14 Декември 2018петък20:18 ч.

Къде е стабилността на Балканите?

Референдумът в Република Сръбска може да се превърне в трамплин за отделяне от състава на Босна и Херцеговина

/ брой: 217

автор:Зорница Илиева

visibility 1381

Когато председател на военния комитет на НАТО, чешкият генерал Петър Павел, заявява и то в Сплит, Хърватия, че "Балканите все още са потенциален източник на военни конфликти", не означава нищо друго, освен че "положението в тази част на Европа е далече от стабилност". Думите му, че "Балканите са под заплахата не само на ислямския тероризъм, но и на руското влияние, а Босна и Херцеговина би могла да се превърне в опора на тероризма" са повече от тревожни във времена, когато балканските народи тръпнат в очакване на "преотваряне на балканския маршрут" за нова миграционна вълна.
За Балканите е от значение, че ситуацията с мигрантите е различна. Вече няма да има възможност за транзит на пришълците и вероятността страни като България да се превърнат в буферна зона е повече от реална. Особено, когато Брюксел продължава двуликата си политика и грижите му преди всичко са насочени към страните основателки на ЕС. Може би затова и зачестилите въпроси на редови граждани в Босна и Херцеговина (БиХ) дали ще има война, не изглеждат нелогични. Защото при нова миграционна вълна няма как да не възникнат конфликти в региона. Разбира се, че тези притеснения и въпроси в "Дейтънската държавица" са свързани преди всичко с референдума от вчера в Република Сръбска, БиХ, който зададе въпроса "Подкрепяте ли 9 януари да се празнува като ден на РСръбска?" - на 9 януари 1992 г. е създадена с декларация РСръбска в състава на БиХ. Всъщност този акт може да се превърне в трамплин за отделяне от БиХ. А това би дошло в повече за ЕС и е изпитание с геополитически привкус.  Защото за Брюксел (но и за САЩ) е съществено Балканите, включително БиХ, да са в неговата орбита и колкото се може по-далеч от Русия. Утешението, че "войните не започват преди зимата или поне така е било винаги в тази твърде опитна балканска страна" звучат трезво на фона на медийните престрелки в Сараево и съседните пристрастни Сърбия и Хърватия.
За Милорад Додик, президент на РСръбска, референдумът е въпрос на достойнство за сърбите в БиХ и той не се поколеба да посети Москва в дните преди 25 септември. В същото време не се съобрази и с решението на Конституционния съд на БиХ да се забрани провеждането на инициираното допитване до съгражданите му в РСръбска. В тази връзка босненски медии коментират, че страната е "разпъната на кръст между Европа, Балканите, Русия и САЩ, между исляма и християнството, между войната и мира". Факт е, че независимо от решението БиХ да получи "зелена светлина за статут на страна кандидат за ЕС", европейската перспектива за страната няма как да не остане в сянка на "неспокойствието, което надвисна тези дни над БиХ". Страхът от разпад е реалност, но и ЕС е в състояние на "време разделно". А референдумът в РСръбска е повод да се кръстосват саби не само между геополитическите играчи, но и в съседните балкански страни.
Сръбският премиер Александър Вучич и външният министър Ивица Дачич незабавно изразиха "загриженост по повод изявления на бившия мюсюлмански командир от армията на БиХ Сефер Халилович", който счита, че "може да се стигне до война, ако РСръбска проведе референдума за Деня на републиката". "На всички е ясно, че референдумът е само претекст, зад който стоят намерения РСръбска да бъде унищожена чрез война", но "Сърбия е достатъчно силна, за да се отбранява и няма да позволи унищожаването на РСръбска, ако тя бъде нападната". Президентът Додик от своя страна е убеден, че ако се приложи насилие от страна на Сараево, "страната му е способна военно да се отбранява и ще се защитава". Сърбия твърди, че "Белград иска мир и ще направи всичко възможно да запази стабилността и интегритета на БиХ". Това при положение, че предишни изявления декларираха ненамеса във вътрешните дела на БиХ, в т.ч. РСръбска, и се посочваше, че относно референдума Белград ще запази неутралитет. Нещо, което на практика няма как да се получи. И едните, и другите са сърби.
Въпросите за опазване на Дейтънското споразумение, т.е. за съхранение на БиХ в този й вид, и бързото й интегриране в евроатлантическата общност, се приемат като контрапункт на решението от референдума в РСръбска. Няма как да не се предполага следващ референдум, "онзи на отделянето", казват наблюдатели. Сигурно не е без значение и, че външното министерство на Турция излезе със специално изявление във връзка с предоставяне на БиХ на статут на страна кандидат за членство в ЕС. Изразеното задоволство от този акт, както и убеждението, че "преговорите за пълно членство ще завършат успешно" са само нагледен пример за провежданата политика на Турция към страните от Балканите, особено към тези с мюсюлманско население. Още не са забравени думите на експремиера Ахмет Давутоглу, че "неговото сърце е в Сараево", а пословичните инвестиции в БиХ, строежът на джамии и учебни заведения са само картини от общия пейзаж на една последователна политика на влияние и приобщаване. Сега се казва, че "ще продължим подкрепата си за БиХ" и че "изпълнението на критериите за кандидатстване е исторически ден, важен за младите хора в страната". Друг въпрос е, че предоставяният статут е просто политическо решение на Брюксел и САЩ поради създадена ситуация в страна с 4,5 млн. население, където казват, че живеят 50% бошняци (мюсюлмани), около 15% хървати и 30% сърби и се управлява по странен начин, като на магия, съгласно постулати на споразумение като Дейтънското. То имаше за цел да постави точка на войните в района от 90-те години на ХХ век, но не излекува раните и не облекчи живота на гражданите. Напротив, противоречията на етнорелигиозна основа се задълбочиха и комбинирани със социалните проблеми, създават атмосфера на неудовлетвореност и смразяване. Да не говорим за радикализирането на редица мюсюлмани и информациите, че стотици граждани на БиХ участват на страната на "Ислямска държава" в битките на териториите на Сирия и Ирак.
В същото време Хърватия може да се поздрави с постижение, защото усилията й за получаване от страна на БиХ на статут на кандидат-член за ЕС  не са били напразни. Все пак хърватите в БиХ в голямата си част са и с хърватски паспорти и са участници в избори, включително неотдавнашните извънредни парламентарни избори в Хърватия, спечелени от дясната ХДЗ, член на ЕНП с лидер  Андрей Пленкович, вече бивш евродепутат.
