19 Ноември 2018понеделник06:05 ч.

Вълнуващ финал на Моцартовите празници в Правец

"Лучия ди Ламермур" на Доницети показа възхода на най-стария извънстоличен оперен театър

/ брой: 199

visibility 1278

Юлияна Караатанасова

Международният музикален фестивал "Моцартови празници" се проведе за пореден път от 16 до 20 август в Правец. Пет фестивални дни и вечери радваха почитателите на операта, балета, инструменталната музика, джаза и малките театралните спектакли. Публиката препълни пространството пред сцената на езерото пред хотел "Риу Правец Ризорт", зала "Правец" на хотела, залата на читалище "Заря 1895" и на открития басейн в хотелския комплекс. Фестивалът се организира от сдружение "Моцартови празници Правец 04" с подкрепата на община Правец и Министерството на културата. Генерален спонсор е "Тера Тур Сървис".
Вълнуващ финал на тазгодишното, дванадесето издание постави спектакълът на Държавната опера в Стара Загора, който бе представен на площада пред община Правец - операта "Лучия ди Ламермур" от Доницети. Този спектакъл показа невероятното израстване на един оперен театър за  краткото време - около година, в резултат на умело ръководство от страна на Огнян Драганов, умението му да мотивира хората за много работа, творчество и създаване на стойностни музикални събития.
На 20 август от 20.30 ч. под открито небе се разигра драмата на една любовна лудост, вълнувала сърцата на меломаните от премиерата на творбата през 1835 г. в театър "Сан Карло" в Неапол, написана от Доницети по романа на Уолтър Скот "Годеницата от Ламермур". В ролята на Лучия се представи сопраното Беса Лугичи от Косово, в ролята на Едгардо - аржентинският тенор Пабло Караман, Енрико бе Валери Турманов, Раймондо - Пламен Кумпиков, Артуро - Александър Баранов, Нормано - Любомир Петков, Алиса - Нели Нечева.
Аржентинският диригент Марио де Росе за пореден път работи с оркестъра на Старозагорската опера. Повлиян от своите умения в областта на Вердиеви опери, той поведе спектакъла вещо, професионално и стабилно, но донякъде извън стилистиката на типично белкатовия композитор Доницети. Това би могло да бъде обяснено със спецификата на музицирането "на открито" и стремежа на участниците в спектакъла, най-вече на оркестъра, да избягват разпиляването на звука и старанието той да бъде по-плътен и наситен. Сполучлив момент бе ефирното соло на арфата и деликатното оркестрово присъствие в първо действие, съпровождащи образа на Лучия и нейната първа ария. Сопраното Беса Лугичи още тук показа чувствителност, емоционалност и добра актьорска игра. В трудната партия на Лучия, изискваща виртуозна вокална техника и интонационна чистота, младата певица показа обещаващи вокални дадености, които несъмнено могат да се развият в най-добра посока, сценична издръжливост и способност за ансамблово музициране, което е неоценимо предимство. В сцената на полудяването на Лучия сопраното изяви с най-голяма чистота на тембъра красивия си глас и докосна публиката с искреното музициране, изразяващо дълбоките сърдечни чувства и мечти на своята героиня.
Пабло Караман в ролята на Едгардо създаде убедителен образ на възлюбения на Лучия. С красив и силен глас, с леко метален тембър, той би могъл да избегне някои интонационни неточности в бързите темпа и да постигне повече елегантност в музикалната фраза при изпълнение на кантилените. Повече обемност в звука и динамични нюанси биха спомогнали за още по-доброто вокално покриване на партията, която актьорски бе представена великолепно - изпълнена с крайни чувства на любов, страст, гняв, тъга, отчаяние. Особено драматична бе изявата на Караман в сцената с внезапната поява на Едгардо на сватбата, презрителното връщане на пръстена и горчивите обвинения към Лучия.
Валери Турманов като Енрико показа възможностите на обемния си, изравнен диапазонно глас, постигайки красива кантилена и ярко сценично присъствие. Неслучайно в тази "опера от дуети", преливащи един в друг, или в арии и ансамбли, особено впечатление направи старанието на певците да бъдат максимално перфектни в дуетите и в голям процент те го постигнаха. Особено красив бе дуетът на Енрико и Лучия, в който Турманов и Лугичи успяха да предадат разнообразната палитра от чувства на своите герои.
Най-убедителен вокално бе басът Пламен Кумпиков като Раймондо, възхитил публиката със своя благороден, богат и топъл тембър, техническо майсторство и артистичност като "стабилизиращ" оперната драма персонаж. Сполучлив и вълнуващ бе дуетът му с Беса Лугичи, в който двамата постигнаха красива кантилена. Кумпиков постигна пълно сливане с образа и във финалната сцена в изпълнената със скръб ария.
В партията на Алиса Нели Нечева направи много добро впечатление с вокалното покритие и добра актьорска игра. Тенорът Александър Баранов като Лорд Артуро Бъклоу покори слушателите със своя мек тембър, с приятното за ухото спяване с гласа на Валери Турманов в дуета и последвалата хоровата сцена. Голяма ансамблова сцена (секстет) с хор от второ действие бе една от кулминациите не само на операта, но и на солистите в този спектакъл, които дадоха най-доброто от себе си и постигнаха интонационна прецизност. Хорът на Старозагорската опера се представи убедително - като активен персонаж, с добро спяване между хористите, особено в секстета във второ действие. Тук хорът реагира много бързо, адекватно, но препоръчително е да се използва по-разнообразна динамична палитра.
Костюмите на Салваторе Русо бяха в унисон с мястото на развитие на действието - Шотландия през ХVІ век. Интересни и въздействащи бяха тези на призраците - тъмни цветове, зловещи маски, сенки без лица. Сценографията на Димо Костадинов бе решена пестеливо - метална конструкция на две нива - основна сцена и второ, по-високо ниво, съчетано с мултимедия. Може би трябва да се помисли за по-добра визуална обосновка на прожектираните картини по време на спектакъла.
Режисурата на Огнян Драганов, съобразена с "площадните условия", подпомогна динамичността на сценичното действие, водено предимно от музиката. Ансамбловите и хоровите сцени се вплитаха в ариите и дуетите, като емоцията водеше напред непрекъснато разгръщащата се музикална драма. Неочаквано, но интересно бе режисьорското решение на финала на операта - на по-високото ниво на сцената се състоя "венчавката на влюбените в смъртта".
С този сполучлив прочит на "Лучия ди Ламермур" от Доницети - спектакъл, който зрителите ще помнят, завършиха "Моцартови празници - Правец 2016". 
 

