18 Ноември 2018неделя23:50 ч.

Кой кого излъга

Гафът в ООН като момент на истината за управлението ни

/ брой: 229

автор:Зорница Илиева

visibility 891

Горчилката от недопустимия гаф със смяната в последния момент на официалния български кандидат за генерален секретар на ООН ще си остане исторически факт, който допълнително надгражда придобитото през т.нар. преход ниско самочувствие на българите. Както се казва, "каквото си направиш сам, никой не може да ти направи". Съперници и недоброжелатели потриват ръце, а във вътрешен план последиците предстоят. За компетентните изненада нямаше. След емоциите предстоят сериозни анализи (който ги може и иска) и трескаво търсене на изход в променена геополитическа обстановка. Ако управляващите са в състояние да се ориентират. Още повече, че кукловодите в този случай явно не са постигнали целите си. Или са се договорили за наша сметка, което си е световна практика от векове. В течение са само онези, които не са пропускали часове по история, имали са благоразумието да прочетат някой и друг протокол от дипломатически срещи или кореспонденции от близко и далечно минало и имат умението да четат между редовете, когато нови съюзници им нашепват препоръки в нарочно организирани срещи. Като например визита на португалеца Барозу, бивш председател на ЕК, в София преди месеци. Или огласен чрез чужди медии опит на канцлера Меркел да разговаря с руския президент Путин за избора на нов лидер в ООН по време на среща на Г-20.
Разбира се, че на Балканите не сме само ние с подобни вътрешнополитически вражди, които елиминират шансовете на източноевропеец да оглави организация като ООН. Известно е, че конфликтните ситуации между правителството на експремиера на Хърватия Зоран Миланович (лидер на социалдемократите) с президентката Колинда Грабар-Китарович (дясната HDZ), наричана "кукла на конци на партията", доведе и там до ситуация, в която жертва стана ексвъншният министър Весна Пусич, хърватската кандидатура за генерален секретар на ООН. Намесата на външни сили може само да се предполага, но е факт, че президентката отказа да подкрепи кандидатурата на Весна Пусич, а в Хърватия се разгоряха ожесточени дебати, в които дори се споменаваше, че Пусич "на практика се е самономинирала". Тя отпадна рано от битката в ООН, но и Хърватия може като нас само да си задава и въпрос защо сръбският кандидат Вук Йеремич, ексвъншен министър, се класира на толкова престижно място в надпреварата за високия пост в ООН. Та Сърбия дори не е член на ЕС! Но и Джо Байдън, вицепрезидент на САЩ, наскоро при посещение в Белград се извини за бомбардировките на НАТО над територията на Сърбия през 90-те години на ХХ век, а страната не само никога не е отричала приятелските си отношения с Москва, но и ги подчертава при всеки удобен случай. Интересът клати феса, а Белград изнася още повече своя продукция след наложените санкции на Русия и получава при преференциални условия икономическа подкрепа от Кремъл. Не се чу и да е имало каквито и да било разногласия във връзка със сръбската кандидатура за ООН. Авторитет пред народ и извън страната се гради и чрез последователна политика и действия. Сигурно затова премиерът Александър Вучич в интервю преди дни лансира идея за "някаква форма на държавно обединение на Балканите", нещо като митнически съюз на Сърбия с всички балкански страни и територии (за Белград територии са Косово и Метохия), с което възроди мечти за връщане на славно минало. Сърбия търси начин да излезе от изолацията си на страна, съседна на бивши югорепублики, над които е доминирала десетилетия. Причините са по-скоро икономически, но мегали-идеите никога не са били чужди на Белград. Нищо, че са измислени и прилагани в Гърция.
Такива идеи по принцип са в противоречие с набиращите мощ Орбанови представи за ролята на националните държави в рамките на ЕС, където разпадните процеси са на мода. Не само по линия на разногласията за мигрантите, но и във връзка със стремежите на региони като Каталуня, Корсика, Фландрия, Шотландия и др. да търсят независимост от Испания, Франция, Белгия, Великобритания, като подчертават различна идентичност. Разбираемо е защо в Скопие чрез в. "Нова Македония" веднага възприеха идеята на сръбския премиер като "договаря ли се нова Югославия" и да се размечтаят за обединение, което устройва местни "политичари".
Примерът на страните от Вишеградската четворка (Унгария, Полша, Чехия, Словакия) се балканизира на принципа придърпване чергата към себе си и постигане на ползи само в собствен интерес. Търсенето на някаква форма на общ пазар (по подобие на онзи, който е предхождал създаването на ЕС) може и да има резон, но веднага възниква споменът как страните от Централноизточна Европа подходиха при издигането на кандидатури за генерален секретар на ООН. До последно всеки държеше на своя кандидат, дори работеха в полза на кандидати от други геополитически сили или се вслушваха в указанията на големите играчи. Сега остава да се уточни кой кого излъга и да се проумее, че за съюз се изискват компромиси, които на Балканите нямат навика да прилагат. В региона например може без проблеми да се приемат манипулативни внушения.
Сега начело на ООН ще застане "умереният социалист" Антониу Гутериш и е нормално да се появи призив "време е лявото да излезе на мода", което би било вариант за изход от започналите след "Брекзит"-а битки в ЕС, където за лидерските позиции в евроинституциите настоящите лидери в Брюксел и Страсбург се опитват да запазят постовете си. Това в период, когато чувствата на неудовлетвореност, на недоволство от дейността на ЕП и ЕК са достигнали неподозиран връх, когато сатиричните изяви по адрес на Жан-Клод Юнкер, председател на ЕК, или Доналд Туск, председател на Европейския съвет, се множат, когато разочарованието от разширяващата се пропаст бедни/богати взривява улиците, когато антилибералните политици трупат позитиви, когато европейците виждат безсилието пред миграционната криза, терора, радикализацията на младите мюсюлмани и провала на политики като мултикултурализма и т.н. Все камъни в градината на основната ЕНП в Брюксел. От нейните редици идва предложението младежите в ЕС да могат да пътуват 1 месец безплатно с влак из всички страни в съюза, за да опознаят държавите членки. Това за онези младежи, които нямат перспектива, имат реални проблеми с безработица, неравни възможности за образование, които живеят с чувство за безизходица и мечтаят за различен свят. В допълнение на усещанията на гражданите от Източна Европа, които се чувстват втора категория членове в ЕС и повечето от тях пребивават като обслужващ персонал в страните-основателки на "клуба на богатите".
Козметични промени, политики на парче, които заобикалят съществените проблеми на хората и обслужват корпоративни, олигархични интереси и лобита. Без значение, че използването на подобни механизми превръщат ЕС в "гигант на глинени крака".
В крайна сметка се оказа, че Източна Европа, в т.ч. Балканите, бяха оставени дълго време да си въобразяват, че техен кандидат ще оглави ООН, че тяхна жена ще бъде предпочетена за световен лидер, и те решиха, че всеки има шанс в това състезание. Забрави се, че големите си имат своите игри и натискаха, където трябва, за да има разнобой, за да се елиминира обща кандидатура, за да се предпочете удобен кандидат и т.н. България отново доказа, че не умее да преговаря, че трудно долавя сигнали, че не разчита послания и се доверява на опори, които са осигурили власт или са поели обещания в бъдеще време. Провинциална политика и неспособност за стратегически поглед при променени условия. Русия (като водеща Съвета за сигурност на ООН в момента) показа, че е в състояние бързо да решава световен проблем, да преговаря на високо експертно ниво, да намира нужен компромис и така потвърди геополитическото си място. Нещо, което вече бе показано и с намесата в Сирия. Както се казва, "Ялта винаги ще има", но тъжното е, че у нас се робува на пристрастия, подкрепяни от чужди сили, няма знания да се обръща навреме корабът, когато бурята е в нова посока, и се мисли по-скоро в посока на джоба, отколкото за национални интереси. А те не винаги са свързани с партийна принадлежност. Сега ще си ближем раните, които са предизвикани от нецелесъобразни решения, а някои ще се питат правилно ли "изиграхме картите си" и що за становище ще има държавата ни, когато в региона се носят "мегали-идеи". Регион, който повечето световни наблюдатели напоследък следят внимателно поради опасения от привнесен взрив. Не е само миграционната вълна, въпреки че и тя ни е достатъчна. Дали българите ще са в състояние да понесат още една поредна роля на жертва, която ни се предоставя? Надеждата е, че не сме чак такива мазохисти. Пък и предстоят избори. Не само у нас. Онези зад Океана всички ги очакват със смесени чувства. В зависимост от зависимостите. А медии в САЩ убеждават, че и там Русия имала пръст. Ще ни устройва ли часът на истината? Зависи от победителя.
При ООН не се получи. Дали разбраха урока?