Разбираемо е, че случващото се в БиХ се коментира надълго и нашироко в съседните Сърбия и Хърватия. Както и всичко, което се случва в двете страни. А отношенията между тях не биха могли да се нарекат безпроблемни, напротив. Напрежение има в много посоки, включително шпионски. Аферата "Балкански шпионин", която се разви с арестуването в Белград на Чедо Чолович, с двойно гражданство, все още не се е изяснила за гражданите в двете страни. Обвинен е за шпионаж в полза на Хърватия, но в Загреб твърдят, че е бил част от армията на РСръбска по време на войната от 90-те години. Драмата в отношенията продължава и чрез взаимните оплаквания и на двете страни в Брюксел, лично до Жан-Клод Юнкер, които станаха широко известни и коментирани в зависимост от гледната точка на Загреб и Белград. В същото време хърватски медии твърдят, че Загреб "подготвя сериозен отговор на обявено съвместно военно учение между Сърбия, Русия и Беларус", а сръбският премиер Александър Вучич в интервю пред национална телевизия казва, че "ние не казахме нито дума, когато те купуваха танкове и ракети", но с допълнението, че "ние имаме малко пари и гледаме да развиваме военната си индустрия, което и правим успешно". В същото интервю Вучич признава, че му е било "по-лесно да извоюва дипломатически победи при Миланович", експремиер на Хърватия от СДП и подал оставка като лидер на партията си поради загубата на последните избори. Все пак Вучич със своята Сръбска прогресивна партия кандидатства за членство в ЕНП, където членува и хърватската ХДЗ, която успя да позабави въпроса с молбата за членство, така както Загреб   преди време отложи за няколко месеца отварянето на глави 23 и 24 от преговорния процес за членство на Белград в ЕС, отново  поради нерешени двустранни проблеми. Като например претенциите на Хърватия относно "хърватско малцинство в Сърбия" или във връзка с освобождаването от съда в Хага на  радикалния сръбски партиен лидер Шешел, който се счита за военнопрестъпник от Загреб.
Вучич и Пленкович добре се познават. Няма да им е лесно да постигнат разбирателство по всички въпроси, но поне ще се стараят да запазват европейски тон. За едно нещо са единни - "оттеглянето на Меркел от  политическата сцена би имало лоши последици за Европа". Казват, че и двамата споделят тезата, че "всички имахме някой, на който да се обадим, когато има проблем". А кой ще ни се обади утре на нас, на хърватите, на много други, пита Вучич. "Не става дума за лоялност, а за рационалност" е признанието на сръбския премиер. Това е днес, а утре? Сърбите са известни с политика на лавиране и тя често им е носила успех. "Обръщането на палачинката" е добре известна практика на Балканите, а Белград, казват, че е шампион в това направление. След като и Паулу Коелю, според белградския "Вечерни новости", се готвел да пише за Радован Караджич, който се намира в затвор в Хага. Бил интересен поради начина на укриване от Международния съд, тъй като с години живеел като редови брадат лекар. Балкански нрави, но и повратливи политики, които следват ветровете на промените. Трудна ориентация.
Сложно е в период, когато процесите и в региона, и в Европа са непредсказуеми, а геополитическите игри разкъсват и страни, и съюзи. Страховете от миграционни вълни и терор растат, изходът от сирийските кръвопролития ту се отлага, ту се мержелее, а страни като Турция остават фактор, който с намесата си може да създаде допълнителни усложнения. Защото самата Турция е обект на анализи, които вещаят "риск от мащабна гражданска война" и дори предричат "геополитически вулкан" при създалите се ситуации. А това е страна, която не само е съсед, но и държава, която винаги е имала специално отношения към Балканите. Без непременно да се споменава "неоосманската политика" през последните години. Или "извиването на ръце на ЕС" по линия на миграционните потоци, които идват от Турция и имат пряка връзка с т.нар. Балкански маршрут, кошмара за страните от региона. Може би затова е интересно да се знаят изявленията на турския президент Реджеп Ердоган пред Ройтерс, които дал по време на сесията на Общото събрание на ООН преди дни. За него събитията в Сирия и Ирак са от жизнено важно значение и затова твърди, че "изчистването на Рака (столица на джихадистите в Сирия) от ИД не може да бъде осъществено само от Турция. Сядането на масата за преговори с цел спиране на огъня в Сирия е единственото удачно решение. Твърди, че сирийският народ може сам да намери формулата за излизане от кризата, и то без Асад. Моли тези, които защитават Асад, да не го "присвояват", защото "ако Сирия е потънала, то е заради Асад, а за да се изправи отново, не може да стане с него".
Според Ердоган Турция е изразходвала за бежанците на нейна територия 25 млрд. долара, а дошлата помощ от ЕС е в размер на 180 млн. евро. "Ако няма да приемете Турция в ЕС, кажете го ясно, а не влизайте в тактиката бавене на топката", казва Ердоган в интервюто. Ако ЕС "има негативно отношение към Турция, нека да го прави, но да не чака такова и от наша страна. Ние ще прилагаме споразумението за обратен прием, но ЕС не работи по въпроса за премахване на визите". Относно вътрешната политика Анкара може да започне система на президентски модел, което "смятам, че ще бъде полезно за бързината на взимане на решения и ще съживи икономиката", убеден е Ердоган. Проповедникът Фетуллах Гюлен е камъчето в обувката му и той специално отбелязва, че "според двустранното ни споразумение със САЩ той най-малкото трябваше да бъде арестуван и задържан", което го кара да съжалява, че още не е направено. Това предизвиква отрицателни настроение към САЩ в Турция. И отново Сирия е на преден план. "Ние нямаме претенции към сирийските земи, напротив, казваме, че трябва да се запази териториалната цялост на Сирия". В тази връзка турски наблюдатели твърдят, че планираната битка за Мосул (главен град на ИД в Ирак) ще бъде в края на годината, както е казал и Обама на пресконференция в Ню Йорк и за нея се готвят пешмерги, араби, тюркмени и иракската армия. Цитират се  специалисти, които считат, че участието на Турция за освобождаване на Мосул от ИД не трябва да става с участие на турски сухопътни сили, да не се навлиза със собствени войски. Изразяват се опасения, че ако освободеният Мосул се предаде после като "подарък на пешмергите", това би обезсмислило самата операция. Турция "не трябва да изоставя Мосул на северноиракското кюрдско управление", убеждават турски коментатори. За гарантиране на сигурността на турската южна граница е необходима "зона от тюркмени", защото в противен случай ще се получи съединяване на два кюрдски региона и Анкара не трябва да го позволява. Така ще се възпрепятства в голяма степен осъществяването на проекта "Кюрдистан". Голямата турска болка вече се коментира открито, а това още повече нагнетява обстановката и я прави несигурна.
Ясно е, че сирийската драма, която е в основата и на миграционната, едва ли ще приключи скоро. Независимо от споразумението САЩ и Русия да търсят дипломатическо-политически начин за изход от тази криза. А това означава, че страховете и на нашия регион за нова порция "мигранти" няма да отшумят. Тогава какво правим? Идеите на унгарския премиер Виктор Орбан да "ги изнесем на острови далеч от Европа и да плащаме за такава операция" някак не звучат реалистично. А като на Балканите сме отново "всяка коза за свой си крак", как ще се справим? Ето това е тема за общ дебат, а не протоколни обиколки по границата или игра на "пощенски гълъб".