Утре става ясна съдбата на коалицията

автор:Дума

visibility 109

/ брой: 224

Предстоящо

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 224

2000 униформени бяха на пост

автор:Дума

visibility 51

/ брой: 224

За Цветанов оставката на Симеонов заздравявала властта

автор:Дума

visibility 52

/ брой: 224

България е в топ 5 на страните с най-висока инфлация в ЕС

автор:Дума

visibility 52

/ брой: 224

Пускат в продажба е-винетките от 17 декември

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 224

Борисов иска 20% от гръцкия терминал за газ

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 224

Въглища и дърва вече с опаковки и етикети

автор:Дума

visibility 42

/ брой: 224

Лавров: Газ през България само с гаранции от ЕС

автор:Дума

visibility 90

/ брой: 224

Шрьодер иска нови съюзници на Берлин

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 224

Кратки новини

автор:Дума

visibility 49

/ брой: 224

Чехите протестират срещу премиера Бабиш

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 224

И докога ще продължава това чудо?

автор:Петра Ташева

visibility 62

/ брой: 224

Думи за Велко Вълканов

автор:Методи Георгиев

visibility 95

/ брой: 224

Пациентите мрат, министърът вика: По стандарт е!

автор:Аида Паникян

visibility 134

/ брой: 224

С бюджет 2019 кабинетът нарушава Конституцията

автор:Велиана Христова

visibility 63

/ брой: 224