21 Ноември 2018сряда04:49 ч.

На фокус

Ниски доходи, висока бедност

Експертите редовно съобщават колко много пари не ни достигат за нормално съществуване, има ли кой да ги чуе

/ брой: 258

автор:Ева Костова

visibility 1073

Живеем юнашки живот сиромашки, пееше наша певица. Продължаваме да я пеем всички ние, българите. През сълзи. Защото всеки трети от нас живее в тежки материални лишения. 2235 лв. са нужни на четиричленно семейство, за да съществува нормално през септември 2016 г., посочиха наскоро от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Средната издръжка на живота на човек от 4-членно домакинство е 558,82 лв. В същото време прагът на абсолютна бедност, базиран на потребителска кошница от 100 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, достигна до 297 лв. на човек. Както се казва,

къде е Киро - на кирия

И доколкото у нас за хляба все още се разчита най-вече на работната заплата, повишаването на заплащането на работещите е най-важният стимул, който ще задържи хората в България и ще ги мотивира да развиват професионалната си кариера, правят извода анализаторите не за първи път. Все още обаче темповете на нарастване на средната работна заплата са крайно недостатъчни, за да се почувства осезаемо подобрение на пазара на труда и оттам - на жизнения стандарт на хората. Причините са изключително ниската база, от която започват да растат възнагражденията, а така също и задълбочаващите се регионални разлики в заплащането, които се определят от ниската вътрешна инвестиционна активност.
Още факти за бедността у нас, изтъкнати в изследването: 30,5% от домакинствата са с общ доход на човек под издръжката за бедните домакинства (до 297 лв.), или близо 2 млн. 200 хил. души; 48% от домакинствата са с общ доход на едно лице от 297 до 559 лв. (или около 3 млн. 462 хил. души). Тази група е по-близо до издръжката на бедните домакинства и риска да попаднат отново в групата на бедните е твърде голям, алармират експертите. С две думи - около 78,5% от домакинствата в страната живеят с общ доход на човек под необходимите средства за издръжка на живота. В подкрепа на това са и последните данни от изследването SILC на Евростат за 2015 г.: 41,3% от населението у нас са изложени на "риск от бедност и социално изключване", при средно ниво от 23,7% за ЕС-28. След нас се нареждат Румъния (37,3%) и Гърция (35,7%).
Като лавина се движи и другият важен показател за това

как ни лъжат, когато ни плащат

- нарастването на броя на нископлатените работници със средна заплата от 491 лв. до 704 лв., т.е. 75% от средната за страната. С такава заплата работят над 674 хил. души, което е близо 30,4% от всички наети. За едногодишен период нарастват с нови 21 хил. През първото полугодие на 2016 г. броят на наетите на минималната заплата (МРЗ) достига 341 507 - 14,8% от общо работещите. Доказателство за необходимостта от нарастване на МРЗ е ефектът, който тя дава върху заплатите въобще, особено за тези икономически дейности, в които се регистрира висок дял на трудещите се на минимално възнаграждение, алармират от КНСБ. 5,8 пъти е диференциацията между най-ниската и най-високата работна заплата, а през същия период на 2015 г. е 5,5 пъти. И докато възнаграждението на високоплатените работници дръпва напред, това на ниско оценените значително изостава.
Друг немаловажен проблем е диференциацията на работните заплати по области и продължаващото задълбочаване на социалните неравенства. Като изключим столицата, навсякъде другаде из страната средната заплата е по-ниска, и то твърде чувствително в най-бедните региони. Така например във Видин възнагражденията за труд - 648 лв., са почти два пъти по-ниски от тези в София (1261 лв.). Причините анализаторите от КНСБ обясняват със застаряващото население в по-малките населени места, с трудовата миграция и липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка. От друга страна, това са проблеми, свързани с недостатъчно добре развитата бизнес среда, както и липсата на мерки и инициативи за стимулиране на местните инвестиции, насочени към разкриване на нови работни места. Мнението на експертите в тази област е, че все пак заетостта и по-доброто образование са основните фактори за

измъкване от капана

на бедността. Това означава, че политиките за създаване на нови работни места са ключови за борбата с бедността и за покачване на доходите на по-бедните домакинства. Нещо, което обаче върви заедно със създаването на коренно различна образователна система, която да не изкривява изискванията на пазара на труда, а да го изпреварва с подготовката на бъдещите му нужни кадри. Обещания и лъжеуверения за промени не липсват, но със сегашните реформи на образователното поле едва ли ще се случи скоро. Издръжката на живота до края на 2016 г. ще следва тенденция на намаление или нулев ръст на инфлацията, тъй като не се очертават достатъчно устойчиви индикатори за възстановяване на икономиката, твърдят от КНСБ.
Изследванията, които анализаторите от КНСБ правят периодично, напомнят сводката за нивото на река Дунав в сантиметри, като най-често говорят за намаляване на равнището. Жизненото на българина. При това специалистите стъпват не на измислени критерии, а на официалната статистика. Стига да има кой да ги отчита, цифрите говорят твърде много и очертават

