вучич за Груевски: Не арестуваме за Мерцедеси

автор:Дума

visibility 196

Няма евтин бензин

автор:Димитър Събев

visibility 123

/ брой: 225

Задкулисието на здравната "реформа"

visibility 737

/ брой: 225

Какво носи у нас заниманието с политика?

visibility 48

/ брой: 225