Референдумът в Република Сръбска е повод да се кръстосват саби не само между геополитическите играчи, но и в съседните балкански страни

Президентът даде Бюджет 2019 на Конституционния съд

автор:Дума

visibility 8

ВСС даде Лозан Панов на Инспектората

автор:Дума

visibility 126

"Малки призми" сменят "рибните перки" по "Графа"

автор:Дума

visibility 136

Валери Симеонов е номиниран за "Човек на годината"

автор:Дума

visibility 384

Месото и хлябът поскъпват след Нова година

автор:Дума

visibility 241

/ брой: 243

Кутия цигари поглъща 17% от дневния доход на българина

автор:Дума

visibility 206

/ брой: 243

ЕЦБ спира да изкупува дългове

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 243

Косово ще прави армия

автор:Дума

visibility 103

ЕС удължи санкциите срещу Русия

автор:Дума

visibility 115

Евролидерите отрязаха Мей за нови преговори

автор:Дума

visibility 150

Гафа за "Графа" и покрусеният Крусев

автор:Деси Велева

visibility 471

/ брой: 243

Независимият зависим

автор:Евгени Гаврилов

visibility 283

/ брой: 243

Да почетем ястребинчетата заедно!

автор:Дума

visibility 349

/ брой: 243

Как могат да се убиват деца в една европейска държава?

visibility 416

/ брой: 243