Балканските държави решиха поединичино да атакуват поста генерален секретар на ООН и изпратиха в Ню Йорк тамън шестима претенденти: освен българските кандидатури Бокова/Георгиева, в надпреварата участваха хърватката Весна Пусич, словенецът Данило Турк, черногорецът Игор Лукшич, македонецът Сърджан Керим и сърбинът Вук Йеремич. До последно Бокова беше сред водещите претенденти за поста

Утре става ясна съдбата на коалицията

автор:Дума

visibility 109

/ брой: 224

Предстоящо

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 224

2000 униформени бяха на пост

автор:Дума

visibility 51

/ брой: 224

За Цветанов оставката на Симеонов заздравявала властта

автор:Дума

visibility 52

/ брой: 224

България е в топ 5 на страните с най-висока инфлация в ЕС

автор:Дума

visibility 52

/ брой: 224

Пускат в продажба е-винетките от 17 декември

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 224

Борисов иска 20% от гръцкия терминал за газ

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 224

Въглища и дърва вече с опаковки и етикети

автор:Дума

visibility 42

/ брой: 224

Лавров: Газ през България само с гаранции от ЕС

автор:Дума

visibility 90

/ брой: 224

Шрьодер иска нови съюзници на Берлин

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 224

Кратки новини

автор:Дума

visibility 49

/ брой: 224

Чехите протестират срещу премиера Бабиш

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 224

И докога ще продължава това чудо?

автор:Петра Ташева

visibility 62

/ брой: 224

Думи за Велко Вълканов

автор:Методи Георгиев

visibility 95

/ брой: 224

Пациентите мрат, министърът вика: По стандарт е!

автор:Аида Паникян

visibility 134

/ брой: 224

С бюджет 2019 кабинетът нарушава Конституцията

автор:Велиана Христова

visibility 63

/ брой: 224