"Ех, ти, Русия!"

Това е книга с разкази за необятната руска страна с различни преживявания и необикновени случки по пътищата на Рус, за родовата памет на взаимоотношенията ни с руснаците, за присъствието на българите в братската страна, икономическите отношения, някои останали, уви, в миналото. Но най-интересното е, че главни герои в книгата са четирима българи - Митко, Сашо, Огнян и самият автор на книгата Иван Иванов-Иванич. Хора, живели и работили в Русия, оставили там част от младостта, любовта, "радвали се и тъгували, яли хляба на тази земя, на този изстрадал, но велик народ". Гурбетчийството не е пречка четиримата българи да оценят и да се насладят на толкова много интересни и известни с красотата си места в Русия, на тамошните обичаи и културни феномени, на почитта към родината и паметта на отишлите си многобройни жертви в историята на огромната страна, на дългата 3690 километра река Волга и "особеностите на руския риболов" по нея. 
През погледа на разказвача се преплитат като в калейдоскоп световноизвестният паметник на човешката трагедия Хатин - село в Минска област, което на 22 март 1943 г., по време на Втората световна война, е опажарено от германска СС част с командир Оскар Дирлевангер. Заедно с унищожаването на селото са изгорени и избити 149 деца, жени и старци... На срещата на ветераните от Отечествената война в парк Горки в Москва приседналият до един от тях автор слуша разкази за отминали битки и загубени скъпи "съслуживци", за онези тежки времена не само за тях, за тяхната родина, но и за целия свят. В книгата се откриват много подробности за още "битки по пътя" в необятната страна, за нейни културни забележителности, достояние на световната култура, известни руски изпълнители и артисти. Припомнят се и икономическите връзки на България и Русия през годините на социализма - дърводобива в Коми, българското строителство в Съветския съюз и Русия, участието ни в изложения за постиженията на народното стопанство и др.    
А на какво сме свидетели сега, пита авторът. И отговаря: "За толкова години преход "новият "биг брадър" успя да насади в България омраза, ненавист, недопускане на друго мнение, отрицание, оплюване".
Новата книга на Иван Иванич, член на Съюза на българските писатели, се нарежда до другите му "Щури разкази", "Каре аса", "Нежни илюзии" и "Звънящи дъждове". А покойният вече писател Никола Радев е написал: "Всичко е интересно - Иван Иванич умее да разказва. А и нуждата от такава книга за Русия е голяма. Все още има хора, които като нас са учили или работили там. Сега младите не знаят нищо за Русия - нито филми, нито преса, нищо.
А беше, беше!"