трайни тенденции не за забогатяване

обаче. И доколкото темата бедност е най-болната за нашата европейска страна, заслужава си управляващите да се запознаят по-подробно с изводите на анализаторите от КНСБ, които сами по себе си са сред най-ерудираните експерти и своего рода синдикален барометър на растящото обедняване на българина.
Изследователите посочват, че макар доходите от труд да нарастват със 7,5%, потреблението на домакинствата продължава да бъде свито, при това в условия на дефлация. Със затихващи функции са  разходите за потребление на домакинствата през второто тримесечие на 2016 г. - спадат до 1,2%, вместо предишните 2,5%. Ключовият фактор за стимулиране на вътрешното търсене и потребление е повишаването на доходите на домакинствата, категорични са от Института за социални и синдикални изследвания.
Впрочем сводката за нивото на река Дунав в сантиметри вече не се чува по радиото. Да не вземе някой утре да забрани и на "разните там" изследователски институти да следят нивото на нашата българска бедност, та да не му развалят рахатлъка. Тогава хептен ще го закършим... 


Българинът се видя с пари! Бре...


През август т. г. пред медиите премиерът Бойко Борисов коментира: "Българинът се видя с пари. Икономическият ръст си дава отражение. Депозитите в банките растат. Това ме радва, и то много, но искам и вие да го отчетете"!
Каква е истината? През септември 2016 г. националната статистика публикува официални данни за бедност и социално изключване: за 2015 г. с доходи под линията на бедност - 325 лв. за същата година, са 1 млн. 586 хил. души; с пенсии под 325 лв. са над 1,3 млн. пенсионери - от тях над 400 хил. са с пенсия под 180 лв.; относителният дял на хората в риск от бедност и социално изключване нараства на 41 на сто от населението; бедните деца от 0 до 17 години са 306 хил. - 40 на сто от тях не могат да си купят два чифта обувки в рамките на календарната година; нараства делът на българите, живеещи в тежки материални лишения, от 2 млн. 376 хил. през 2014 г. на 2 млн. 448 хил. м. г.; 60 на сто от домакинствата не могат и да помислят за едноседмична почивка, 53 на сто не могат да посрещнат неотложни ремонти, 39 на сто ограничават отоплението на жилищата поради недостиг на средства; делът на работещите бедни през 2015 г. е 7,8 на сто. Наличието на такава категория българи като работещи бедни и техният висок дял показва сериозно изоставане на доходите от труд, гарантиращи минимален стандарт на живот.    

Обещания къща не хранят...


Приоритетни задачи на правителството и Министерството на труда и социалната политика за 2017 г. са повишаването на доходите, подпомагането на общините за развиването на разнообразни социални услуги за нуждаещите се, реформата в грижата за възрастните хора, подкрепата за ранно детско развитие, продължаването на процеса на деинституционализация на децата, похвали се социалният министър Зорница Русинова.
И още - през последните години правителството целенасочено полага усилия за повишаване на доходите и пенсиите. През 2016 г. минималната заплата се увеличи с около 15%, каза Русинова и добави, че в проектобюджета за следващата година е предвидено най-ниското възнаграждение да стигне 460 лв. Предвижда се и 2,4% ръст на пенсиите от 1 юли догодина.
Знаем, че очакванията на хората са по-големи, призна Русинова. Затова полагаме усилия към развиването на допълнителни услуги, като осигуряването на топъл обяд...

Над 2 г. се бави ремонтът на мотрисите "Сименс"

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 226

Птичият грип погуби над 1 милион пернати у нас

автор:Дума

visibility 45

/ брой: 226

Забраняват пластмасата в ски зоната в Банско

автор:Дума

visibility 51

/ брой: 226

Прогнозират 5% ръст на туристите през зимата

автор:Дума

visibility 25

/ брой: 226

В Румъния уволниха шестима министри

автор:Дума

visibility 109

/ брой: 226

65% от гърците против договора със Скопие

автор:Дума

visibility 67

/ брой: 226

Груевски получи убежище от Унгария

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 226

Евросъюзът държи на договора за ракетите

автор:Дума

visibility 51

/ брой: 226

Да подадем ръка на сънародниците ни зад граница

visibility 60

/ брой: 226

Искам съд за виновните!

visibility 112

/ брой: 226